2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. varg1
6. planinitenabulgaria
7. leonleonovpom2
8. sparotok
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. samvoin
13. hadjito
14. tili
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Прочетен: 2470 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 29.11.2015 19:51
Двама братя се скитали в гората, но се стъмнило и сбъркали пътя. Вървели дълго, премръзнали. След време стигнали до малка къща. Почукали на вратата. Показала се прегърбена старица.
– Трябва да влезем, замръзнахме – казал по-големият брат.
Старицата го изгледала и понечила да затвори вратата.
– Почакайте, моля Ви! – казал по-малкият. – Заблудихме се в тъмнината и сбъркахме пътя. Ще ни приютите ли тази вечер? Утре сутрин тръгваме, моля Ви.
Старицата се замислила за секунда, но ги поканила да влязат. Запалила печката и стоплила яденето.
– Пфуу, много горещо стана тука, не се диша – казал по-големият.
– Ако бяхме отвън, да бяхме умрели от студ – припомнил му по-малкият.
Бабата сложила на братята да вечерят.
– Много сол си сложила, бабе – казал големият. – Не се яде от сол.
– Благодаря за вкусната гозба – усмихнал се малкият, въпреки че яденето наистина било пресолено. – Бяхме прегладнели. Може ли и чаша вода?
– Много е студена – казал ядосан големият щом отпил.
– На мен ми дойде освежаващо – благодарил ѝ отново по-малкият.
Дошло време да си легнат. Големият подшушнал на брат си:
– Кой знае къде ще ни сложи гърбавата. Няма да успеем да си починем като хората.
Старицата се престорила, че не е чула. Завела ги в другата стая и казала на малкия:
– Ти ще спиш там – посочила единственото легло.
– А аз? – попитал големият.
– Ти ще спиш на земята и без това леглото ще е твърде неудобно за теб – отвърнала старата жена и излязла от стаята.
На сутринта тя направила закуска и чай, но в чашата на големия сложила и оцет.
– Благодаря за чудесната закуска – казал малкия искрено.
– Е, закуската наистина си я биваше – съгласил се големият и отпил от чая голяма глътка. Започнал да се дави, а след като му преминало казал:
– Много си злобна, бабке! Нарочно си ми сложила оцет в чая, цял ден сега да ми киселее и горчи.
– На мен още ми киселее и горчи от думите дето ги изрече снощи – отговорила старицата. – Нека това ти е за урок.
– Благодаря за гостоприемството и приемете моите извинения – казал малкият.
Тръгнали те по пътя си, а големият рекъл:
– Не стига, че ядохме пресолено ядене, после пихме ледена вода, от която чак ме боля корем, двамата спахме на едно легло, а тази сутрин нарочно и оцет ми беше сложила в чая, а ти ѝ благодари и се извини. Това на нищо не прилича!
– Твоето на нищо не прилича, братко! Жената ни приюти, въпреки че не ни познава. Запали печката да се стоплим, но на теб не ти хареса, че е твърде горещо. После ни нагости, въпреки че може това да е било последната ѝ храна. Но на теб и това не ти хареса и дори я обиди като я нарече гърбава. Не си даваш сметка, че след всичко това можеше да ни изгони и да станем храна за вълците. Но ти нищичко не оцени. Със сигурност на нея ѝ е загорчало повече от обидата и неблагодарността, отколкото на теб оцета в чая.
Източник: http://www.gnezdoto.net/
Коментари - Как се стигна до десети ноем...
ХАЙДЕ ДА СЕ ПУКНЕМ ОТ СМЯХ :)))
2. Невъзможна любов
3. Най-четеният ми постинг - Интересно за рибите
4. Какво си, ЛЮБОВ?
5. Ася - усмивка
6. Ако бях...
7. Ин и Ян
8. За споделянето...
9. Мисис Съдба
10. Тайната...
11. Нещо като приказка...
12. Хорхе Букай
13. Тренировъчен полет до Юпитер
14. Космическо пътешествие - 2008
15. Галактиките
16. Мъглявините
17. Уроците на живота
18. На цветята - с Любов!
19. Адажио - вълшебство от звук и картини от Космоса!
20. Синя роза за теб, моя любов!
21. Мои стихове