И всичко пак е вечно

Голямото е в малките ни дни,
понякога съвсем обикновени.
Една тревичка, спряла отстрани,
улавя думите като антена.

Една калинка с шарени крила,
застанала на белия прозорец,
донася от далечните поля
забравения дъх на прясна оран.

Едно покрито кладенче със лист,
намерено сред камъните тежки,
подсказва, че живота пак е чист,
макар понякога да правим грешки.

Една светулка, влязла у дома,
от мислите за мрака ни спасява.
Една пътека, слязла под земя,
усещането за смъртта създава.

И всичко пак е вечно. Под звезди,
застанал прав, един човек се смее:
едно дърво на хълма посади
и векове в листата му живее.

Вечна пемет на Евтим Евтимов!

Ако ти си отидеш за миг,
ще заровя очите си в облак
(и тежко) на земята тогава.
Нито дъжд.
Нито сняг.
Нито слънце.
Само мъка (оттам) ще вали,
заличила последните стъпки
на съня,
който с мен се разделя
и превръща се в черна неделя.
Нито път.
Нито сън.
Нито вик.
(Ако ти) си отидеш за миг.

Евтим Евтимов

Грешница съм аз на любовта -
дайте ми да любя, да горя.

Грешница съм аз на любовта.
Този грях любовен се повтаря.
Затова е лудо вино тя,
затова е сладка изневяра.

В манастир не искам да умра.
Знам от мен не става монахиня.
Дайте ми да любя, да горя,
през пожари мъжки да премина.

Самодива тайно ми призна-
самодивски огън в мене скрит е.
Няма да съм ангелска жена,
ако нямам дяволи в очите.

Любовта е само сън и вик.
Любовта е само лудост кратка.
Любовта е само звезден миг
и затуй до гроба тя е сладка.

Евтим Евтимов

Аз назаем не съм те прегръщал
и назаем не съм те мечтал,
всяка ласка под брой за ми връщаш.
Мен ми стига, че нещо съм дал.
Може днес да не дойдеш на среща,
но след ден,
но след два,
но след три
да потрепне в душата ти нещо
и за мен да преминеш гори.

Стига заеми!
Стига везни!
Искам обич за обич.
Може дълго писма да не пращаш,
но да сложиш две думи в едно,
та за двеста писма да вълнува
и за двеста да има цена.
Може само веднъж да целуваш,
ала тази целувка една
до последния ден да гори,
до последния дъх... и до гроба.

Евтим Евтимов