България

Земя като една човешка длан...
Но по-голяма ти не си ми нужна.
Щастлив съм аз, че твойта кръв е южна,
че е от кремък твоят стар Балкан.

Какво, че виха вълци и чакали
из твоите полета и гори?
С онез, които бяха с теб добри,
ти бе добра, но злите не пожали.

Земя, като една човешка длан...
Но счупи се във тази длан сурова
стакана с византийската отрова
и кървавия турски ятягян.

Търговци на тютюн и кръв човешка
продаваха на дребно твойта пръст,
но паднаха под теб с пречупен кръст,
че беше малка ти, но беше тежка.

И стана чудо: смертю смерт поправ,
усмихнаха се чардаклии къщи
и заплющяха знамена могъщи,
и път се ширна - радостен и прав.

Сега цъфтиш! Набъбва чернозема
под ласкавите български ръце,
дъхти на здравец твоето лице
и нова песен вятърът подема.

Земя, като една човешка длан...
Но ти за мен си цяло мироздание,
че аз те меря не на разстояние,
а с обич, от която съм пиян!    
Георги Джагаров





Независимостта, като свободен избор на зависимост и исторически факти:

http://zahariada.blog.bg/politika/2010/09/22/chestit-praznik-nezavisimostta-kato-svoboden-izbor-na-zavisi.609177
http://feq.blog.bg/zabavlenie/2008/09/22/nezavisimostta-drugata.236473
http://feq.blog.bg/drugi/2009/09/22/bylgariia.401643

  Честит празник, българи!
Да бъде благословена майка България!

:))))))))))))))))))

Валя

Честит празник!
Благословен да е този ден! Да я има България!!

1. yotovava - Честит празник на всички!
09:32 :))))))))))))))))))

ТОЙ (Бъ. Бъ.) дойде в Шумен и разкопаха главните улици...
"Не щем асфалт, а хляб!" - клатят глави старците в кварталната градинка...
"Няма да стигнат парите ми за лекарството..." - споделя баба Иванка на приятелките си пенсионерки...
"Искам да купя мляко и памперси за детето, а още ги няма детските" - мисли си Таня, докато бута количката с бебчето си към парка...
...
Кое обединява "Пътни строежи" и Б.Б.??? - питам АЗ.
...
И сама си отговарям:
Любовта към асфалта!

2. tota - Поздрави, Феичка!
10:35 Честит празник!
Благословен да е този ден! Да я има България!!

БЪЛГАРСКО СТИХОТВОРЕНИЕ


ИВАЙЛО БАЛАБАНОВ

Момчета, знам, че вече ви дотегна
и хлябът сух, и голата ракия,
и тежкото небе над тази бедна
страна, в която няма прокопсия…
Великите и царски идеали
днес вече са митичен архаизъм.
България търгува със парцали
от раклата на своя комунизъм.
България е гладна просякиня.
С душа поциганена, необута,
тя проси чуждоземна милостиня
по пътя между Лондон и Калкута.
Честта е болна, съвестта - пияна,
а ореолите – алъш - веришни
и луд е, който плаче с Дебелянов
по някакви си белоцветни вишни.
Със страшна сила днес от небесата
виси един въпрос полуобесен:
Кажете ми къде е Свободата
от синята ни ноемврийска есен?
Защо пирува с разни богаташи
и хитреци, дошли на власт и мода,
с дрогясали бандюги и апаши…
Защо е с тях? Защо не е с народа?
Момчета, знам, че е нахалост туй, че
скърбим за свобода и бели вишни.
В земята на Васил Иванов Кунчев
днес всички романтици са излишни.
Но да запеем, дявол да го вземе,
със мъжки глас във тази нощ безродна
и нека екне както в турско време
„Къде си вярна, ти любов народна?”

Поздрави и благодарности за вълнуващия постинг , Феичка !

Chestit praznik!

Благодаря ти, за почитта към празника! Благодаря ти за това стихотворение!
С обич
Надежда

(Иван П. Йончев: роден в София през 1886 год. Загинал през 1917 год. на фронта.)

Един завет оставили са нам дедите -
велик завет, написан с кървав меч:
- "Деца, на родний край пазете си земите
от подъл враг. Кат' зениците на очите
бранете ги - от близо и далеч!"...

И тоз завет на миналото грял е дните,
кат' дивен фар и вожд той бил е драг
на всички тез, кои загинаха в борбите,
за род, за родна чест, презрели суетите
на грешний свят. Заради бащин праг...

Един завет оставили са нам дедите -
велик завет, написан с кървав меч:
- "Деца, на родний край градете бъднините,
гранитна твърд издигайте навред в душите
чрез песента на звънката ни реч!"...