– Това, което ти наричаш трудности – отговорил учителят, – в действителност е част от твоята цел. Престани да се бориш с това. Просто помисли за тези трудности и ги вземи под внимание, когато избираш своя път. Представи си, че стреляш с лък. Мишената е далече, наоколо се е спуснала гъста мъгла и ти почти не виждаш целта. Ще се бориш ли с мъглата? Не, ще почакаш докато излезе вятър и я разпръсне. Сега вече виждаш мишената, но вятърът отклонява твоята стрела. А сега ще се бориш ли с вятъра? Не. Просто ще определиш каква е посоката му и ще промениш ъгъла, от който стреляш. Твоят лък е голям и тежък и не ти достигат сили да опънеш тетивата докрай. Ще се бориш да го промениш? Не, ще тренираш мускулите си, за да придобиеш повече сила и всеки следващ път ще можеш да опъваш тетивата по-добре.

– Да, учителю – казал сърдито ученикът, – но има хора, на които лъкът е лек и удобен, и винаги стрелят в ясно и безветрено време. Защо моят изстрел трябва да срещне толкова препятствия по пътя си? Защо целият свят се съпротивлява на моето движение напред?

– Никога не гледай другите – усмихнал се учителят. – Всеки има своя лък, своята мишена и своето собствено време за изстрел. За едни хора изстрелът се превръща в точно попадение, а за други – възможност да се научат да стрелят.

Учителят замълчал, навел се по-близо до ученика си и тихо продължил:

– А сега ще ти открия и една жестока тайна, момчето ми. Мъглата не се спуска над земята, за да попречи на твоя изстрел, вятърът не духа, за да отклони стрелата ти, а тежкият лък не е създаден, за да те накара да осъзнаеш колко си слаб. Всичко това съществува само по себе си. Ти си решил, че можеш при тези обстоятелства да уцелиш точно мишената. Затова, или престани да се оплакваш от трудностите и започвай да стреляш, или смири гордостта си и си избери по-лесна цел. Такава, която можеш да уцелиш със сигурност.

Източник: Gnezdoto.net