Нарисувай ми, художнико, сълза.
Моята сълза ми нарисувай!

Чиста - като капката роса,
бистра - като изворна вода,

светла - като изгрев лилав,
ясна - като звездна нощ,

нежна - като поглед влюбен,
топла - като майчина ръка.

Нарисувай ми, художнико, сълза.
Лилава сълза ми нарисувай!

И прогледне ли сълзата в утринта,
знай, че ти си нарисувал МЕНЕ.

(по Надежда Захариева)

feq (14.02.2000 г.) 

Продължение:

И тогава ти ще ме попиташ:

Има ли сълзата цвят,
може ли да бъде лилава,
може ли да бъде нарисувана,
и проглежда ли в мрака тя!?

Не ме питай,... ти знаеш,...
рисуваш ме... бавно,
цяла вечност!

feq (14.02.2008 г.) 

*  *  *

Синева

Ще нарисувам в синьо този свят.

Синьо лято с чисто небе,
едно развълнувано, бурно море,
синьо пламъче в очите ти, 
облаче парфюм около косите,
синя светлина на ярка звезда,
една жадувана безкрайна далечина,
синята безбрежност на морска шир,
синя тишина и душевен мир,
роза в синьо за теб нарисувах,
в сини нощи за тебе будувах.

Нарисувах в синьо моят свят!

feq (13.07. 2008 г.)

*  *  *

Лек за самота

Един мъдрец от древни времена
е казал истина една:
"откакто свят светува
човекът нежност и любов жадува."

Когато те налегне самота
и мислиш си, че свършил е света
знай има лек, лекарство има,
което хората от древни времена
познават, търсят и ценят.

Това лекарство няма го в аптека,
не се намира, като билка в полето
То е безценно и незаменимо,
нека ти подскажа - намира се в сърцето.

Това е Любовта, …
но ти,... повярвай в нея!

feq (11.05.1007 г.)

*  *  *

Дъжд и сълзи

Обичам да вървя в дъжда.

Хората бързат.
Капките се стичат по лицето ми.
Никой не вижда сълзите.

Не аз - душата плаче.
Небето плаче.
Пречиства се
от горчилките, събирани в годините.

Мъглата натежава върху клепачите
и раменете ми.
Краката стават тежки ,
като олово.
Наболява ме и лявото коляно -
една стара травма.

Сигурно има място
тук на Земята,
за самотниците
в безсънните нощи
на пълнолуние.
Там някъде се срещат,
мечтаят, танцуват, обичат,
с натежали от самотност души.

После извървяват своя път
до следващото пълнолуние.
Сигурно има такова място.
Трябва да има такова място!

feq (26.08.2008 г.)
Ю. Станева

*  *  *

Чудеса

Обикновени чудеса, 
малки чудеса,
прости чудеса - Има!

Сини небеса, 
сенки в леса,
капчици роса - Има!

И още...

Златен звезден прах,
влюбен поглед плах,
весел волен смях - Има!

Обикновените неща,
простите неща,
дават смисъл на света.

feq (01.03.2008 г.)