Само който е губил домашен любимец, може да разбере мъката ни...
Живя с нас цели 12 години...
В началото я наричахме  с разни имена, но реагираше най-бързо на "Котана". Понякога шеговито й казвахме, че е "звярът вкъщи". (http://feq.blog.bg/drugi/2009/11/18/zviaryt-vkyshti.438411)
Прощавахме й белите, капризите и издрасканите мебели...
Нищо не може да замени тихото й мъркане, гальовността и миловидните пози.
Писала съм за нея и в постинги и в коментари.
Беше нашето емоционално и позитивно настроение...
Само няколко дни откакто ни напусна, а вече ни липсваш много, Котанка!
Обичаме те, много! 
Почивай в мир, душичке малка!












...Няма да те забравим...

Вече над десет години минаха, откак погребах за пръв път свой четирикрак приятел. Трудно е да се каже даже "приятел", защото това беше най-злата котка, която изобщо през живота си съм виждал. Памела. Колкото лоша беше, толкова си я и обичахме. А и тя агонизира няколко часа, само за да дочака майка, да свие главичка в ръцете й и да заспи завинаги. Сегашната, която имам е пълна нейна противоположност. И като цвят: черно на бяло, онази беше бяло на черно. И като характер. Колкото зла беше онази, толкова добра е тази. Също се казва Памела. В нейна чест. Много е тежко, наистина.

Съжалявам много

Толкова е хубава на снимките.
Сбогом и от мен на твоята Котанка ...

преди две години почина сиамката ми на десет години. Много е тежко, толкова невинно животинче, наложи се евтаназия. Дни след това съм виждала синът ми да плаче, а той тогава беше на 25 години. Тази пролет обаче си взех една бяла прелест, една персийка, такава сладост и веселие ни носи:) Едни прекрасни сини очички заменихме с прекрасни кехлибарени очички :) Потъгувайте и си вземете друга радост.

Съчувствам ти! :(

да загубиш любимо същество...

Тя ще продължи да живее вечно в сърцата ви, Феичке! И аз нося незаличимата болка за една котана, която не преминава с времето. Наложи ми се да я махна от къщи, преди да съм я излекувал, чакахме бебе... А беше най-преданото ми същество - нещо, което в котките изключително рядко се среща. Беше чистокръвна Кралска Сиамка с естествено счупена опашка, и за да бъде болката от абсурдността пълна, наричахме я Лъки. Скоро след това жената, на която я дадох почина, и Лъки остана единствено в спомените ми.
КВГ! *

3. stela50 - Много съжалявам, Феичка ... не може да се забрави ...
28.08 21:16 Толкова е хубава на снимките.
Сбогом и от мен на твоята Котанка ...

6. mariniki - тъжно е...
29.08 10:04 да загубиш любимо същество...

7. vmir - Моите съболезнования!
29.08 10:50 Тя ще продължи да живее вечно в сърцата ви, Феичке! И аз нося незаличимата болка за една котана, която не преминава с времето. Наложи ми се да я махна от къщи, преди да съм я излекувал, чакахме бебе... А беше най-преданото ми същество - нещо, което в котките изключително рядко се среща. Беше чистокръвна Кралска Сиамка с естествено счупена опашка, и за да бъде болката от абсурдността пълна, наричахме я Лъки. Скоро след това жената, на която я дадох почина, и Лъки остана единствено в спомените ми.
КВГ! *
...
Имаме много снимки на Котана. Когато купих фотоапарат на дъщеря ми, Котана стана обект №1 за нейните снимки. Не ми се търсеха постингите в които съм пускала нейни снимки, но и това ще направя някой ден. Тя вече е обезсмъртена във виртуалното пространство. Едно е виртуала обаче, а друго реала...
Като се има предвид самотният живот, който живеем, може да си представиш колко по-силно преживяваме загубата на животинчето...
След всяка загуба, като че ли, нещо от самият теб умира :(
Тук някой написа да си вземем друг любимец, но на този етап не съм сигурна дали ще мога да приема нов член на семейството ни :(
И съвсем не е вярно, че времето лекувало...,
то просто променя нашите нагласи към света и обстоятелствата...
...
КВГ :*

И аз ти съчувствам, мила!
Навремето имахме куче порода Бразилска фила, огромно животно. Това беше първото, куче, което се престраших да докосна. Когото умря, със съпруга ми плакахме като малки деца. Знам какво преживяваш!,

...
НИЕ - хората сме различни и всеки по свой си начин обича, мрази, прощава, привързва се, наранява, тъгува или забравя...
Странно нещо е ЖИВОТЪТ!
Прегръдка и :*
фея

Да, така е - умира част от нас, ... за да се роди друго... Горе спестих, че Лъки раждаше в краката ми, а аз прекратих това истинско чудо заради раждането на сина ми! Не омаловажавам второто заради първото, но виждам как едното слага край на другото... Може би друго коте да оправдае чувствата ви, дано само да не се случи темерутче като сегашната ни котка, на която не само й липсват първите 7 котешки години, но и е завършена егоистка и най-много от всичко мрази беззащитни котета в беда. Да беше човек, да кажа "човещина", ама нали е котка...
КВГ :*

скъпа приятелко, и те разбирам...