Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.07.2011 09:16 - Урок №12 Амнистия
Автор: feq Категория: Други   
Прочетен: 11788 Коментари: 22 Гласове:
15


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

image

Вестта за амнистията се разнесла в затвора мигновено.
-
Амнистия! Амнистия! - се чувало ту тук, ту там.
Затворниците били възбудени и всеки лелеел тайна мечта, че този път е неговият ред. Надзирателите запазили намусения си вид, но вътрешно също се надявали, че ще освободят колкото се може повече. Затворът бил препълнен и вече не
достигали килии.
-
А каква е работата? В чест на какво е амнистията? - поинтересувал се младият и глупав Страх от Старостта.
-
Ти не дрънкай! Скоро се появи тук, има още да лежиииш, сила да събираш, брада да отглеждаш - присмял му се Страхът от Тъмното. Той бил един от най-старите затворници, прибрали го още в детството.
-
И какво сега пък аз? – замрънкал Страхът от Старостта. - Може пък да ме пуснат, а?
-
Ей сега! - със садистично удоволствие заявил огромният, разплут Страх от Самотата. - Затворът чий е? Хо-хо! Въобще, знаеш какви са жените ... От старост се боят до самата старост ...
-
А в старостта от какво се боят? - не се предавал младият Страх.
-
Тогава теб те амнистират, а на мястото ти вкарват Страха от Смъртта. Така че лежи и чакай! - обещал Страхът от Самотата.
Под свода на затвора се чул силен глас:
-
Събрание! Събрание! Всички на събрание!
Заскърцали вратите на килиите, затворниците зашумели. Забавленията в затвора били малко, затова обичали събранията. Можеш да се разговориш, да научиш новините, амнистията за обсъдиш.
-
Граждани затворници, - започнал речта си Главният Надзирател - Страхове и Страхчета, уведомяваме ви, че стопанката на Затвора реши малко да разпусне. Заради това някои от вас може да бъдат освободени.
-
Ти само не ни мотай! - надул се нахално-ирационалният Страх от Мишки и Плъхове. - Говори по същество! Кой на свобода, защо на свобода ...
-
Млъквай, теб няма да те огрее, лежиш пожизнено! - отрязал го Надзирателят. - Все едно сам не знаеш кой и за какво те е вкарал! Не знаеш ли?
-
А, не знам! Жените са патки! От котки не се боят, от хамстери не се боят, а от плъхове и мишки умират от страх. И ако ги попиташ защо, сами не знаят! А мен момченце ме прибраха за няма нищо. "Таганка, аз съм твой вечен арестант!" - проточил той, но Надзирателят му запушил устата.
-
Художествена самодейност ще има на Нова година, сега сме тук заради амнистията. А тя е в чест ето на какво: нашата стопанка си е записала час при психолог, иска да поработи над себе си. Сами знаете, че това винаги завършва с освобождение на част от Страховете.
Затворниците радостно зашумели. Това вече се било случвало и психологът бил на особена почит в затвора.
-
Да, освобождение! Но не за всички вас! - строго казал Надзирателят. - Дайте да направим равносметка. На свобода с чиста съвест, така да се каже ... От лявата крайна килия, започвай!
-
Страх от Тъмното, лежа от детството - монотонно заизреждал Страхът от Тъмното. - За какво съм вкаран не знам или по-право не помня. Под амнистия не съм попадал.
-
Страх от Болката - представил се следващият, изтупан във фрак и с папионка на мършавия врат. - Вкараха ме след апандисита. Сама се докара почти до перитонит, а после аз излязох виновен. Сега се бои от всякаква болка - кеф ти зъбна, кеф ти душевна. А аз редовно и ги предоставям - разсмял се Страхът.
-
Как така и ги предоставя? - шепнешком попитал Страхът от Старостта.
-
Ама че си задръстен! - възмутил се Страхът от Тъмното. - Всеки Страх, който бъде задържан, привлича ситуации по темата си.
-
Защо??? - още повече се изненадал Страхът от Старостта.
-
Как така "защо"? - с досада отвърнал Страхът от Тъмното. - За да го пуснат, естествено! Няма страх - няма ситуация! Елементарно!
-
И аз какво? Трябва да привличам Старостта ли? А как?
-
Проста работа! - възкликнал Страхът от Мишки и Плъхове. - Ще и показваш нови бръчки в огледалото. И целулит. И сиви коси. Колкото повече се плаши, толкова по-силен ще ставаш ти. Нейният уплах е твоята храна, глупако!
