Починал един човек… Когато разбрал, че е починал човекът видял, че Господ се приближава към него с една чанта. Заприказвали се…
Господ: Хайде, човече, време е за тръгване.
Човекът: Така бързо ?! Имах толкова много планове…
Господ: Да. Време е за тръгване.
Човекът: Какво има в чантата ?
Господ: Това, което си притежавал.
Човекът: Това, което съм притежавал ? Значи вещите ми ? Дрехите ми… Парите ми… Господ: Те никога не са били твои, те са на света.
Човекът: Спомените ми ?
Господ: Не. Те принадлежат на времето.
Човекът: Уменията ми ?
Господ: Не. Те принадлежат на условията.
Човекът: Приятелите ми ? Семейството ми ? Господ: Не, човече, те принадлежат на пътя, по който вървиш.
Човекът: Съпругата ми ? Децата ми ?
Господ: Не. Те принадлежат на сърцето ти.
Човекът: Тогава сигурно е тялото ми ?
Господ: Не, не, не - то принадлежи на пръстта.
Човекът: Тогава със сигурност е душата ми !
Господ: Грешиш, човече. Душата ти ми принадлежи.
Със сълзи на очи и страх в сърцето човекът взел чантата от ръцете на Господ и я отворил… Била празна. Сърцето му било съкрушено, сълзите се стичали по лицето му … Човекът: Значи не притежавам нищо ?
Господ: Правилно. Не притежаваш нищо.
Човекът: Тогава какво съм притежавал въобще ?!
Господ: Миговете…миговете, които си преживял.

... Животът е само един миг… изживейте го, обичайте го, насладете му се!  

Джем Шен