Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.09.2011 11:49 - Цената на пръстена
Автор: feq Категория: Други   
Прочетен: 4083 Коментари: 5 Гласове:
9

Последна промяна: 30.09.2011 12:18

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image

- Учителю, идвам при теб, защото се чувствам толкова жалък, че нямам желание за нищо. Казват ми, че за нищо не ме бива, че нищо не върша като хората и съм непохватен и много тъп. Как да се поправя? Какво да сторя, че да ме ценят повече? Без да го поглежда, учителят му рекъл:
- Съжалявам много, момко. Не мога да ти помогна, защото първо трябва да реша един личен въпрос. Може би след това… 
И след кратка пауза добавил:
– Но ако склониш да ми помогнеш, ще се справя по-бързо с него и после може да ти помогна.
- О,… колко се радвам, учителю – измънкал момъкът, разбирайки, че отново го подценяват и пренебрегват. - Добре – продължил учителят. Свалил пръстена от кутрето на лявата си ръка и като го подал на момчето му рекъл:
– Яхни коня, който е навън и иди на пазара. Продай този пръстен, защото трябва да изплатя един дълг. Постарай се да получиш възможно най-високата цена и да не скланяш за по-малко от една златна монета. Тръгвай и се върни по-бързо с жълтицата.
Момъкът взел пръстена и тръгнал. Щом стигнал до пазара, започнал да предлага пръстена на търговците, които го поглеждали с известен интерес, докато не споменал цената, която иска. Отворел ли дума за златната монета, едни му се присмивали, други му обръщали гръб и само един старец си направил труда любезно да му обясни, че една златна монета е твърде голяма цена за този пръстен. Някой се смилил над него и му предложил сребърна монета и медна съдинка, но заръката била да не скланя на по-малко от жълтица и момъкът отказал. Като предложил пръстена на всички, които срещнал на пазара, а това били повече от сто души, отчаян от неуспеха, той яхнал коня и се върнал при учителя. Колко би искал момъкът да има златна монета и да я даде на учителя, за да се отърве той от дълга си и най-сетне да го посъветва и да му помогне. Влязъл при стареца.
- Учителю, съжалявам. Това, което ми заръча е невъзможно. Сигурно щях да получа две-три сребърни монети, но не мисля, че можех да заблудя някого, за истинската стойност на пръстена.
- Това, което каза, е много важно, млади приятелю – усмихнат отвърнал учителят.
– Първо трябва да узнаем истинската стойност на пръстена. Яхай пак коня и върви при бижутера. Че кой ще знае по-добре от него? Кажи му, че искаш да го продадеш и питай колко ще ти даде за него. Но каквото и да ти предложи, не го продавай. Върни се тук.
Момъкът отново яхнал коня. Бижутерът погледнал пръстена под светлината на масленичето, разгледал го под лупа, претеглил го и после казал на момчето:
- Момко, кажи на учителя, че ако иска да продаде пръстена още сега, не мога да му дам повече от петдесет и осем златни монети за него.
- Петдесет и осем златни монети ли? – възкликнал момъкът. - Да – отвърнал бижутерът. – Знам, че след време може да вземе към седемдесет монети, но ако го продава спешно… Момъкът много се развълнувал и препуснал обратно към дома на учителя, за да му каже новината. - Седни – рекъл му старецът, като го изслушал.
Ти си като този пръстен: рядък и скъп накит. И като него, можеш да бъдеш оценен само от истинския познавач. Защо си тръгнал да искаш от всеки да види истинската ти стойност? И като казал това, сложил отново пръстена на кутрето на лявата си ръка.
Из книгата: 
 "Нека ти разкажа" на Хорхе Букай






Гласувай:
9



Следващ постинг
Предишен постинг

1. feq - Какво трябва да направим, за да сме ...
30.09.2011 11:52
Какво трябва да направим, за да сме щастливи?

"Според Букай, за да тръгнем по правилния път, трябва да си отговорим на следните въпроси: Кой съм? Къде отивам? С кого? Не бива пътят да определя кои сме ние, нито пък човекът, който ни придружава, да решава къде отиваме.

По пътя трябва едновременно да се забавляваме и да се учим, да оценяваме това, което имаме, и без да преставаме да вярваме в себе си, да започваме отначало и по различен начин "всеки път, когато се наложи"...
цитирай
2. kostas - :)) . feq, Ние сме деца Божии ,чрез Неговите Завети се готвим и учим да вървим по стъпките Му .За сега по Земята...
30.09.2011 12:11
** Кой съм? Къде отивам? С кого? Не бива пътят да определя кои сме ние, нито пък човекът, който ни придружава, да решава къде отиваме. **
цитирай
3. feq - Всички ли? Някои са чеда Дяволови... и за съжаление, в последно време доста по-интензивно се размножават :(
30.09.2011 12:41
2. kostas - :)) . feq, Ние сме деца Божии ,чрез Неговите Завети се готвим и учим да вървим по стъпките Му .За сега по Земята...
12:11
цитирай
4. stela50 - Поздрави ,Фея ... За щастието , цената ,вярата ...
30.09.2011 15:39
...По пътя трябва едновременно да се забавляваме и да се учим, да оценяваме това, което имаме, и без да преставаме да вярваме в себе си, да започваме отначало и по различен начин "всеки път, когато се наложи"...
Споделям мислите ти ... не е лесно , но това е истината .
Всеки трябва да знае кой е и накъде е тръгнал ...
Хубав ден !
цитирай
5. pcelata - Здравей Фея!
07.11.2011 14:37
Мъдростта на живота се състои в отстраняването на маловажните неща.Сърдечен
поздрав.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: feq
Категория: Други
Прочетен: 9498732
Постинги: 1410
Коментари: 8408
Гласове: 27050
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031