Добър вечер, Любов!
Ти съвсем закъсня,
аз направих обаче салата.
Да ти сипя ракия, има мъничко боб,
да си легнеш във хола оттатък?
От умората виждам си провесила нос
и гърбът нещо май те тревожи.
Че събуй се де – влез, има малко вину,
да се чукнем – пък после ще ходиш.
Ти съвсем покрай нас не минаваш, прости,
но ми липсваш – признавам си, драга.
Вярно, тежки са дните, а мечтите – с пари,
не заслужихме тая награда.
Но пък тъй – за добро, намини някой ден,
аз за теб ще омеся погача,
ще запалим цигара, ще побъбриш със мен.
Все те мисля, Любов,
и те плача.

Маргало



Късна любов

Толкова дълго те търсих, моя любов,
аз за тебе пребродих земята.
Толкова много те исках, моя любов,
че молитва превърнах в песен.

Ти зад седем морета се бавиш, Любов,
седем рани те водят към мене,
не танцувахме с тебе, моя любов,
седем нощи край брега на морето.

Оплаквачките само напяваха, моя любов,
тъжни песни за отминало време.
А след осмата кръгла луна, 
ти пристигаш, моя любов, в кораб с черни платна.

Моя късна любов, дълго чакана,
ти, защо си така остаряла...
С бавни стъпки приближаваш към мене, Любов,
и не мога, не мога да те позная...

По стихотворението на Милена Лилова 
"Късна любов" 

27.05. 2008 г. - feq