Искам някъде теб да те има...
Във една заснежена гора,
в малка къща с горяща камина
и с прозорче със ледни цветя.

Да ни свети единствено огънят...
А в ъглите,в стаения здрач,
да затулим излишните спомени,
скрили в себе си всеки наш плач.

Да се влюбя във тебе безпаметно,
не от виното, просто така...
И да зная, че даже след зимата,
ти ще пазиш за мен любовта.

А в камината огънят пръска
малки, жълти, искрящи звезди.
Открадни си от моите устни...
потопи се във мойте очи...

Искам някъде теб да те има...
Та дори и през триста морета.
В една зима...Някъде там...
И дълбоко, дълбоко в сърцето ми.

Автор angelche 2007

Много нежно и романтично стихотворение.Знаете ли защо няма коментари?Защото както виждам тук се е събрала сган от псевдо интелигенти,морално и психически пропаднал народ,проститутки, и извратеняци,пълни с грубост,простащина и арогантност,слуги на дявола и тези възвишени човешки чувства са им чужди,на свинете им даи да ядат помия и да грухтят от удоволствие!

И къщата и камината са приказни...!!!
"Искам някъде теб да те има...
Във една заснежена гора,
в малка къща с горяща камина
и с прозорче със ледни цветя."

Колко е хубаво всичко!!!

...
Промениха правилата за публикуване, ограничиха правата ни да оформяме постингите си (като шрифт, цвят, озвучаване...) Дойдоха много нови потребители, или клонинги на някои стари такива, започнаха едни обиди, нападки, сплетни. Целта е тотално опростачване на четящите. Много от истинските творци се преместиха в друго виртуално пространство. Стойностните постинги не се толерират, на първа се поставят постинги с 2,3 изречения, или даже само картинки :(

Аз оставам!
Ще пиша и публикувам това, което ми харесва. Нека няма коментари, все пак ще се намерят хора, които да харесват и споделят моето виждане за света.
Лек ден!