„През 1705 г. ирландката Марджори Маккол починала от треска и била погребана възможно най-скоро, за да се предотврати разпространението на болестта. Жената била поставена в ковчега със скъп пръстен, който съпругът ѝ не можал да свали от пръста ѝ поради оток. Това направило гроба много привлекателен за крадци, които ограбвали телата на погребаните. Същата вечер, когато земята все още била рохкава, натрапниците изкопали гроба и изнесли ковчега. Неспособни да свалят пръстена, те решили да отрежат пръста ѝ. Веднага щом кръвта се шурнала от разреза, Марджори се събудила от комата, в която била изпаднала през деня, седнала в ковчега и почнала да пищи. Съдбата на крадците остана неизвестна, някои легенди разказват, че са паднали мъртви, други, че са избягали, без да поглеждат назад. Марджори успяла да излезе от ковчега и се прибрала в къщи. Джон Маккол, съпругът на Марджори, си бил в къщи с децата, когато чули почукване на вратата. Мъжът казал на децата: „Ако майка ви беше още жива, щях да се закълна, че това е нейното почукване“. Отключвайки вратата, той вижда Марджори в погребални дрехи, с кръв капеща от ръката ѝ, и паднал мъртъв. Погребан е в ковчег, който бил пуснат от съпругата му. Марджори живяла още много години, омъжила се отново и имала деца. Когато най-накрая починала, тя била погребана в същото гробище Шанкил (Лурган, Ирландия). Надгробният ѝ камък е оцелял. На камъка пише: „ живяла веднъж погребана два пъти “. 
Прочетено в Нета



 

...тересно...