Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.08.2011 11:06 - Imagine
Автор: feq Категория: Други   
Прочетен: 13767 Коментари: 31 Гласове:
18


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

image

Представете си…

Ако всички чувстващи същества имат смелостта да се вгледат в себе си, да отворят сърцата си за блестящата светлина на Любовта…

Ако всички чувстващи същества прегърнат Добротата и Мъдростта…

Колко по-хубав би бил Света!

Ако имате само няколко минути, за да видите този клип, ще разберете за какво иде реч...

image






Гласувай:
18



Следващ постинг
Предишен постинг

1. priqtel12 - Добър ден, Юлия!
10.08.2011 11:40
Дааа...представям си......един коренно различен свят на взаимопомощ, усмивки и доброта, свят на ЧОВЕЦИТЕ!!!!
цитирай
2. bven - Ако всички за малко спрат забързаното си ежедневие и се вгледат в себе си...
10.08.2011 12:45
Да, може тогава да стане чудото, приятелко Фея! Или ти да използваш вълшебна пръчица и докоснеш всеки човек - там, където е сърцето, за да усети Любовта!:)
Светъл и красив ден!:)))
цитирай
3. ivankalilova - ПРИВЕТ, ФЕИЧКА
10.08.2011 13:00
Да бъдем добри...........Всеки човек се промения, с помоща на добрите хора, бъди добър можеш да промениш нещо!
Нека се помъчим да съхраним в себе си онова богатство-добротата, и когато започне да ти харесва да бъдеш добър човек,значи си стъпка по-напред към съвършенството!
Да опитаме.......пък, възможно е и да променим света!
Сърдечни поздрави!:)))

цитирай
4. megg - Хубаво би било, Фея!
10.08.2011 13:13
Много хубаво!
Поздрав от сърце! И - много красота около теб! :)
цитирай
5. yotovava - Трудно, Феичке,
10.08.2011 13:35
има един закон за съхранение на енергията - тя нито се създава, нито се губи, а само се трансформира. Думата е баланс :))))))

Валя
цитирай
6. feq - Приятели мои, разтревожиха ме много събитията в Англия... лавинообразно се разпространяват вандалските и хулигански прояви...
10.08.2011 13:41
И забележете, това се все млади хора, които извадиха агресията от елекронните игри на улицата...
Питам се къде са родителите им?
Това е някакво опиянение на тълпата, която те кара да се чувстваш "герой"..., хубав идеал за героизъм, няма що!!!

Моля се, нека да спре това безумие по улиците!
Страхувам се за децата на Англия и не само...
Не ми се мисли, ако синдромът "разярена тълпа" се прехвърли у нас :(
Моля те, Господи, вразуми ги!
цитирай
7. feq - Ник, човек първо го учат родителите, учителите,... после животът... до края на дните му...
10.08.2011 13:48
nikstan написа:
За да отправи взор, неопитният и търсещ светлината на Любовта и Мъдроста човек , трябва да се довери на Познанието,за да го води и види .За да не ослепее от могъшото излъчване на светлината Му.. Поздрави..


Има неща, които не се проумяват от раз... трябва време, нагласа и много търпение!!!
Може ли някой земен да каже, че знае всичко?!
Няма такъв...
Но сме длъжни да бъдем търсещи и любопитни...
:)))
фея
цитирай
8. feq - Зная, Иве, че ти можеш да си го представиш... вярвам в теб!
10.08.2011 13:50
priqtel12 написа:
Дааа...представям си......един коренно различен свят на взаимопомощ, усмивки и доброта, свят на ЧОВЕЦИТЕ!!!!


Прегръдка, приятелко!
:*
фея
цитирай
9. feq - Не е достатъчна само една вълшебна пръчица, bven!!! Непременно ми трябват приятели като теб, да помагат...
10.08.2011 13:57
bven написа:
Да, може тогава да стане чудото, приятелко Фея! Или ти да използваш вълшебна пръчица и докоснеш всеки човек - там, където е сърцето, за да усети Любовта!:)
Светъл и красив ден!:)))


И аз мисля, че това го правим - всеки ден!
Публикуваме позитивни неща в своите блогове и дано повече хора да ги четат.
Бих искала, много бих искала вместо злото, ДОБРОТО да се разпространява ЛАВИНООБРАЗНО!
Моля се, Господ да даде разум на развилнелите се младежи и да се спрат вандалските им прояви.
Амин!
:*
фея

цитирай
10. feq - Права си, Ваня, за всичко си права!
10.08.2011 14:03
ivankalilova написа:
Да бъдем добри...........Всеки човек се промения, с помоща на добрите хора, бъди добър можеш да промениш нещо!
Нека се помъчим да съхраним в себе си онова богатство-добротата, и когато започне да ти харесва да бъдеш добър човек,значи си стъпка по-напред към съвършенството!
Да опитаме.......пък, възможно е и да променим света!
Сърдечни поздрави!:)))



Чак Света да променяме?! Едва ли...
Но в домовете си, в децата си, в съседите, на улицата нещичко да променим - пак ще е голямо постижение!!!
Неко го правим, всеки ден...
:)
фея
цитирай
11. feq - Зная го този всeмирен закон, Валя, нали съм физичка :)))
10.08.2011 14:10
. yotovava - Трудно, Феичке,
13:35 има един закон за съхранение на енергията - тя нито се създава, нито се губи, а само се трансформира. Думата е баланс :))))))

В природата има БАЛАНС...,
но в чувствата на хората... понякога е пълен ХАОС...
Кое поражда АГРЕСИЯТА у младите хора, почти деца излезли на улицата?!
Осъзната или импулсивна е тяхната реакция срещу реда и дисциплината?!
Младите хора не обичат рамките и правилата! Това от опит го зная.
Не проумявам къде са родителите им в тези часове!!!
...
:)
фея

цитирай
12. feq - И предай това послание напред! Красотата да спаси света!!!
10.08.2011 14:13
megg написа:
Много хубаво!
Поздрав от сърце! И - много красота около теб! :)


:*
фея
цитирай
13. elina7 - Бог е любов.
10.08.2011 14:51
За да даваме любов, трябва първо да я получим.