Дошъл редът на следващия.
-
Страх от Самотата. Постъпих на 25. Когато се омъжи, ми дадоха амнистия. Една година на свобода. После се разведе и отново съм в килията.
-
Някакви жалби? - попитал Надзирателят.
-
Не, никакви, стопанката ме храни редовно. Ежедневно се страхува, даже когато спи.
-
На свобода искаш ли? - омекнал Надзирателят.
-
Искам, разбира се! - натъжил се Страхът от Самотата. - Кой не би искал?! Само че няма да ме огрее ... Тя вече е много зависима от околните. Страх я е да остане сама даже за час. Ту виси на телефона, ту тича при приятелки, ту ги кани вкъщи. Мъже, някакви смотльовци, се навъртат ... И колкото повече ме храни, толкова повече Самота има в живота си. И колкото повече Самота - толкова повече страх! Вече така се раздух, че едва се побирам в килията. Трябва да съм на диета, а тя само ме тъпче. Писна ми! - изплюл се с досада Страхът от Самотата.
-
Мда ..., ти само не унивай! - прокашлял Надзирателят. - Надеждата, както казват, умира последна. Давайте нататък!
-
Страх от Грешки - пристъпило напред дълго, слабо старче с клиновидна брадичка. - Постъпих в 9 клас, когато учителят по математика я взе на подбив. В института, благодарение на преподавателите, ми удължиха срока. А откакто започна работа при началник-звяр, пет дни в седмицата получавам тройни порции.
-
Е, уредил си се - завидял Страхът от Старостта.
-
Не завиждай, нищо хубаво няма - мрачно го изгледал Страхът от Тъмното. - Да живее човек без грешки е невъзможно, това е просто опит. А като се боиш от грешките, това живот ли е?
-
Казват, имало такъв маниак-убиец Страх от Живота - замислено споделил Страхът от Самотата. - Той е най-страшният Страх на света. Ако него го вкарат, тогава се почва ...
-
Какво се почва? - заинтригувал се Страхът от Старостта.
-
Парализа от живота, това се почва. От това се боиш, от онова се боиш. Страх те е да си жив. Тоя и нас ще ни заклещи тук вечно. Тогава няма амнистии. Ще се бутаме един в друг, затворът няма да ни побира. Ще ни хранят на воля, естествено. И от това ще стане още по-лошо, защото ще се разрастваме, а затворът не е гумен. Ще започнем сами да се задъхваме и да душим стопанката ...
-
Ужас! - потръпнал младият Страх.
-
Тихо там! - наредил Надзирателят. - Кой е следващият?
-
Страх от Осъждане - представил се невзрачен мъж в смачкан костюм. - Още родителите ме вкараха - "А какво ще кажат хората?", "Какво мнение ще създадеш за себе си?", "Никой няма да те обича!" От детството лежа, а така страстно искам на свобода. Съдействайте ми, моля! - разхлипал се той.
-
Ти какво, пиленце? - съчувствено го изгледал Надзирателят. - Все едно не знаеш, че Стопанката сама решава с кого да се раздели и с кого-не?!
-
Какво ли? - възкликнал мъжът. - Сам и подсказвах как да се раздели с мен. Трябва просто да плюе отгоре ми и ще започна да се топя. А тя да плюе не ще!
-
Не плачи, не плачи! - започнали да го утешават другите. - Ти си ветеран, ние всички те обичаме ...
-
Наистина ли? И не ме осъждате? - поуспокоил се той. - Е, тогава ще потърпя още.
-
А ти кой си, досега не съм те виждал? - с подозрение се обърнал Надзирателя към мазен субект със завити мустачки, в черна пелерина и шапка с широка периферия.
-
Аз съм извратен, - скромно споделил новият - Страх от Страха.
-
И такова извращение ли имало? - зачудил се Страхът от Старостта.
-
Все още не съм постъпил, - продължил непознатият - наминах с познавателна цел, така да се каже.
-
Кой те вкара? - Надзирателят се хванал за палката.
-
Стопанката ме пусна, спокойно. Но още с нея не сме се сдушили, така да се каже. Може би по-натам.
-
Да не дава Господ! - Надзирателят завъртял очи към небето.
-
Махай се! - зашумели страховете. - Само извратени ни липсваха! И така ни е тясно и обидно.
-
Е, добре, тръгвам си, но може скоро да се върна - гърбом се заизмъквал към изхода новият. Но си личало, че се е стреснал и само се перчи.
Надзирателят облекчено прибрал палката.
-
Да свършваме - казал той. - Но преди това да си припомним още веднъж правилата за вътрешния ред.

