Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Постинг
23.09.2011 11:42 -
Светлината
Автор: feq
Категория: Други
Прочетен: 4179 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 23.09.2011 11:47
Прочетен: 4179 Коментари: 6 Гласове:
14
Последна промяна: 23.09.2011 11:47
"Ако не ти е съдено да бъдеш Слънце, недей да ставаш и Луна. Бъди главня, червено въгленче, огньово зрънце, дори светулка, но със своя светлина."
* * *
Ковачът и луната
(древна индийска приказка)
Имало едно време един ковач, който непрекъснато се оплаквал: "Аз не съм доволен от моята професия, прекалено е топло и не се чувствам добре. Искам да съм камък в планината. Той трябва да е хладен, защото вятърът подухва покрай него и дърветата го пазят със сянката си".
Мъдрецът, който имал власт над всички неща отговорил: "Върви и бъди камък".
Ковачът се превърнал в камък, високо в планината, там където вятърът го охлажда, чрез дъха си и дърветата го пазят чрез сянката на своите корони. Веднъж дошъл каменоделец в тази част на планината, в търсене на камък за работа. В момента, в който видял камъка, в който се е превърнал нашият ковач си казал: "Това е камъкът, който винаги съм искал!" И започнал да го реже. Тогава камъкът приплакал: "Това наистина боли много. Не искам вече да съм камък. Искам да съм каменоделец. Това ще да е много по-приятно, отколкото да съм камък".
Мъдрецът чул отново неговите думи и отсякъл: "Бъди каменоделец тогава!"
Камъкът се превърнал в каменоделец и поел своя път в търсене на подходящи камъни. Минало известно време и каменоделецът се почувствал много уморен. Краката му се били подули целите и го изгаряли. Слънцето безмилостно припичало. Тогава той извикал: "Не искам вече да съм каменоделец. Да бъда Слънце изглежда много по-приятно. Ще дарявам хората и ще огрявам цялата Земя с лъчите си." Мъдрецът го чул и отново изпълнил неговото желание. "Бъди Слънце, щом такова е желанието ти" - казал и поклатил глава...
Така каменоделецът се превърнал този път в Слънце. Но... Слънцето било много по-топло от ковачницата, от камъка, от каменоделеца. Да даряваш със своите лъчи Земята и хората било много по-трудно, отколкото нашият герой си представял. Затова той се помолил на мъдреца за пореден път: "Искам да съм Луна. Тя е по-хладна и при нея е по-лесно."
Мъдрецът изпълнил и това поредно негово желание... Слънцето се превърнало в Луна. И отново нашият герой не се почувствал удовлетворен. "Ами тя, Луната е по-топла от Слънцето. То ме огрява непрекъснато със своите лъчи и аз не мога да намеря покой. Не искам повече да съм Луна. Бих желал да съм ковач отново. Това наистина е най-добрият начин, по който мога да прекарам живота си."
Мъдрецът му отговорил.: "Уморих се вече от твоите трансформации. Ти искаше да си Луна. Сега си Луна. И Луна ще бъдеш!" И така,... до ден днешен, ние имаме една Луна, която се гони със Слънцето и ни показва всичките си лица от небето...
* * * Поуката - за всеки тук е ясна.
Много често, в търсене на по-добрия или по-лесния начин на живот, ние не се наслаждаваме и не оценяваме това, което притежаваме.
А когато загубим и правото си на избор, е вече твърде късно!
Ценете днешният ден!
* * *
Ковачът и луната
(древна индийска приказка)
Имало едно време един ковач, който непрекъснато се оплаквал: "Аз не съм доволен от моята професия, прекалено е топло и не се чувствам добре. Искам да съм камък в планината. Той трябва да е хладен, защото вятърът подухва покрай него и дърветата го пазят със сянката си".
Мъдрецът, който имал власт над всички неща отговорил: "Върви и бъди камък".
Ковачът се превърнал в камък, високо в планината, там където вятърът го охлажда, чрез дъха си и дърветата го пазят чрез сянката на своите корони. Веднъж дошъл каменоделец в тази част на планината, в търсене на камък за работа. В момента, в който видял камъка, в който се е превърнал нашият ковач си казал: "Това е камъкът, който винаги съм искал!" И започнал да го реже. Тогава камъкът приплакал: "Това наистина боли много. Не искам вече да съм камък. Искам да съм каменоделец. Това ще да е много по-приятно, отколкото да съм камък".
Мъдрецът чул отново неговите думи и отсякъл: "Бъди каменоделец тогава!"
Камъкът се превърнал в каменоделец и поел своя път в търсене на подходящи камъни. Минало известно време и каменоделецът се почувствал много уморен. Краката му се били подули целите и го изгаряли. Слънцето безмилостно припичало. Тогава той извикал: "Не искам вече да съм каменоделец. Да бъда Слънце изглежда много по-приятно. Ще дарявам хората и ще огрявам цялата Земя с лъчите си." Мъдрецът го чул и отново изпълнил неговото желание. "Бъди Слънце, щом такова е желанието ти" - казал и поклатил глава...