Бог ни обича БЕЗУСЛОВНО !

Само от Бог може да получим истинска безусловна любов.


Ако опитаме Божията любов.

Само, ако осъзнаем колко много ни обича Бог и се обърнем към Него,
това за което пишеш скъпа - ще стане реалност !
Толкова ми се иска !
Но в Библията пише;
"Ако двама се съгласят за каквото и да е нещо- ще стане".
Амин!
цитирай
14. svoboda64 - Малко по-различен ракурс върху същото :)
10.08.2011 16:03
feq написа:
. yotovava - Трудно, Феичке,
13:35 има един закон за съхранение на енергията - тя нито се създава, нито се губи, а само се трансформира. Думата е баланс :))))))

В природата има БАЛАНС...,
но в чувствата на хората... понякога е пълен ХАОС...
Кое поражда АГРЕСИЯТА у младите хора, почти деца излезли на улицата?!
Осъзната или импулсивна е тяхната реакция срещу реда и дисциплината?!
Младите хора не обичат рамките и правилата! Това от опит го зная.
Не проумявам къде са родителите им в тези часове!!!
...
:)
фея



Тези бунтове и вандалщини са също своеобразен "баланс". Насочени са срещу лицемерието и лъжата, която е взела грандиозни размери в нашия свят. Точно защото родители и учители си затваряме очите пред истинските проблеми и ги оставяме "системите и подопечните им институции" да ги решават вместо нас (decision-maker-ите:) Тази тема е много дълга и с историческа давност. На дете или на млад човек, който мисли конкретно, не можеш да му предлагаш само "абстракции", защото просто ще ти обърне гръб:( Което в момента се е и случва. На своя си нерафиниран, примитивен език на действието тези (млади) хора просто казват: Не ви щем ни меда, ни жилото. Неадекватни сте... Създавате ни илюзии, после ги разрушавате, но не предлагате алтернатива. Освен ако алтернативата не е "стихийната улица"... където действат законите на джунглата... И ние ги прилагаме

Та в този ред на мисли: позитивност - да, но само ако е подплатена с действия, а не с пожелания и лозунги. Но в последното двайсетилетие, десетилетие или дори петилетка видяхме как пред очите ни всичко се спихва. Може би като по-възрастни сме научени повече да търпим и да издържаме на всякакви експерименти. Младите хора нямат тази издържливост и тренираност на нервната система. Те искат всичко сега и веднага. Консуматорският рай като модел на експоненциално развитие е балонът, който се спука. Децата реагират с вой, бой и трошене. Ние - със скубане на косите :) И отново... само с пожелания.
цитирай
15. naidobriq - Хубав постинг миличка..
10.08.2011 18:41
Светът би бил по хубав ако всеки се поогледа особено ако погледне в ценностната си система..
Поздрав Феичке..
цитирай
16. feq - Ние носим Любовта в себе си, elina7, и Бог е любов!!! Някой пак ще си каже - говорят с клишета!
10.08.2011 20:07
elina7 написа:
За да даваме любов, трябва първо да я получим.

Бог ни обича БЕЗУСЛОВНО !

Само от Бог може да получим истинска безусловна любов.


Ако опитаме Божията любов.

Само, ако осъзнаем колко много ни обича Бог и се обърнем към Него,
това за което пишеш скъпа - ще стане реалност !
Толкова ми се иска !
Но в Библията пише;
"Ако двама се съгласят за каквото и да е нещо- ще стане".
Амин!


Не са клишета ИСТИНИТЕ...
Любовта си държим заключена вътре дълбоко в нас...
Ако позволим тази Любов да излезе на повърхността, би станало ЧУДО!
:*
фея
цитирай
17. feq - svoboda64, радвам се, че си оставила своето виждане като коментар...
10.08.2011 20:17
15. svoboda64 - Малко по-различен ракурс върху същото :)
16:03

"Тези бунтове и вандалщини са също своеобразен "баланс". Насочени са срещу лицемерието и лъжата, която е взела грандиозни размери в нашия свят. Точно защото родители и учители си затваряме очите пред истинските проблеми и ги оставяме "системите и подопечните им институции" да ги решават вместо нас (decision-maker-ите:) Тази тема е много дълга и с историческа давност. На дете или на млад човек, който мисли конкретно, не можеш да му предлагаш само "абстракции", защото просто ще ти обърне гръб:( Което в момента се е и случва. На своя си нерафиниран, примитивен език на действието тези (млади) хора просто казват: Не ви щем ни меда, ни жилото. Неадекватни сте... Създавате ни илюзии, после ги разрушавате, но не предлагате алтернатива. Освен ако алтернативата не е "стихийната улица"... където действат законите на джунглата... И ние ги прилагаме

Та в този ред на мисли: позитивност - да, но само ако е подплатена с действия, а не с пожелания и лозунги. Но в последното двайсетилетие, десетилетие или дори петилетка видяхме как пред очите ни всичко се спихва. Може би като по-възрастни сме научени повече да търпим и да издържаме на всякакви експерименти. Младите хора нямат тази издържливост и тренираност на нервната система. Те искат всичко сега и веднага. Консуматорският рай като модел на експоненциално развитие е балонът, който се спука. Децата реагират с вой, бой и трошене. Ние - със скубане на косите :) И отново... само с пожелания. "

...