Страховете бодро зарапортували правилата:
-
Страховете попадат под арест само по желание на Стопанката.
-
Страхът действа по вдъхновение: настъпва, издига се, души, дави, притиска, парализира, в зависимост от реакцията на Стопанката към ситуацията.
-
Страховете съществуват, докато Стопанката не реши да се раздели с тях.
-
Всеки Страх може да получи допълнителен срок или да бъде амнистиран по всяко време.
-
Страховете се хранят с емоциите на Стопанката. Ако не се подава храна, Страхът умира.
-
Пуснатите на свобода Страхове отново се превръщат в Чиста Енергия на Живота.

Страховете се почувствали небивало единни. Надзирателят бил доволен.
-
Е, граждани Страхове, хайде по килиите! И дружно да чакаме амнистията.
Страховете се надигнали от местата си.
-
И все пак не разбирам! За какво сме и ние? - недоумявал Страхът от Старостта. - Толкова енергия хаби за нас.
-
Всичко е просто, млади човече, - пояснил тих, интелигентен Страх с големи печални очи и още по-печална плешивост. - Ние сме и нужни, за да не би случайно да стане щастлива. Тя мисли, че да си щастлив е ... неприлично. Та в света има още толкова много нещастия!
-
Що за глупости? Откъде го измислихте?
-
Повярвайте, младежо. Знам го със сигурност. Аз съм Страхът от Щастието ...
Младият Страх искал да попита още нещо, но развълнуваната тълпа ги разделила и ги понесла в различни страни…
 А напред била Амнистията.  Напред била Надеждата.  И Свободата ...

Елфика
http://prit4ite.blogspot.com/





Гласувай:
15



Следващ постинг
Предишен постинг

1. feq - Добро утро, добри хора! Днес е ден за АМНИСТИЯ на нашите собствени страхове...
18.07.2011 09:26
Преброихте ли колко СТРАХОВЕ и СТРАХЧЕТА сте затворили през годините в собствения си затвор?
Не сте... Та кой ли няма страхове?!
Направете го още днес. Освободете ги...
Само тогава ще се почувствате свободни!

И аз смятам да дам Амнистия на моите страхове... Още днес!
Дълго време лежаха...
цитирай
2. karambol5 - :))) Аз мисля да амнистирам само ...
18.07.2011 09:32
:))) Аз мисля да амнистирам само един :)) Страхът от това да съм щаслив :))))))))))
Останалите ще се стопят като лед на слънце от неговата липса ;))
цитирай
3. yotovava - Любовта е освобождаване от страха.
18.07.2011 09:41
Не знам цитирам ли точно името на книгата, но е вярно.
:))))))))))))))))
Хубав ден от мен.

