"Лъжата е като чадъра - ще те предпази, но само временно."

"Само три неща могат временно да се скрият - Слънцето, Луната и Истината!"

                                                                                                   Притча за истината

Един човек се разхождал по улиците на непознат град. Разполагал с време и затова спирал за малко пред всяка витрина, пред всеки магазин, на всеки площад. Като завил на един ъгъл, изведнъж се озовал пред скромно магазинче, на витрината на което не било изложено нищо. Заинтригуван, той доближил лице до стъклото, за да надникне в тъмната витрина... Вътре съзрял само една поставка, на която имало малка табела, написана на ръка:
                   Магазин на истината
Мъжът се изненадал. Помислил, че това е някакъв трик, но не могъл да си представи какво се продава там. Влязъл, приближил се до госпожицата на първия щанд и попитал: – Извинете, това магазинът на истината ли е? – Да, господине. Какъв вид истина търсите? Частична, относителна, статистическа или пълната истина? "Значи тук продават истина". Никога не му било хрумвало, че това е възможно. Да отидеш някъде и да получиш истината било прекрасно. – Пълната истина – отвърнал мъжът, без да се колебае. " Толкова съм уморен от лъжите и фалша - помислил си той. - Не искам повече общи приказки и оправдания, лъжи и измами". – Пълната истина! – повторил той. – Добре, господине, последвайте ме. Госпожицата повела клиента към друг сектор и като посочила един продавач с мрачно лице, му рекла: – Господинът ще ви обслужи. Продавачът се приближил, очаквайки мъжът да му каже какво иска. – Искам да купя пълната истина. – Аха. Извинете, господине, но знаете ли каква е цената й? – Не. Каква е? – отвърнал той по навик, но всъщност знаел, че е готов да плати всякаква цена за истината. – Цената е,… – рекъл продавачът – че ако си тръгнете с истината, никога повече няма да намерите покой. Тръпки побили по гърба на мъжа. Не бил и помислял, че цената е толкова висока. – Бла...   благодаря... Извинете... – промърморил той. Обърнал се и излязъл от магазина с наведена глава. Почувствал се малко тъжен, като разбрал, че още не е готов за абсолютната истина, че все още има нужда от някакви лъжи за утеха, от някои митове и блянове, в които да намира покой, от някои оправдания, за да не се изправи лице в лице със самия себе си... " Може би по-късно" - помислил си и тръгнал...

*   *   *
От древни времена хората търсят Истината, но не винаги, когато я открият я приемат. Тя не винаги е лицеприятна и достъпна.
Човек може просто да сметне, че цената на нещо полезно е твърде висока за него. Редно е всеки сам да решава каква цена иска да плати за това, което получава и е логично всеки сам да избира момента, в който да получи онова, което светът му предлага, било то Истината или каквато и да е друга "полза".

Поуката за всеки тук е ясна... За да събереш меда, който пчеличките складират с много труд, трябва да приготвиш съдове, в които да го съхраняваш дълго време. С Истината и Мъдростта е същото, както при меда.

глаголната форма на студ. Истина (гл. форма) получаваш усещане което те кара да трепериш , малко хора са устойчиви на това въздействие .... и за това бързо се отказват или замазват.......

... Истината винаги е една. Но както в приказката,
човек може да тълкува дадена случка и така, и иначе...
И да не забравяме да се поставяме по-често
на мястото на другия...
Хубав пост !

1. kostas - и аз разсъждавах върху това понятие и стигнах до изводът ,че трябва да се разглежда като
04.06 16:52
глаголната форма на студ. Истина (гл. форма) получаваш усещане което те кара да трепериш , малко хора са устойчиви на това въздействие .... и за това бързо се отказват или замазват.......
...
Страхуват се, защото нямат сили да понесат товара на Истината - това е отговорност!!!

2. stela50 - Привет, Феичка...
04.06 17:14
... Истината винаги е една. Но както в приказката,
човек може да тълкува дадена случка и така, и иначе...
И да не забравяме да се поставяме по-често
на мястото на другия...
Хубав пост !
...
Благодаря за коментара ти, Таня!
Приятен ден от мен!
:*