*  *  *

Сечко свири във комина
и не ще да си замине,
но ще го изгони вече
Баба Марта тази вечер.  

И макар, че сняг прелита,
и е още мразовито,
виждам вече накачени
мартениците засмени.  

И погледай магазини
са накитили витрини
сякаш алени и бели
цветове са нацъфтели.   

Сякаш всекиму говорят,
че ще дойде скоро пролет,
тези малки пратеници -
пъстроцветни мартеници.  

Автор: Елисавета Багряна


 

Бъди здрава и радостна!

Далеч в годините назад
живял велик владетел...
До днес името му - Кубрат
безсмъртно е във вековете.
На прабългарите той бил хан,
от смелия род Дуло,
и Аспарух, Кортаг, Баян
Кубер, Алцек и Хуна
били децата му, които
все заедно растели.
Кубрат в единство ги възпитал.
Годините летели...
Дошъл момента, в който ханът
усетил, че е време
и идва на животът краят
и друг път ще поеме...
Извикал своите деца -
петте си смели сина,
заръчал както до сега
да бъдат те единни.
Минало време, той починал...
И един ден хазарите
начело с злия хан Ашина
нападнали прабългарите.
Пленили Хуна - дъщерята
на смелия Кубрат,
и рекли на нейните братя,
че те ще я освободят
ако признаят, че Ашина
е новият владетел...
Били голямо изпитание
това за синовете.
И най-големият - Баян
останал при сестра си.
Владичеството той признал
за жалост на рода си.
А братята един след друг
със племената свои,
потърсили далеч на юг
земи за тях свободни...
Оставили сестра си Хуна
и брата си Баян пленени,
и пряко бащините думи
били те разделени.
На тръгване си обещали,
че щом земите зърнат
вестта по птичка ще изпратят-
златен конец завързан.
И не след дълго долетял
при пленниците вестоносец -
очакваният гълъб бял,
с краче, обвито в златен конец.
Избягали тогава Хуна
и брат й от злия Ашина,
достигнали реката Дунав,
но нямало как да преминат...
Единственият, който можел
да им посочи пътят
бил гълъбът... и Баян сложил
конец бял на кракът му...
Политнал гълъбът в небето,
но в този миг от нейде
се появили преследвачи
от злото хунско племе...
Баян ранили със стрела,
и белият конец,
обагрил се тогаз с кръвта
на смелият беглец...
Тогава на брега на Дунав,
от другата страна,
видели всички Аспарух
със своята войска!
Разбягали се злите хуни,
уплашени до смърт.
Пoмогнал Аспарух на свойте
Дунав да прекосят.
От брат си взел конеца бял
и вързал го със края,
където бил почервенял,
та всички днес да знаят,
като осуканата връв
да са обединени,
когато българската кръв
тече в техните вени!
...От нишката конец свещен
днес мартеници правим,
и винаги на този ден
ги връзваме за здраве.
За да почитаме делата
на своите предци с години,
и да запазиме искрата
традициите да са живи!...
Павлина Соколова