Валя
цитирай
4. feq - Твоят страх е МЛАД - лесно ще бъде освободен ;)
18.07.2011 09:49
karambol5 написа:
:))) Аз мисля да амнистирам само един :)) Страхът от това да съм щаслив :))))))))))
Останалите ще се стопят като лед на слънце от неговата липса ;))


Кажи сбогом на твоят страх:
..."Пуснатите на свобода Страхове отново се превръщат в Чиста Енергия на Живота."
цитирай
5. feq - yotovava - Любовта е освобождаване от страха.
18.07.2011 09:59
yotovava написа:
Не знам цитирам ли точно името на книгата, но е вярно.
:))))))))))))))))
Хубав ден от мен.

Валя


Когато децата са малки нямат страх от Тъмното, от Огъня, от Водата, от влечуги и насекоми... /бебе може да удоши змия, да изяде червей или буболечка!!!/...
НО,... започнат ли да им четат приказки за вещици, баба Яга, вампири, върколаци, страшни вълци и мечки, зли магьосници... у тях се пораждат и първите страхове.
Излиза, че ние възрастните в стремежа си да ги защитим, сами им създаваме СТРАХОВЕТЕ, които те носят затворени в себе си - понякога ЦЯЛ ЖИВОТ!
И страхът се явява едва ли не, придобита защитна реакция на организма!
Съвсем не е лесна работа да застенеш лице в лице със Страховете си!
Да опитаме!
:*
фея
цитирай
6. ivankalilova - Благодаря, прекрасна Феичка, за ...
18.07.2011 10:21
Благодаря, прекрасна Феичка, за чудесния урок!
Желая ти прекрасна седмица!:)))
цитирай
7. feq - И аз благодаря, Ваня, за свежия полъх на вятъра, който ми прати...
18.07.2011 11:14
ivankalilova написа:
Благодаря, прекрасна Феичка, за чудесния урок!
Желая ти прекрасна седмица!:)))


При нас не валя и капка дъждец, имаше прашна буря, но вятърко ни донесе и свеж въздух от Запад... днес жегата ще бъде по-поносима.
Време е за СВОБОДА!
:*фея
цитирай
8. yotovava - Наблюдавала съм много от насекомите,
18.07.2011 12:28
когато не показваш страх - не те нападат, така имам възможност да снимам пчели, оси и други "страшни" обитатели на моята градина.
А на моето дете никога не съм му внушавала страх.

:))))))))
цитирай
9. bven - Напред била Надеждата. И Свободата ...
18.07.2011 13:31
Амин! :))
цитирай
10. priqtel12 - Страхът е нещото, което ни пречи толкова много в живота ни.
18.07.2011 15:04
Страхът от неизвестното е най-вече това, което ни блокира, за да случваме нещата по друг начин. Той трябва да се убие . С него няма бъдеще.
цитирай
11. feq - "На страха очите са големи" ...
18.07.2011 16:44
yotovava написа:
когато не показваш страх - не те нападат, така имам възможност да снимам пчели, оси и други "страшни" обитатели на моята градина.
А на моето дете никога не съм му внушавала страх.

:))))))))


Поздравления за безстрашието и правилното възпитание на синчето - нали ще става мъж, трябва да е безстрашен!
;)
цитирай
12. feq - Напред са, да!
18.07.2011 16:45
"bven - Напред била Надеждата. И Свободата ... "
Амин! :))
цитирай
13. feq - "Страх лозе пази!" - народна поговорка
18.07.2011 16:51
"10. nikstan - Като си мисля, всеки страх ,ако няма страх да погледне правдата в очите и ще е на друто място
14:48 Тия страхове са се учили от някой да са такива???"