Интересна е твоята гледна точка...
Замислих се обаче, какво ли за теб означава "позитивизъм в действие" ?
И къде видя ТУК лозунги и пожелания?
:)
фея
цитирай
18. bven - Ще стане, Фея!
10.08.2011 20:18
Бавно и постепенно, както стават всички хубави неща! Колкото и да ни се иска да стане бързо - не ще бъде хубав резултатът. И затова трябва да се научим на мъдро очакване и много положително мислене, думи и светлина и любов към всичко наоколо!:)
цитирай
19. feq - bven, със сигурност има във Вселената процеси, които са неизбежни...
10.08.2011 20:25
bven написа:
Бавно и постепенно, както стават всички хубави неща! Колкото и да ни се иска да стане бързо - не ще бъде хубав резултатът. И затова трябва да се научим на мъдро очакване и много положително мислене, думи и светлина и любов към всичко наоколо!:)


И аз като теб, силно вярвам в това!
:*
фея
цитирай
20. drd - Бавно и постепенно, както стават ...
11.08.2011 08:47
feq написа:
bven написа:
Бавно и постепенно, както стават всички хубави неща! Колкото и да ни се иска да стане бързо - не ще бъде хубав резултатът. И затова трябва да се научим на мъдро очакване и много положително мислене, думи и светлина и любов към всичко наоколо!:)


И аз като теб, силно вярвам в това!
:*
фея

В тази тема може много да се пише и аз ще се присъединя към силно вярващите и силно искащите,защото времето в което живеем е уникално,това,което става днес с хората и със земята се случва веднъж на 26000 години и ние имаме честа да го преживеем...да бъдем участници в трансвормацията и прехода .Не е случаен този стремеж,този импулс във вас и аз се радвам,че открих вашата сърдечна групичка,към която неканена се присъединих,защото знам,че една такава градина - като блога на Феичка винаги има нужда от още малко вода...земята ни е жадна...хората са жадни...Стомничката с вода,която аз нося е пълна с малко познание,което искам да дам на всеки изпънен с желание този свят да е едно по добро място за нас,за нашите деца...Вярвай Феичка...вярвай и не спирай да дирижираш симфонията от светлина,която създаваш в твоя блог...аз ще се присъединя ,ако ми позволиш към Вас,защото не претендирам за авторство и индивидуализъм...не желая да се разпръскват четящите по различни блогове...искам да се събират и да стават все повече...(именно за това в моя блог има само една тема с няколко думи).Избрах този цитат от постовете , на който искам да дам своето мнение с една притча,която ще публикувам по-долу...защото както казва Петър Дънов:
"Всички искате светът вън да се оправи.
Светът вътре във вас трябва да се оправи."
цитирай
21. drd - Трите врати на мъдростта
11.08.2011 08:51
Един цар имал един единствен син – смел, сръчен и умен. Когато младият принц завършил учението си, баща му го пратил при един стар мъдрец да усъвършенства познанията си за живота. - Посъветвай ме как да премина по Пътя на живота – казал младежът. - Думите ми ще се заличат като стъпки в пясъка – отвърнал мъдрецът – Вместо това, ще ти дам някои насоки. По пътя си ще се изправиш пред три врати. Прочети това, което е написано на всяка от тях. Ще почувстваш неудържимо желание да изпълниш указанията. Не се противи на това желание, иначе ще бъдеш осъден да изживяваш отново и отново това, което искаш да избягаш. Нищо повече не мога да ти кажа. Трябва ти сам да го усетиш със сърцето и плътта си. А сега върви. Следвай пътя пред теб. Старият мъдрец изчезнал, а принцът поел по Пътя на живота.



Скоро се озовал пред голяма врата, на която пишело:
„ПРОМЕНИ СВЕТА”
- Точно това смятах да направя – рекъл си младежът. – Понеже истината е, че някои неща ми харесват в този свят, но пък други не са никак по вкуса ми. И той се впуснал в първата си битка. Неговият идеал, неговата решимост и неговият устрем го подтиквали да воюва, да предприема, да завладява, да моделира действителността според волята си. Изпитал удоволствието и опиянението на завоевателя, но не и покой в душата си. Променил доста неща, но много други не успял.
Минали години.

Един ден той срещнал стария мъдрец, който го попитал: - Какво научи по Пътя? - Научих се – отвърнал принцът – да разграничавам онова, което е в моя власт, от онова, което не е: да разграничавам това, което зависи от мен, от другото, което не зависи. - Хубаво – рекъл старецът. – Използвай силата си, за да влияеш върху нещата, които зависят от теб. Забрави за онези, които се изплъзват от властта си.
И изчезнал. Малко след това принцът намерил втората врата. На нея пишело:

„ПРОМЕНИ ДРУГИТЕ”
- Това си и мислех – си рекъл той. – Другите са извор на удоволствие и радост, но също така и на болка и горчивина. И той въстанал срещу онова, което не го удовлетворявало и го дразнело у себеподобните му. Направил всичко възможно да промени характера им и да изкорени недостатъците им. Това била втората му битка. Минали години. Един ден, когато принцът вече започнал дълбоко да се съмнява в резултата от опитите си да промени другите, мъдрецът пак се появил и го запитал:

- Какво научи по Пътя? - Научих – отвърнал принцът – че другите не са причината, нито изворът на радостта и скърбите ми, на моето удовлетворение или разочарование. Те просто са предлог и възможност моите чувства да се проявят. Но чувствата ми се раждат в мен самия.

- Имаш право! – съгласил се мъдрецът. – С това, което събуждат в теб, другите ти дават възможност да опознаеш себе си. Бъди признателен на тези, които будят в теб радост и удоволствие. Но благодари също така и на онези, които те карат да изпиташ разочарование и страдание, защото чрез тях Животът те учи на онова, което още не си усвоил и от което ще имаш нужда, за да извървиш пътя си.
Казал старецът тези думи и изчезнал. След това принцът достигнал до третата врата, на която пишело:

„ПРОМЕНИ СЕБЕ СИ”
- Да! – помислил принцът. – Ако наистина у мен се корени причината за всичките ми проблеми, това е единственото, което ми остава да направя. И започнал третата си битка. Направил всичко възможно да подобри характера си, да изкорени недостатъците си, да промени това, което не харесвал в себе си и всичко, което не отговаряло на неговия идеал. Дълги години водил тази битка, пожънал успехи, но срещнал и съпротива, претърпял поражения. Когато отново срещнал мъдреца, трябвало да отговори на все същия въпрос:

