Беинса Дуно

Селянинът и житното поле

При Бог отишъл един селянин и казал:

– Ти може да си Бог, но нищо не разбираш от земеделие и имаш много да учиш.
Бог отвърнал:
– И какво ще ме посъветваш?
Фермерът казал:
– Дай ми една година в кооято всичко да върви така както аз искам и ще видиш какво ще стане. Няма да има бедност, нищета и всички ще са щастливи.

Бог се съгласил и дал една година на орача. Естествено той поискал само най- доброто – без бурии, урагани, без дори и най-малката заплаха за културите. Всичко вървяло тихо и спикойно, фермерът бил доволен. Пшеницата станала толкова висока. Когато поискал слънце, слънцето греело, когато било нужен дъжд- валял дъжд и то толкова, колкото той искал. Така минала година в която всичко вървяло чудесно, точно така както орачът искал. Той бил щастлив.

Но когато дошла жътва се оказало, че в класовете няма зърно.

Селянинът бил отчаян и попитал Бог:
– Какво се случи, защо житата са празни, какво не е наред.
Бог отговорил: