*  *  *
Младостта си отива -
както в песен една...
И го прави красиво
като цветна дъга.
И дордето обърнеш
взор след нея смутен,
няма как да я върнеш!

И... мълчиш натъжен.
Само полъх далечен,
слят със звънкия смях,
те спохожда през вечер
и се рони на прах.
А лицето ти плаче
сред неравни бразди.

И сърцето ти крачи
в остарелите дни.
Ти се чудиш как бързо
отлетя този миг,
та животът забърза
променен, старолик...

Само в теб най-отвътре
нещо светло блести!
Младостта още тръпне
и в душата шепти...

автор: Лили Чолакова