- Какво научи по пътя? - Научих – отвърнал принцът – че у нас има неща, които можем да променим, но също така и такива, които оказват съпротива и които така и не успяваме да пречупим. - Добре – казал старият мъдрец. - Да – продължил принцът – но започвам да се уморявам от тези вечни битки с всичко, с всички, със себе си. Никога ли няма да има край? Кога най-после ще намеря покой? Толкова искам да прекратя борбата, да зарежа всичко, да си отдъхна! - Точно това е следващата ти цел. – съобщил му мъдрецът. – Но преди да продължиш напред, обърни се да погледнеш изминатия път. Казал това и изчезнал. Принцът погледнал назад и забелязал, че третата врата има надпис и от обратната си страна! Надписът гласял:

„ПРИЕМИ СЕБЕ СИ”
Принцът се учудил, че не е видял надписа по-рано. - Явно, когато се хвърля в битка, човек е заслепен. – казал си той. Принцът видял също така разпилени на земята всички онези неща, с които се бил преборил в себе си: недостатъците си, слабите си страни, страховете си, ограниченията си, всичките си стари демони. И се научил да ги познава, да ги приема, дори да ги обича. Научил се да обича себе си, без да се сравнява с другите, без да се осъжда и порицава.

Тогава срещнал отново мъдреца, който му задал обичайния въпрос: - Какво научи по Пътя? - Научих – отвърнал принцът – че да мразиш или да отхвърляш част от себе си означава да се осъдиш на вечно несъгласие със самия себе си. Научих се да се приемам такъв, какъвто съм – напълно и безусловно.
- Добре. – казал мъдрецът. – Усвоил си Първата Мъдрост. Сега можеш отново да преминеш през Третата врата. Едва преминал през третата врата, принцът видял в далечината задната страна на втората и прочел:

„ПРИЕМИ ДРУГИТЕ”
Около себе си той видял хората, които срещнал по пътя. Тези, които обичал, и онези, които мразел. Тези, които подкрепял, и онези срещу които се борил. Но за свое голямо учудване, той вече не бил в състояние да види недостатъците и грешките им, които някога толкова го дразнели и които искал да изкорени. Когато пак срещнал мъдреца, последният го попитал:

- Какво научи по Пътя? - Научих – отговорил принцът – че откакто съм в съгласие със себе си, вече няма в какво да упрекна и другите, а няма и защо да са страхувам от тях. Научих се да приемам и обичам другите напълно и безусловно. - Добре. – казал мъдрецът – Това е Втората Мъдрост. Сега можеш отново да преминеш през втората врата. От другата страна принцът забелязал обратната страна на първата врата. Там пишело:

„ПРИЕМИ СВЕТА”
- Странно, как не съм видял този надпис още от първия път – зачудил се принцът. Той се огледал и видял около себе си света, който по-рано искал да завладее, да преобрази, да промени. Бил стъписан от блясъка и красотата на всичко в него. От неговото съвършенство. А това си бил все същият свят… Светът ли се бил променил, или неговият поглед?

- Какво научи по Пътя? – попитал го мъдреца при следващата им среща. - Научих – отвърнал принцът – че светът е огледало на душата ми. Че душата ми не вижда света, а собственото си отражение в него. Когато е радостна, и светът й се струва весел. Когато нещо й тежи, светът й изглежда тъжен. Но сам по себе си светът не е нито весел, нито тъжен. Той просто е тук, съществува – и това е всичко.

Не той ме измъчваше, а представата, която имах за него. Научих се да го приемам, без да го осъждам – напълно и безусловно. - Това е Третата мъдрост. – казал старият мъдрец. – Ето, че вече си в съгласие със себе си, с другите и със Света. Чувство за безметежно спокойствие, ведрост и пълнота завладели принца. Той усетил как се потапя в Тишината.

- Сега си готов да преминеш отново през последния праг – рекъл мъдрецът, – този на прехода от Тишината на Пълнотата към Пълнотата на Тишината. И старецът изчезнал.
цитирай
22. feq - Добре си дошла, drd, моят блог е отворен за всички, които са добронамерени...
11.08.2011 12:32
..."В тази тема може много да се пише и аз ще се присъединя към силно вярващите и силно искащите,защото времето в което живеем е уникално,това,което става днес с хората и със земята се случва веднъж на 26000 години и ние имаме честа да го преживеем...да бъдем участници в трансвормацията и прехода .Не е случаен този стремеж,този импулс във вас и аз се радвам,че открих вашата сърдечна групичка,към която неканена се присъединих,защото знам,че една такава градина - като блога на Феичка винаги има нужда от още малко вода...земята ни е жадна...хората са жадни...Стомничката с вода,която аз нося е пълна с малко познание,което искам да дам на всеки изпънен с желание този свят да е едно по добро място за нас,за нашите деца...Вярвай Феичка...вярвай и не спирай да дирижираш симфонията от светлина,която създаваш в твоя блог...аз ще се присъединя ,ако ми позволиш към Вас,защото не претендирам за авторство и индивидуализъм...не желая да се разпръскват четящите по различни блогове...искам да се събират и да стават все повече...(именно за това в моя блог има само една тема с няколко думи).Избрах този цитат от постовете , на който искам да дам своето мнение с една притча,която ще публикувам по-долу...защото както казва Петър Дънов:
"Всички искате светът вън да се оправи.
Светът вътре във вас трябва да се оправи."

Аз също не претендирам за авторство и оригиналност.
Вместо да пиша глупави бъртвежи, да хваля "жълти хроники", да мрънкам за щяло-нещяло, предпочитам да копирам за вас нещо стойностно - стих, притча, песен, разказ, легенда... Само така мога да предам своята гледна точка...
Радвам се, че си една от нас и обстойно споделяш, коментирайки нещата, които те вълнуват... Твоите коментари са особено ценни за мен.
С най-добри чувства!
:*
фея

цитирай
23. feq - Много мъдра притча, благодаря за споделянето й, drd! Промени и приеми първо себе си!!!
11.08.2011 12:38
22. drd - Трите врати на мъдростта
08:51
цитирай
24. drd - Ще се присъединя към"клишетата":)))
11.08.2011 13:44
feq написа:
elina7 написа:
За да даваме любов, трябва първо да я получим.

