Една история разказва за млад лечител на име Валентин, живял през I в. пр. Христа. Младежът имал чудодейни способности на лечител и именно заради тях и заради вярата си бил хвърлен в тъмница. В затвора младият Валентин излекувал сляпата дъщеря на надзирателя. Момичето прогледнало и го целунало. Двамата изживели бурна, но кратка любов, тъй като Валентин бил осъден на смърт. Преди да го хвърлят на лъвовете, той изпратил бележка на любимата си, написана върху парче от дрехата му с формата на сърце и подпис: "Твой Валентин".
От тогава е възникнала и традицията да се подаряват на този ден картички със сърчица и влюбените да празнуват.




 

"С Джон бяхме женени от 46 години. На всеки Свети Валентин, той ми изпращаше букет прекрасни цветя с картичка, съдържаща следните пет простички думи: "Любовта ми към теб не спира да расте". Четири деца, 46 букета и един цял живот, изпълнен с обич, бяха неговото завещание към мен, когато той почина преди две години.
На първия ми Свети Валентин без него, 10 месеца, след като си отиде, получих отново разкошен букет, адресиран до мен - от Джон. Бях шокирана. Ядосана, се обадих на цветаря, за да го уведомя, че е станала грешка. А той ми отвърна: " Не, госпожо, не е грешка. Преди да почине, вашият съпруг предплати за много години напред и ни помоли да гарантираме, че вие ще получавате валентинските си букети." Сърцето ми се беше свило на топка. След като затворих телефона, прочетох картичката към цветята - на нея пишеше "Любовта ми към теб е вечна".