"Една студена нощ милиардер срещнал беден старец навън и го попитал: 
- Не ви ли е студено, че не носите топли дрехи?  
Старецът отговорил:
- Нямам топли дрехи, но съм свикнал да преживявам с тези, които имам.
Милиардерът казал:
- Изчакай тук! Сега ще вляза в къщата си и ще ти донеса топли дрехи. 
Горкият старец бил толкова щастлив и казал, че ще го изчака.  
Милиардерът влязал в къщата и забравил за стареца.
На сутринта той си спомнил онзи беден старец и излязал да го търси, но го намерил мъртъв от студа. А старецът бил оставил бележка:
- Нямах топли дрехи, но имах сили да се боря със студа, защото бях свикнал с това, но когато обещахте да ми помогнете, повярвах на обещанието ви и часовете минаха в очакване и така загубвах силата си да се съпротивлявам."

                                                               *. *. *. 
Въпросът не е да накараш някой да ти повярва, а да не го разочароваш, че ти е повярвал! Не обещавайте нищо, ако не можете да спазите обещанието си. То може да не означава нищо за вас, но за другиго може да е "целия му свят"!