Бог ни обича БЕЗУСЛОВНО !

Само от Бог може да получим истинска безусловна любов.


Ако опитаме Божията любов.

Само, ако осъзнаем колко много ни обича Бог и се обърнем към Него,
това за което пишеш скъпа - ще стане реалност !
Толкова ми се иска !
Но в Библията пише;
"Ако двама се съгласят за каквото и да е нещо- ще стане".
Амин!


Не са клишета ИСТИНИТЕ...
Любовта си държим заключена вътре дълбоко в нас...
Ако позволим тази Любов да излезе на повърхността, би станало ЧУДО!
:*
фея

Нещо в поста на Елина ме смущава...Няма да го коментирам,но тъй като много млади хора имат грешна представа за БОГ,за молитва,за вяра,а Елина призовава да се "обърнем към него"- аз ще споделя моето виждане, което мислех да публикувам в темата за "Молитвата"...един прекрасен текст извън каноните на църквата,които е крайно време да се осъвременят,за да имаме едно по-дълбоко разбиране и чуство извиращо от сърцето - вместо като папагали да казваме молитви...да палим свещи мислейки си "Готово,минах през църквата и Бог вече ще се погрижи"....Крайно време е да разберем,че Бог вече се е погрижил,като ни е дал уникалната възможност да се родим...От там нататък,ние трябва да се погрижим да открием Божественното в живота...или всичко онова "друго",което е родено(сътворено)...Но стига коментари...да преминем към "клишетата" :))))...В следващия пост (дано да се събере текста)нещата ,които е писал един странен и мистичен човек за Бог,за Божественното,за молитвата, аз споделям с цялата си душа и сърце ...:))))
цитирай
25. drd - Молитвата – незримото присъствие на Божественото
11.08.2011 13:47
Молитвата е чувство за необятно удовлетворение и благодарност. Живеем в прекрасен свят с тези дървета и реки, планини и морета, слънце и звезди. И в тази безкрайна красота ние живеем, дишаме, пулсираме. Не сме заслужили това благо. Всичко това е дар. И молитвата е сърдечната благодарност за дарът живот.
Не сме отработили и заслужили такава радост. А тази радост около нас е толкова много, че не я забелязваме и забравяме да благодарим. Да наблюдаваш плуващите в лазурното небе облаци е радост. Да слушаш цвърченето на птиците и ромона на ручеите е радост. Да усетиш докосването на ласкавия вятър и освежаващия дъжд е радост. Да вдишаш тишината на нощта и вдъхновението на изгрева е радост.
Всичко това ни е дадено просто така, за нищо, а ние дори не сме благодарни. Нима след като се лишим от това, сме способни да почувстваме ценността на всички естествени радости.
Всичко това не е свързано с въпроса за съществуването на Бога. Благодарността – това е нормално състояние на битието. И в такъв случай молитвата е естественото състояние на живот. Повечето мислят, че първоначално трябва да вярваш в Бог, а ако повярваме, ще Му благодарим. Просветените казват обратното – започнете да благодарите, потопете се в благодарността и ще намерите Бог.
Бог се проявява само в измеренията на благодарността. Само с помощта на благодарността може да се почувства Бог, да се преживее присъствието Му. Благодарността е нашата чувствителност към Бог. И молитвата е израз на чувствителността.
Молитвата не е ритуал, нито обред. Ако се превърне в ритуал, то тя става безполезна. Ако е ритуал, тя няма да ни направи религиозни – ще ни направи християни, мюсюлмани, будисти, но не и религиозни. Молитвата е нещо спонтанно, непрограмирано, неформално, това е песен на сърцето, а не църковна технология.
Когато някой ни кара да се молим, задължава да се молим, внушава ни, как да се молим, то молитвата става дълг. И ние започваме да изпитваме малка вина, ако не си кажем молитвата преди ядене или след сън, в друг случай, молейки се по задължение, не чувстваме никаква радост от това. И така възниква порочен кръг – не се молим и вината ни расте. В стремежа си да избегнем тази вина, ние продължаваме да я създаваме. Това не е молитва.
Молитвата е начин на живот. Какво имам предвид? Човекът на молитвата си остава в нея 24 часа в денонощието. Той спи в молитвата. Сънят му е вид молитва. Той все едно спи в ръцете на Бог и когато се събужда, то той се събужда в Бог. И първото, което спонтанно му идва след събуждането е благодарността – абсолютната благодарност.
Той е Бог, той пие Бог, той ходи в Бог, той диша Бог. Целият му ден е непрекъсната молитва. Молитвата е фон на живота му, основата на битието му, плътта на съществуването му. Каквото и да прави, молитвата тече.
Молитвата не е качество, не е повторение на заучени фрази, не е декламиране, не е рецитиране. Молитвата е незримо Божие присъствие.
Където и да се намира, каквото и да прави, молитвеният човекът продължава в сърцето си да се покланя на Бог – молитвата продължава, благодарението продължава. Понякога молитвата се проявява, а понякога тече в сърцевината на сърцето.
Молитвата - това е пътя на живота, това не е дълг, а молба, не е подчинение и принуда, не е средство за притежание и манипулация чрез Бог. Молитвата и изискванията са несъвместими. Ние можем да искаме, но не и да изискваме. Можем да искаме, както малкото дете иска от майка си. То не изисква, то е безпомощно, то е зависимо. То просто иска.
Когато е гладно – плаче, и това е молитва. Молитвата е и детската безпомощност. Ние сме толкова малки, а Съществуването е толкова безгранично. Ние сме само малки вълни в безграничния океан. Ние можем да искаме, но не и да изискваме. Ние принадлежим на Съществуването. Ние сме част от него. Съществуването се състои от нас. И Съществуването е пожелало да бъдем и ние сме.
И затова можем да искаме. Но в молбата няма и частица изискване. Ако тя се изпълни, сме благодарни. Ако не се изпълни, пак сме благодарни. В това е съвършенството на молитвата. Защо човекът на молитвата е благодарен дори и тогава, когато молитвата не се изпълнява? Той знае, че понякога искаме нещо, което не е благоприятно за нас. Съществуването знае най-добре.
