Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.01.2015 20:44 - Знаците на съдбата
Автор: feq Категория: Други   
Прочетен: 4467 Коментари: 6 Гласове:
8


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Една истинска история (или може би... измислена!)

Веднъж се разхождах в парка. Бях много унила и умърлушена. Толкова много проблеми ме бяха налегнали напоследък – работата ми не вървеше, чувствах се самотна и неразбрана и исках да постигна повече от това, което бях направила до този момент. Белобрад старец се приближи и седна до мен на пейката. Поздрави ме:

- Добър ден, девойче! – рече той.
- Добър ден! – отвърнах аз.
В главата ми обаче имаше само една мисъл: „Дано да не продължи да ми говори. Предпочитам да съм сама."

- Виждам, че си тъжна. Искам да ти разкажа една история. Няма да ти отнемам много от времето, но смятам, че имаш нужда да я чуеш.
- Добре, разкажи ми – отвърнах аз.
„Какво пък толкова би ми разказал?" – си мислех аз, докато го оглеждах подозрително.

- Живял някога един човек, ще го наречем Александър – започна старецът. –Той имал само три мечти – да работи в голяма корпорация като мениджър, да срещне любовта на живота си и да стане известен. Александър имал насрочено интервю за мечтаната работа в една от най-престижните фирми в града. Бил студен и снежен декемврийски ден. Бързайки към интервюто, решил да мине през един парк, за по-пряко. Там до една от алеите в снега бил паднал един възрастен мъж. Александър си помислил, че човекът е пиян, и го подминал, без да се поспре и да му помогне. Не закъснял за интервюто, но то не минало по очаквания начин и той не получил тъй бленуваната работа.

Няколко месеца по-късно, в един слънчев юлски следобед, Александър минавал през площада на града. Имало карнавал. Толкова много хора с различни костюми и маски. Поспрял се да погледа този панаир на суетата. Александър бил красив мъж и хващал окото, бил млад, атлетичен, харизматичен. До него се приближила една жена с прошарена коса и с маска на вещица. Поздравила го, усмихнала му се и го попитала как се казва. Той не й обърнал нужното внимание, а само бързал да я отмине и да се прибере. И така продължил по пътя си.

Минали още няколко месеца. Било златна есен. Александър седял на пейка в парка, точно както и ти, вглъбен в собствения си свят и проблеми. На пейката до него седнала една млада дама. Видимо била много разстроена. Тя плачела. Но на Александър не му било до чуждите премеждия и проблеми и побързал да стане от пейката и да се премести на друга пейка.

- Много хубави истории! – казах аз, като всъщност се надявах това да е краят на историите и да остана сама със себе си.
- Не си чула най-интересното. – продължи старецът. – Няколко дни след като Александър се явил на интервюто за мечтаната работа, четейки сутрешния вестник, попаднал на статия за собственика на компанията, в която бил кандидатствал. Видял снимката му и бил много изненадан, че човекът от снимката във вестника бил именно човекът, паднал в снега в парка. Същият този човек, когото Александър подминал, докато бързал за заветното интервю.

Спомняш ли си разказа за юлския карнавал? Няколко дни след това една красива млада дама поздравила Александър на спирката на автобуса. Той усетил някакво привличане, не го напускало чувството, че я познава от някъде. Очите й му говорели нещо, но така й не си спомнил коя е тя. Докато се качвал в автобуса, извърнал глава да я огледа за последно – тя тъкмо ровела в чантата си, а от там се подавали прошарена перука и маска на вещица.

Сигурно вече се досещаш, че и срещата на Александър с плачещата жена в парка не е никак случайна. Тази жена била известна писателка. Една година след срещата им тя написала книга, която в последствие станала бестселър. В нея дори описва случката в парка и как едно непознато момиче изслушва трагедията, която я сполетяла – как загубила бъдещия си съпруг в автомобилна катастрофа.

Истината е, че съдбата е подредила обстоятелствата така, че Александър да може да сбъдне трите си най-съкровени мечти. Най-вероятно ако се беше спрял да помогне на човека в парка, щеше да получи мечтаната работа. Ако се беше заговорил със старицата на карнавала, би разбрал, че всъщност това може да е жената на живота му. Или ако беше изслушал жената в парка, щеше да стане световно известен като герой от бестселър. Сега разбираш ли какво е необходимо, за да сбъднеш мечтите си?

- Да, разбирам. Нуждаем се от ръка, която да протегнем, очи, с които да видим зад маската, и сърце, за да утешим някой в болката му. Благодаря! Аз съм Дара. Как се казвате Вие?
- Приятно ми е, Дара – усмихна се старецът. – Аз съм Александър.






Гласувай:
8



1. tota - Благодаря ти, Феичка!
24.01.2015 20:51
"Нуждаем се от ръка, която да протегнем, очи, с които да видим зад маската, и сърце, за да утешим някой в болката му."

Колко много истини в едно изречение? Дали, ние човеците в днешния свят на отчуждение, разбираме това?

Хубава вечер!
цитирай
2. stela50 - Колко малко е нужно... доброта, обич, сърдечност...
25.01.2015 01:04
Хубава приказка, мъдри послания.
Прегръщам те, Феичка !
цитирай
3. feq - Мила Ати,
25.01.2015 14:07
tota написа:
"Нуждаем се от ръка, която да протегнем, очи, с които да видим зад маската, и сърце, за да утешим някой в болката му."

Колко много истини в едно изречение? Дали, ние човеците в днешния свят на отчуждение, разбираме това?

Хубава вечер!


...
Ще ти отговоря с една мисъл на Халил Джубран от "Пророкът":

"Мога да говоря за доброто у вас, но за злото – не. Защото що е злото, ако не добро, измъчено до смърт от глад и жажда?"

За мен Доброто и Злото са двете страни на една и съща монета.
Хвърляш монетата. Пада се Добро.
Хвърляш отново. Пада се Зло.
Това са две неопределени субективни категории и едната не може без другата.
Другото е идеализъм...
цитирай
4. feq - Съдбата ни показва знаци, които понякога не можем да разчетем...
25.01.2015 14:14
stela50 написа:
Хубава приказка, мъдри послания.
Прегръщам те, Феичка !


...
Животът е добър учител, но докато се научим да го слушаме и изпълняваме неговите правила, времето е отлетяло безвъзвратно...
Ако младите хора четат и разбират посланията от легенди, истории, притчи, лесно и бързо ще стигнат до същите изводи:

" Нуждаем се от ръка, която да протегнем, очи, с които да видим зад маската, и сърце, за да утешим някой в болката му."
цитирай
5. iliada - Благодаря за поучителната исто...
25.01.2015 15:41
Благодаря за поучителната история!Всеки има своите пропуснати моменти.........
цитирай
6. feq - Никога не е късно, Илианка, за сбъдване на мечтите :)
25.01.2015 16:19
iliada написа:
Благодаря за поучителната история!Всеки има своите пропуснати моменти.........


...
Мечтите ни са още живи!
Амин!
:)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: feq
Категория: Други
Прочетен: 9497547
Постинги: 1410
Коментари: 8408
Гласове: 27050
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031