Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.11.2014 17:42 - Есенни настроения...
Автор: feq Категория: Други   
Прочетен: 3290 Коментари: 0 Гласове:
10


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
*  *  *
Отлита времето...
като ято птици на юг,
или като пожълтели листа,
подгонени от вятъра...

Изтича времето,
като песъчинки в дланта,
или като бърза вода
на планински поток...
Нашето време...

feq
26. 09. 2009 г.

image

Есен

Дамян Дамянов

Опърпано-клонесто-жълта
сиромахкиня с палто,
от друг подарено, нахълтва
при мен през стъклото. А то
прилича на рамка картинна,
в която от тъжни бои
стои тя - една просякиня
и жълти монетки брои.
Ах, есен - предишна любима
и днешна старица! Във теб
аз виждам пристъпваща зима
с крачета на босо дете,
изгубено в белите дебри
на първия падащ бял сняг!
Ах, есен...
И мръква ноември.
Уж светещ, а цял в идещ мрак.

image

Есен
Иван Вазов

Закапаха листата,
посърна ми тревица,
повяхнаха цветята:
я гледайте земята
тъжи като вдовица!

Престаха всички птички
да пеят като луди,
усърнал"те горички
веч никой глас не губи,
и малки лястовички
студът далеч прокуди.

Не бойте се, градини,
цветя, гори листнати!
Зимата ще да мине
и пролет пак ще прати
премени вам богати!


image


ЕСЕН

Застудя и се спуснаха бели мъгли,
за да скрият срама на съблечени клони.
Плаче синия свод... Всъщност - просто вали.
Вихър свири на флейта ужасни шансони.

Жълти листи се гонят във луд кръговрат -
по земята чертаят подвижни картини.
Сякаш влиза в душите ни есенен хлад
и оставя след себе си чувства изстинали.

Р. Ченков


image


Есенно
 
Навън танцува златокоса есен,
тревожни са и птиците,
ще дойдат скоро хлад и студ,
ще почернеят тъжно жиците.

Защо тъй рано мраз душата,
обхванал е във клещи,
нощта се спуска над земята,
прегръща я зловещо.

Копнея да се върне лятото,
щастливите ни срещи,
не искам на септември златото,
а слънцето горещо.

Къде е песента в душата ми,
защо там никой няма,
самичка крача из тревата.
Било ли е измама?

Очи затварям само миг,
не искам да поглеждам
и чувам оня тъжен вик
на плахата надежда.

Мълчат край пътя тъжно птиците,
мълчи зад тях гората,
хвърчило пъстро паднало на жиците,
това е - свърши се играта...

Автор: scarlety

image











Гласувай:
10



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: feq
Категория: Други
Прочетен: 9523885
Постинги: 1412
Коментари: 8409
Гласове: 27058
Архив
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930