2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Прочетен: 3644 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 26.03.2013 11:32
"Човек може да забрави какво си казал и какво си направил, но никога няма да забрави как си го накарал да се почувства..."
Прочетено в Интернет и
споделено с ВАС, приятели...
"Казват, че човек се учи от грешките си, но когато е благ по характер и доверчив по природа и приема всички с открито сърце, като приятели, му е много трудно да осъзнае, че камъчето, за което е вярвал, че е скъпоценно се е оказало обикновено стъкло, а онези, които е считал за истински са се оказали фалшиви...
И в даден момент се затруднява да реагира адекватно на човешката враждебност и озлобление, когато ги срещне, защото така е възпитан - да гледа на всички положително. Не защото е глупав, а защото очаква светът да е по-скоро добър, отколкото лош. Когато се сблъска с тях, обаче, започва да подозира всички и да се съмнява във всичко. Животът изведнъж от светъл и красив се превръща в мръсен и жалък, а хората около себе си започва да приема като врагове. Чувства се омърсен и прави усилия да се изчисти. Но мръсотията лесно полепва навсякъде. Попаднал в подобна ситуация, на всеки добър човек му е много трудно да се пребори с омразата, която някои акумулират около себе си. Хората биха били много по-спокойни и много по-щастливи, ако подобни субекти не тровеха дните им разпръсквайки зловонието си и не обливаха с помия всичко до което се докоснат. Много хора, чиито изпразнен от съдържание живот сериозно е замрял, влизат във виртуалното пространство, опитвайки се да запълнят празнотите и така да го съживят, но единствените около тях се оказват виртуалните им приятели, а действителността - илюзия. Те проявяват една непонятна за обикновения човек отмъстителност и злопаметност, която е трудно да бъде разбрана. Когато във виртуала срещнат прям, сърдечен човек, се опитват да го смачкат, защото не могат да понасят около себе си добри и щастливи хора. Такива индивиди безотговорно и нахалнически оплюват всеки, който застанал до тях. Тези хора наистина са вредители. Нещо повече, на тях им е чуждо благородството, затова нападат онези, които го притежават. Завистта им пречи да постигнат духовна извисеност и съвършенство и това допълнително ги озлобява. Те имат доста изкривена представа за виртуално приятелство. Такива отчаяно се стараят да бъдат там, където не са желани и да се ровят в съдбите на хората. Виртуалното пространството е огромно и всеки може да се изолира в кръг, където му е приятно, с хора, които харесва, нали? И никой никому да не се натрапва.
Когато нечий личен живот се разпада и човек започва да живее на кредит с животите на другите, трябва ли да търси вината за това в хората, около себе си?
Когато някой се опитва да прави сензация от всичко, а желанието му да се изживява като съдник, да обвинява и изобличава започва да взема връх, какво следва да направи добрият човек?
Трудно е да се разбере тази склонност към коварство, към дискредитиране на всяка цена, тяхната непрекъсната вражда с другите, усилието да направят света едно лошо за живеене място, само защото то е такова за тях.
Непонятно е защо хората не могат просто да се обичат и разбират помежду си?
Нима всички не сме малки прашинки във Вселената и нима животът на всеки не е само миг от Вечността?
Защо хората непрекъснато се опитват да се надскачат, обхванати от нечовешки егоизъм, от желание да доминират, да властват едни над други, когато е необходимо толкова малко, за да са щастливи – мечти и цел в живота...
В последно време все по-големи размери придобива размяната на реплики във виртуалното пространство, които са много различни от добрият тон в общуването. Появиха се група хора, на които едничката цел е сеенето на омраза, неприязън и лошотия. Разпространяват се като плевелите…
* hate speech - деформация в онлайн общуването, непровокирана омраза, словесна агресия. Омраза заради самата омраза.
* хейтър - човек, чието обичайно състояние на душата е да изпитва омраза / неприязън към заобикалящата го действителност/.
20.05.2012 14:41
14:41 Точно и ясно!Поздрави
...
Ето линк към постинга:
http://diso.blog.bg/drugi/2012/05/20/dokazano.956537
Няма идеално място и идеални хора... :)
20.05.2012 18:58
17:24 Виртуалът е отражение на реала... И в реала има злоба, конфликти... И депутатите дават лош пример - плюят се, обиждат се като каруцари, лъжат като цигани, злословят, нападат се, че и до бой се стига...
...
И не само политиците...
и журналистите, артистите, писателите и певците,...
май навсякъде ги има, НО в последно време нахлуват активно и във Виртуала, а там зад маската на Анонимността стават още по-нагли и безцеремонни...
Технологиите убиха романтиката и позитивното мислене на много хора,...
за жалост :(
Това всички ние го усещаме!
и неудовлетворени амбиции ... виртуалът е идеалното място
за нахлуване в личното пространство безогледно и грубо ...
За съжаление ...
2. Невъзможна любов
3. Най-четеният ми постинг - Интересно за рибите
4. Какво си, ЛЮБОВ?
5. Ася - усмивка
6. Ако бях...
7. Ин и Ян
8. За споделянето...
9. Мисис Съдба
10. Тайната...
11. Нещо като приказка...
12. Хорхе Букай
13. Тренировъчен полет до Юпитер
14. Космическо пътешествие - 2008
15. Галактиките
16. Мъглявините
17. Уроците на живота
18. На цветята - с Любов!
19. Адажио - вълшебство от звук и картини от Космоса!
20. Синя роза за теб, моя любов!
21. Мои стихове