Ако нещо ни е необходимо, то ще се изпълни. Бог може да каже да или не, решението е Негово. Изискването означава, че ние сме взели решението. Изискването означава, че искаме да манипулираме Бог, за да следва Бог нашата воля. Молбата означава „Нека бъде волята Твоя, макар и да имам желания, ще следвам Твоята воля”.
Молитвата не е нещо, което правим, тя е нещо, което ставаме. Това е състояние на битието. Молитвата – това е опитът на преобразяването, възраждането, новото виждане и новото битие. Молитвата няма нищо общо с думите, които се произнасят в храмовете, джамиите и църквите. Молитвата – това е диалог със Съществуването, настройка с всеобщото, съвпадение с хармонията на цялото.
И молитвата е такова силно, грандиозно преживяване, че съдържа в себе си противоположността. Молитвата това е и тишина, и диалог. Но те само изглеждат като противоположности. Чрез диалогът ние общуваме, а в тишината просто сме в такова състояние, в което няма какво да се говори. Пък и какво може да се каже на Бог? Той предварително знае всичко.
Ние можем да се прекланяме, да благодарим, да празнуваме. И всичките ни поклони, празници, размисли, благодарности са само начин за беседа. Искаме да кажем нещо без думи, тъй като думите са недостатъчни, а сърцето наистина иска да каже нещо.
Това е диалог, макар и беззвучен. Това е общуване на чувствата, сливане на съзнанията, тъй като усещаме любов към Съществуването и любовта на Съществуването към себе си. Там няма аз, няма ти – те изчезват, както капката се разтваря в океана. Така изчезваме и ние. А след като между нас и Съществуването няма разделение, какъв диалог може да има?
И така, и двете определения са верни: молитвата – това е диалог и тишина. Молитвата не може да се сведе до просто определение. Определения дава науката, религията ги разрушава. Попитайте учения „Какво е водата” и той ще отговори точно „Н2О”. Толкова е просто. Нищо не остава, освен Н2О, всичко е казано, тъй като водата за науката е обект. Тя може да се проанализира.
Молитвата също е субективност. Това не е обект, който може да се анализира. Не можем да покажем на който и да е молитвата си. Ако някой каже „Твоята молитва не е искрена”, няма как да докажем противоположното. Молитвата повече прилича на любовта, отколкото на водата. Макар че, когато сме в дълбока любов и молитва, дори водата става любов и молитва.
Когато молитвата възниква, това означава, че сме в молитвата, а не молитвата в нас. Молитвата е повече, отколкото сме ние. Ние просто сме в хармония с безкрайността на молитвата, плаваме в океана на молитвата. но хората държат на всичко да дават точно определение. Ако на нещо не се даде точно определение, то умът се опитва да го отхвърли. Колко много ценности в живота е разрушил такъв подход.
Невъзможно е да се даде точно определение на Бог и умът веднага казва „Следователно няма Бог”. Трудно е да сме точни и за любовта, дори тогава умът казва „Любовта е просто илюзия, фантазия, болест и нищо повече”, и какво остава? Няма Бог, няма любов, няма красота, молитва, чудо.
Светът става пуст, неодушевен, механичен. И всичко това е заради безумния стремеж да си точен във всичко, който опустошава смисъла му. Как ще дадеш определение на музиката? Определяйки я, ние ще я разрушим.
И така, едно е определението на молитвата – диалог. Частта разговаря с цялото. Частта се обръща към цялото. Не възниква ли желание у вас да поговорите с гората, да поздравите цветята? Нямате ли потребност да поговорите със звездите? Нима вече сме се лишили от желанието да кажем нещо на Съществуването? Това е молитвата – диалогът.
За молитвата трябва да сте мъжествени. Започнете разговор със Съществуването, с природата, с Бог. Милиони хора продължават да живеят безцветно и скучно по една причина – не се молят. Те не са способни да говорят със всичко съществуващо. Те не могат да излеят сърцата си. Защо психоанализата е толкова важна в съвременния свят! Защото хората са забравили, как да се молят.
Замениха свещеника с психоаналитика. Хората искат да ги чуват, да излеят сърцата си и отиват при психолозите и психоаналитиците, и плащат. Но това е безсмислено. Вие можете да правите същото, седейки в градината си и дърветата са по-добри от психоаналитика, тъй като могат толкова дълго и внимателно да слушат. Излейте сърцето си на природата и безпокойството и напрежението ще изчезнат.
И в миналото хората са живеели лек живот, живот без напрежение, тъй като всеки може да се моли. Хората са разговаряли с горите, реките, слънцето – всичко това са лица на Бога, проявленията му, живи, трептящи, пулсиращи. Защо толкова рядко беседваме със Слънцето, което е толкова грижливо, внимателно, могъщо? Та нали Слънцето е най-добрия посредник към Бог, отколкото всеки жрец или свещеник?
Църквите са издигнати от хората, а природата е създадена от Бог. Всичко, което е създадено от хората е дамгосано с печата на хорските проблеми, болести и слабости. Ако искаме да чувстваме Бог, то трябва да отидем при това, което е направено от Него, белязано с авторския му подпис. В храмовете, църквите и джамиите има прекалено много човешко желание за манипулация, управление, заповеди, прекалено много политика, прекалено много човешка глупост.
Защо не се обръщаме към звездите, към земята, към цветята? Защо не им откриваме сърцето си? Човечеството, лишило се от диалога със Съществуването, с единния живот, с природата, е нещастно. Да се върнем към диалога с природата и чудото ще стане. Дърветата ще отговорят, океанските простори ще се отзоват.
Може и да се наложи да чакаме дълго, тъй като трябва да убедим природата, че наистина говорим с нея, но човекът е толкова насилствен, агресивен към природата, че тя е станала затворена. Нека природата да почувства, че не сме безумни, не сме агресивни, че сме дошли с любов, че искаме да почувстваме Бога.
А Творецът може да се почувства само чрез Неговото творение: това е началото на велико пътешествие. Дори атеистът може да започне това пътешествие. Отначалото човек укрепва себе си в диалога с природата, а след това бавно-бавно започва да се движи в тишината й.
