Приказка за това кой как обича

Някой смята, че може да прави каквото си иска,
понеже обича;
друг пък смята, че може да прави каквото си иска,
понеже сам той е обичан;
трети мисли, че трябва добре да внимава,
защото обича;
а четвърти – че трябва добре да внимава,
защото сам той е обичан.

Има хора – обичат, а то на омраза прилича;
има други – чиято любов е едно безразличие;
има трети – при тях любовта се превръща на обич накрая;
и четвърти – уж любят, а обич какво е не знаят.

Любовта у едни е подплашено зайче – изгаря
В светла клопка пред двата насочени гибелно фара;
а у друг любовта – на ранена лъвица прилича
и се вдига да стъпче тъкмо този, когото обича.

Има обич - пилот, който хвърля барутни товари
над любимия град и оставя след нея – пожари.
Има обич – радар – сочи пътя в мъгливата вечер.
Тя е верен другар и те води, макар отдалече.

Има кротка любов – с пълно виме тя в дните ни свети,
тя е бяла коза между своите гладни козлета.
Има сляпа любов – тя поглъща, каквото и падне
като жалка амеба, тя е винаги гладна и жадна.

До безумна любов – пеперуда над пламъка вечен,
има мъдра любов – зимен сън на проскубана мечка.
Някой себе си в другия търси - това го привлича.
Друг пък в себе си ще го постигне и тъй ще обича.

ГЬОРГ ШОМЙО

1920 Г

Има обич - пилот, който хвърля барутни товари
над любимия град и оставя след нея – пожари.
Има обич – радар – сочи пътя в мъгливата вечер.
Тя е верен другар и те води, макар отдалече.

ей, на това се спрях аз..
;))

"Любов ли? Какво е любов? Женски фантазии и нищо повече." ...

("Птиците умират сами")

И ще си я измисля ако трябва!
В очите ти ще си я нарисувам,
ще си повтарям за да не забравя
"Не фантазирам, нито пък сънувам!"
Ще видя две врабчета под дъжда,
едното ще го кръстя с твоето име,
а по-нататък падне ли нощта,
ще ме поглеждаш ти от чаша с вино.
Полу насън, полу опиянено
ще хвана лист и молив във ръка
и всяко свое чувство съкровено
в най-нежният си стих ще облека...
И ще си я измисля ако трябва!
Каква любов ще е! Като на кино!...
И чак, когато моливът оставя
и бъде празна чашата със вино
една... две... три сълзи ще се проплъзнат
диханието ми в болка да превърнат.
От празнота сърцето ще замръзне,
и самотата ми ще ме прегърне.
И после ще се влюбя пак... Във нея.
Ще сипя още вино... Пак ще пиша...
За любовта. Докато полудея...
... Или докато просто спра да дишам.

Павлина Соколова