Живяла някога в едно село млада девойка. Омъжила се и отишла да живее в дома на своя съпруг. Но младата снаха никак не се погаждала със свекърва си. Непрекъснато имали раздори и караници, тъй като възрастната жена все я поучавала и често й правела забележки. Момичето пък не й оставало длъжно и така отношенията между двете ставали все по-тягостни и непоносими.

Един ден младата невеста решила, че не може повече да продължава така. Отишла в края на селото, където живеел стар знахар.

- Какво те е води при мен, момиче? - попитал старецът.

- Вече не мога да живея със свекърва ми. Знам, че имаш билки и треви за всякакви случаи. Дай ми някаква отвара, с която да я отровя.

- Върху смъртта ли искаш да градиш щастието си, детето ми? Не е хубаво това, дето си намислила... Но добре. Ето какво ще направим. Ще ти дам една отвара, която ще свърши работа, но ще отнеме известно време. Всяка сутрин ще даваш от нея на свекърва си. Само че трябва да изпълниш още нещо.

- Каквото кажеш, ще го сторя. Само и само да свърши тая мъка.

- Нашето село е малко и бързо ще се разчуе, че е станало нещо с жената. И много лесно ще те заподозрат, особено след като се знае, че не се разбирате. Затова се опитай да промениш своето отношение към свекърва си. Бъди по-приветлива с нея, усмихвай й се по-често и се опитай да изпълняваш това, което тя иска от теб. Не се тревожи. Няма да е прекалено дълго.

Така и направила младата невеста. Още на другата сутрин станала рано, изчистила къщата, запалила печката, приготвила закуска и когато възрастната жена станала, я посрещнала гальовно с думите: „Добро утро, мамо! Направила съм ти топъл чай." И й поднесла от отровната отвара. Така минавали ден след ден. Всяка сутрин девойката посрещала свекърва си по същия начин, а през деня била приветлива и изпълнявала всичките й изисквания. Малко по малко и свекървата отворила сърцето за момичето. Започнала да я обгръща с любов и нежност. Двете неусетно започнали да се държат като майка и дъщеря.

И един ден, снахата, която отдавна спряла да поднася отровния чай на свекърва си, отишла отново при стария знахар и се хвърлила в краката му:

- Моля те, умолявам те, помогни ми! Дай ми противоотрова за моята свекърва. Тя ми е като майка... Не искам да умре!

- Успокой се, миличка моя... Отварата, която ти дадох и която ти поднасяше на свекърва си всяка сутрин, беше от ароматни лековити билки. В тях нямаше отрова. Отровата беше в твоето сърце, но ти успя да се избавиш от нея. Не беше толкова трудно, нали?