Защо не се обръщаме към звездите, към Земята, към цветята? Защо не им откриваме сърцата си. Човечеството, лишавайки се от диалога със Съществуването, от единния живот, от природата, е станало нещастно. Да се обърнем с диалог към природата и някога чудото ще стане. Дърветата ще отговорят, океанските простори ще се отзоват, че тя е останала скрита. Нека природата почувства.
Може би ще се наложи дълго да чакаме, или трябва да убедим природата, че действително говорим с нея, но човек е толкова насилствен, агресивен по отношение на природата.
Можеш да седнеш до розата и да се движиш в безпределна тишина – без думи, само пулсиращо безмълвие, потоци тишина. И чрез диалогът да познаем Бог като проявява в природата, а чрез безмълвието ще разберем Него непроявения. Чрез диалогът ще познаем Бога като творение, чрез тишината ще узнаем Бога като творец.
Но освен всичко друго, молитвата е призив. Призив към безпределното. Молитвата е велико очакване на вечността, тя е предчувствие за единение. Това е жажда за Божественост. И слънцето на Неговата любов ще се спусне в дълбините на сърцето и ще го изпълни със светлина. „Ела, о, Господи, ела”.
Молитвата е мост между въпроса и отговора, между търсача и търсеното, между желанието и осъщественото. И молитвата е родена от опита ни в любовта, от опита в отношенията ни един с друг.
Думите на молитвата израстват от любовта. Когато разговаряме с човек, който ни е безразличен, в това няма молитва. Когато говорим нещо на този, когото обичаме, то думите са изпълнени с любов, с молитвена енергия.
Молитвата постепенно възниква от опита в любовта. Когато се възпламенява любовта към друг човек, възниква велика радост. А каква радост възниква пък, ако човек обгръща с любов целия свят! Любовта прокарва пътя към молитвата. Хората се молят един на друг, когато са в любов. Ако погледнем в очите на гледащите се влюбени, те изглеждат святи.
За съжаление хората губят много дарования и едно от най-важните е способността да се молят, тъй като чрез молитвата строим мост между крехкото ни АЗ и безграничността.
Невъзможно е да се определи с точност молитвата, нея можеш да я узнаеш чрез опита си. Как да обясниш на непиещия влиянието на виното? Потапянето в молитвата е единственият начин да узнаеш, какво е това. Позволете на човека да пие, нека се опияни.
Молитвата е опиянение. Молейки се, човек пие с Бог. И само пиещият знае точно, какво е това. Нищо не може да се сравни с виното на молитвата, с опиянението от Божествената любов. И няма нужда да разсъждаваме за това, а да го преживеем. Да вдигнем чашата на молитвата точно сега. Да позволим на благодарността да се излее от сърцето, да се радваме на Божието присъствие – точно сега. Да поблагодарим за всичко, което Съществуващото е направило за нас.
Няма значение, как наричаме цялото, думите нямат значение. Значение има това чувство, което наричаме цяло, думите са без значение. Значение има чувството, което възниква в нас – благодарност, тишина. Това е молитва, това е преживяване на неизвестното, тайнствената сила.
Щастието винаги е с вас. Всеки ден сте на кръстопът. Нека утвържденията ви станат кръстопът. Бъдете гъвкави за всяко направление. Нека съзнанието ви, вашата спонтанност ви води там, където иска. Политиците от религиите, от партиите, от националните обединения, определят цели и пътища. Те знаят, за какво ще говорят, с какво да започнат, какво ще е в средата и в края, такава е целта им.
Но това не води до щастие. Щастието не е работа на прагматици и утилитаристи. Щастието е пътят без път, целта без цел. Това е пътешествие към неизвестното. Щастието е апотеоз на внезапното. Вие не можете да управлявате щастието, не можете да го направите, не можете да го организирате. Щастието е това, което е отвъд пределите на усилията ви. Но постигнете най-важното и щастието винаги ще е с вас.
Това неочаквано състояние на сливане на личността ви със съзнанието ви. То винаги е с вас. То не идва и не си отива. То винаги е с вас като дишането, като биенето на сърцето ви. Щастието винаги е с вас, но ако го търсите, ще намерите само страдание, тъй като в самия процес на търсене пропускате щастието.
Страданието е отсъствие на щастие. Ако вие търсите щастие, то вие с това утвърждавате, че ви липсва щастие, а ако няма щастие, следва, че има страдание или сън, суров екзистенциален сън, безсъзнание, което е по-лошо от смъртта и страданието. Страданието и щастието винаги са до вас. Щастието е във вас, а страданието – извън вас.
Неразумните хора упорито търсят навън – пари, власт, религия, те се мятат във всички посоки в търсенето на някой, който да ги научи, как да намерят щастието. А на практика трябва да се върнат към себе си и да не добиват щастието. Ако не сте видели в себе си щастието, то как ще го намерите навън. Но хората тичат след всичко, което им дава това, което постоянно не им достига.
Тези, които не достигат до желаното, правят все нови и нови опити, говорят за надеждата, за търпението, за смирението. Но надеждата ги води до помръкването. Надеждата ви спуска до нивото на физическите закони. Има свят „да имам” и има свят „да бъда”. Надеждата свързва различните фрагменти от света „да имам”.
В този свят съществуват такива чудовища като „търсене”, „усилие”, „разочарование”, „опит”. Тези чудовища са управлявани от всевъзможни видове свещеници, жреци, „наставници”. Те могат да разкажат, да покажат, да ви наставляват, как да правиш това, как да достигаш нещо, как да търсиш, как да намираш, как да вярваш, как да обичам. Отхвърлете безкрайните „как” и просто бъдете. Бъдете, без да има причина за това.
Глава от книгата „Ошо – Огледалото на просветлението”
цитирай
26. feq - Това е най-дългият коментар, който някой ми е оставял - достоен за отделен постинг!
12.08.2011 07:50
26. drd - Молитвата – незримото присъствие на Божественото
11.08 13:47

