Една истинска история за страданието и всеотдайността на един мъж загубил новороденото си дете, поради това, че никой не се е отзовал на виковете му за помощ.
Една история, която преобръща живота му. 

"През 1984г. жена ми започна преждевременно раждане през нощта и нито една кола не спря, за да ни откара. Детето почина. След този случай се отказах от високоплатената си работа като инженер в "Larsen and Turbo" и станах таксиметров шофьор.

Обикновенно от клиентите получавам около десет хиляди рупии на месец, но нощем безплатно возя тези, на които спешно им се налага да отидат в болница. Раздавам на всички пътници мои визитки и те могат да ми позвънят по всяко време, ако се разболеят и спешно имат нужда от транспорт. Преди няколко месеца имах следния случай: около два часа през нощта видях отстрани на пътя двама мъже, които отчаяно размахваха ръце. С тях имаше и жена и когато се приближих, видях, че тя имаше ужасни изгаряния. Беше изгорено около три четвърти от тялото и. Оказа се, че всички таксита преди мен са отказали да я вземат. Ние я завихме с одеяло, което винаги нося със себе си, и се втурнахме към близката болница. В следващите няколко дни се обаждах, за да проверя състоянието на жената. За щастие тя оцеля и след това се сприятелихме.

Вярвам, че с пари не можеш да купиш всичко. На предната си работа заработвах по шейсет и пет хиляди рупии, но сега съм много по-щастлив. На 74 години съм, говоря няколко чужди езика, по професия съм инженер, но най-важното постижение в живота ми е това, че откарах до болницата над 500 човека в трудно положение. Възможно е с това да съм спасил и нечии живот.
Заради това съм готов да бъда обикновен шофьор на такси."

*  *  *
Историята е публикувана в много индийски и международни медии в 2016 г.
Тя ни показва, че най-важното в живота не са кариерата и парите, а да бъдем хора и да живеем със смисъл. Всички можем да живеем по-скромно, да благодарим за това, което имаме, да се отнасяме със състрадание към ближните и да им помагаме.
И да не забравяме, че ближен може да ни е всеки човек.

Каквато и да е славата ти
бял камък ще е знакът ти.
Нито катафалка с ремарке има,
нито ковчег с вътрешен джоб...

Александър Лазаров

* * *
Затова: живей достойно и честно!
Обичай и бъди обичан!
Помагай, когато ти поискат помощ!
Прощавай на себе си и другите!
Дарявай безвъзмездно!