Така каменоделецът се превърнал този път в Слънце. Но... Слънцето било много по-топло от ковачницата, от камъка, от каменоделеца. Да даряваш със своите лъчи Земята и хората било много по-трудно, отколкото нашият герой си представял. Затова той се помолил на мъдреца за пореден път: "Искам да съм Луна. Тя е по-хладна и при нея е по-лесно."
Мъдрецът изпълнил и това поредно негово желание... Слънцето се превърнало в Луна. И отново нашият герой не се почувствал удовлетворен. "Ами тя, Луната е по-топла от Слънцето. То ме огрява непрекъснато със своите лъчи и аз не мога да намеря покой. Не искам повече да съм Луна. Бих желал да съм ковач отново. Това наистина е най-добрият начин, по който мога да прекарам живота си."
Мъдрецът му отговорил.: "Уморих се вече от твоите трансформации. Ти искаше да си Луна. Сега си Луна. И Луна ще бъдеш!" И така,... до ден днешен, ние имаме една Луна, която се гони със Слънцето и ни показва всичките си лица от небето...
* * * Поуката - за всеки тук е ясна.
Много често, в търсене на по-добрия или по-лесния начин на живот, ние не се наслаждаваме и не оценяваме това, което притежаваме.
А когато загубим и правото си на избор, е вече твърде късно!
Ценете днешният ден!
Благодаря ти, за мъдростта!
цитирайда не се отказвам от мечтите си, но не и да ги постигам на всяка цена.
Защото някой по-мъдър от мен знае кое е важно за мен.
И какво ми е необходимо.
поздрав, Феичке.
Валя
цитирайЗащото някой по-мъдър от мен знае кое е важно за мен.
И какво ми е необходимо.
поздрав, Феичке.
Валя
Прекрасен есенен ден !
цитирай
4.
feq -
Златна и благодатна е есента. Моят любим сезон. Има още топли и слънчеви дни, Миа!
23.09.2011 19:56
23.09.2011 19:56
1. miaa - Честита златна eсен, Феичке:)
11:46 Благодаря ти, за мъдростта!
...
:*
фея
цитирай11:46 Благодаря ти, за мъдростта!
...
:*
фея
2. yotovava - Основна максима в живота ми е да съм доволна от това, което имам,
11:49 да не се отказвам от мечтите си, но не и да ги постигам на всяка цена.
Защото някой по-мъдър от мен знае кое е важно за мен.
И какво ми е необходимо.
поздрав, Феичке.
Валя
...
Нека повече хора да разберат поуката й...
Днешният ден е най-важният!
:*
фея
цитирай11:49 да не се отказвам от мечтите си, но не и да ги постигам на всяка цена.
Защото някой по-мъдър от мен знае кое е важно за мен.
И какво ми е необходимо.
поздрав, Феичке.
Валя
...
Нека повече хора да разберат поуката й...
Днешният ден е най-важният!
:*
фея
3. stela50 - Поздрави ,мъдра Фея ... Чудесен пост .
12:02 Прекрасен есенен ден !
...
Надявам се на още такива приятни дни, все пак има и "сиромашко лято", нали?
Ето един мой стар постинг за есента:
http://feq.blog.bg/drugi/2009/11/24/siromashko-liato-shari-po-sandali.442101
Благодаря за посещението, Стела!
:*
фея
цитирай12:02 Прекрасен есенен ден !
...
Надявам се на още такива приятни дни, все пак има и "сиромашко лято", нали?
Ето един мой стар постинг за есента:
http://feq.blog.bg/drugi/2009/11/24/siromashko-liato-shari-po-sandali.442101
Благодаря за посещението, Стела!
:*
фея
Търсене
Блогрол
1. Сбогом Котанка! :(
2. Невъзможна любов
3. Най-четеният ми постинг - Интересно за рибите
4. Какво си, ЛЮБОВ?
5. Ася - усмивка
6. Ако бях...
7. Ин и Ян
8. За споделянето...
9. Мисис Съдба
10. Тайната...
11. Нещо като приказка...
12. Хорхе Букай
13. Тренировъчен полет до Юпитер
14. Космическо пътешествие - 2008
15. Галактиките
16. Мъглявините
17. Уроците на живота
18. На цветята - с Любов!
19. Адажио - вълшебство от звук и картини от Космоса!
20. Синя роза за теб, моя любов!
21. Мои стихове
2. Невъзможна любов
3. Най-четеният ми постинг - Интересно за рибите
4. Какво си, ЛЮБОВ?
5. Ася - усмивка
6. Ако бях...
7. Ин и Ян
8. За споделянето...
9. Мисис Съдба
10. Тайната...
11. Нещо като приказка...
12. Хорхе Букай
13. Тренировъчен полет до Юпитер
14. Космическо пътешествие - 2008
15. Галактиките
16. Мъглявините
17. Уроците на живота
18. На цветята - с Любов!
19. Адажио - вълшебство от звук и картини от Космоса!
20. Синя роза за теб, моя любов!
21. Мои стихове