Глава от книгата „Ошо – Огледалото на просветлението”

Има много четива, от които човек може да вземе най-ценното за себе си!
Прочетох текста няколко пъти и пак ще се връщам...
Благодаря!
фея
цитирай
27. dushka - Зареждащо е!
12.08.2011 08:19
Аз слушах музиката със затворени очи.
цитирай
28. drd - Много се радвам феичка :)))
12.08.2011 10:31
С материалите,можеш да правиш каквото решиш - да ги местиш,да ги триеш...ти дирижираш симфонията тук, а на мен ми харесва малкото ти оазисче...светлинката ,която излъчваш от него...
В тази тема ми се искаше да се включа и за "бунтовете и вандалщените",които според мен са плод на вибрациите,излъчвани от музика,кино,интернет,мобилни а-ти и мн.други, оказващи пагубно влияние на съзнанието...както каза ти:"извадиха агресията от елекронните игри на улицата"...и допълнението на йотова:"има един закон за съхранение на енергията - тя нито се създава, нито се губи, а само се трансформира."-кръгът се затвори...И тук не можем да виним само родителите,защото след шест годишна възраст по-голямата част от деня децата прекарват с учителите,а както знаем училищата днес са се превърннали в центрове,където те се събират за да обменят информация и енергия за трансформация...в такава среда самите учители губят енергията си за творчество и стават като облъчени от радиация....така "злото"ни залива...
цитирай
29. feq - Вълшебствата на малките неща...
12.08.2011 14:46
dushka написа:
Аз слушах музиката със затворени очи.


Развам се, че докоснах макар за миг душата ти!
:*
фея
цитирай
30. feq - Досега не съм изтрила нито един мой постинг, дори и да съм смятала, че е временен, нито пък чуждите коментари...
12.08.2011 14:56
drd написа:
С материалите,можеш да правиш каквото решиш - да ги местиш,да ги триеш...ти дирижираш симфонията тук, а на мен ми харесва малкото ти оазисче...светлинката ,която излъчваш от него...
В тази тема ми се искаше да се включа и за "бунтовете и вандалщените",които според мен са плод на вибрациите,излъчвани от музика,кино,интернет,мобилни а-ти и мн.други, оказващи пагубно влияние на съзнанието...както каза ти:"извадиха агресията от елекронните игри на улицата"...и допълнението на йотова:"има един закон за съхранение на енергията - тя нито се създава, нито се губи, а само се трансформира."-кръгът се затвори...И тук не можем да виним само родителите,защото след шест годишна възраст по-голямата част от деня децата прекарват с учителите,а както знаем училищата днес са се превърннали в центрове,където те се събират за да обменят информация и енергия за трансформация...в такава среда самите учители губят енергията си за творчество и стават като облъчени от радиация....така "злото"ни залива...


Смятам, че всеки който оставя коментар оставя и частица от себе си, своето светоусещане, своята нагласа към проблемите...
Аз уважавам различното мнение и приемам и други гледни точки.
Училището е много болна тема за мен и точно в блога си избягвам да я коментирам.
Само който е в образователната система, може да ме разбере.
Аз съм учителка от много години, но все още не съм загубила "енергията си за творчество и стават като облъчени от радиация....така "злото"ни залива..."
Да се усетила при мене злоба и злонамереност?
Имам много колеги в блога и в реалния живот, които са съхранили ДОБРОТО и КРАСОТАТА и всеки ден я предават на децата... обаче... друг е въпросът... ТЕ КАКВО ПРИЕМАТ!!!
Процесът е двустранен!
...
спирам дотук!
фея

цитирай
31. drd - Училището е много болна тема за ...
13.08.2011 14:03
feq написа:
[quote=drd]
Училището е много болна тема за мен и точно в блога си избягвам да я коментирам.
Само който е в образователната система, може да ме разбере.
Аз съм учителка от много години, но все още не съм загубила "енергията си за творчество и стават като облъчени от радиация....така "злото"ни залива..."
Да се усетила при мене злоба и злонамереност?
Имам много колеги в блога и в реалния живот, които са съхранили ДОБРОТО и КРАСОТАТА и всеки ден я предават на децата... обаче... друг е въпросът... ТЕ КАКВО ПРИЕМАТ!!!
Процесът е двустранен!
...
спирам дотук!
фея


Не ме разбра правилно...не става въпрос за "злоба" и "злонамереност", а за намален енергиен потенциал,често граничещ със смяна на вибрациите,защото учениците са болшинство феичка...те са живи,ходещи предаватели с антени...:))))Аз не съм от "образователната система",но това не ми пречи да съм съпричастна и да се интерисувам...В момента съм силно заинтригувана от научната работа на професор Г.Лозанов,чиято работа е била насилствено преустановена десетилетия наред...методиката,която разработва този уникален българин се използва отдавна в цял свят,а в България едва от скоро има само едно училище в София...И ако не говорим за проблемите в образователната система,как ще разберем за тези открития?....за науката сугестология и нейното педагогическо приложение – сугестопедия?Ще дам линк,за тези,които искат да се запознаят с това - има сайт и на самия Г.Лозанов там - биографията му е много интересна,а работата революционна....
http://suggestopedia-bg.com/bg/suggestopedia/georgi-lozanov.html
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: feq
Категория: Други
Прочетен: 9498122
Постинги: 1410
Коментари: 8408
Гласове: 27050
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031