Три жени отишли до един извор, за да си налеят вода. До извора, на каменна пейка  седял един старец, който ги гледал тихо и слушал разговора  им. Жените имали  по един син. Първата казала:
- Синът ми  е толкова бърз и пъргав, че няма  равен на него.
- Синът ми - казала втората - пее като славей. Няма никой на света, който може да се похвали с толкова красив глас като неговия.
- Ами твоят син? - попитали двете жени третата, която останала безмълвна.
- Не знам какво да кажа за сина си - отговорила  жената -.Той е добро момче, но не може да прави нищо специално...
Когато напълнили амфорите си с вода, трите жени тръгнали  към дома си. Дядото ги последвал по пътя. Амфорите  били тежки,  жените се изморили . В един момент те седнали да си починат от силни болки в гърба. Срещнали  трима млади хора. Първият  направил  шоу. Той си сложил  ръцете на земята и направил колело с краката си във въздуха, след което  направил два смъртни скока един  след друг. Жените го гледали с възхита. Вторият млад мъж запял песен. Той имал прекрасен глас,  като на славей. Жените го слушали със сълзи в очите и възкликнали:
- Той е ангел!
Третият млад мъж се насочил към майка си, взел  тежките амфори и ги понесъл, вървейки до нея. Жените се обърнали към стария човек:
-  Какво ще кажеш за децата ни?
- Децата ви?! -  възкликнал  стареца - Аз видях само един син.