Да си припомним какво приемат на своето събрание Страховете:

"Страховете бодро зарапортували правилата:
- Страховете попадат под арест само по желание на Стопанката.
- Страхът действа по вдъхновение: настъпва, издига се, души, дави, притиска, парализира, в зависимост от реакцията на Стопанката към ситуацията.
- Страховете съществуват, докато Стопанката не реши да се раздели с тях.
- Всеки Страх може да получи допълнителен срок или да бъде амнистиран по всяко време.
- Страховете се хранят с емоциите на Стопанката. Ако не се подава храна, Страхът умира.
- Пуснатите на свобода Страхове отново се превръщат в Чиста Енергия на Живота."

Днес им даваме АМНИСТИЯ!
Напред... само напред!
:*фея
цитирай
14. feq - Не споря с професионалист - ЮРИСТ като теб, Наталка! :)))
18.07.2011 17:00
14. анонимен - Амнистията е акт на Народното събрание
16:47
анонимен написа:
С амнистия се заличава престъпния характер на определен вид извършени деяния или се освобождава от наказателна отговорност....
поздрави за юридичесеската тема :)
Наталия Георгиева


Сама разбираш, че тук ИНДИВИДА е НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ,
щом той е заключил в себе си всички страхчета и СТРАХОВЕ през годините в собствения си затвор, само той е в правото си да ги освободи!
За да бъде щастлив!
За да живее пълноценно!
Благодаря, че се отби ТУК, Натали!
:*
фея
цитирай
15. amore - Привет, феичка!
18.07.2011 17:57
Не бях присъствала скоро на по-увлекателен и опознавателен урок към свободата. Обикновено е много трудно да се говори за страха, защото повечето хора са го пуснали на свобода, оказвайки се те затворниците вътре. Само Любовта и осъзнаването ни като истинските господари на себе си, ще ни върне свободата и щастието. А така и ние ще върнем всички неправилно разбрани енергии към естественото им състояние - чиста, светла божествена субстанция. :)) Много ти благодаря за урока. Беше много занимателно и образователно. Лек ден, мила!
цитирай
16. feq - Уроците трябва да са интересни, атрактивни и креативни... Това е и целта на семинарното обучeние ;)
18.07.2011 18:18
amore написа:
Не бях присъствала скоро на по-увлекателен и опознавателен урок към свободата. Обикновено е много трудно да се говори за страха, защото повечето хора са го пуснали на свобода, оказвайки се те затворниците вътре. Само Любовта и осъзнаването ни като истинските господари на себе си, ще ни върне свободата и щастието. А така и ние ще върнем всички неправилно разбрани енергии към естественото им състояние - чиста, светла божествена субстанция. :)) Много ти благодаря за урока. Беше много занимателно и образователно. Лек ден, мила!


Чест за мен е, че точно ТИ одобряваш моят избор за днешния ни урок.
Всичко най-добро за теб!
:*
фея
цитирай
17. stela50 - Благодаря , мила Феичка ...много важен е за мен този урок .
18.07.2011 18:30
Любовта е освобождение от страха и вярата ни в собствените сили и възможности .
Но когато и ...Напред била Надеждата.
И Свободата ... Чудесен урок ,поздравления ,мила !
цитирай
18. ckarlet - Какви хубави и мъдри уроци си пуб...
18.07.2011 19:32
Какви хубави и мъдри уроци си публикувала, Феичка!
Замислих се, защо няма и в училищата подобни, навярно ще събудят интереса на младото поколение.
Поздрави!
цитирай
19. mamas - Страхът от Живота -
18.07.2011 19:51
той е най-големият страх, събиращ в себе си всички останали.

Живей, приятелю!
Евстати Бурнаски

Живей,
когато имаш всичко
или от всичко си лишен
и късаш думите на срички,
за да не паднеш в техен плен.

Живей,
когато от тревата
орониш първата роса
и търсиш в утрото приятел
на детските си небеса.

Живей,
когато ти се плаче
или до плач си отвратен
от бели вълци и гризачи,
които ровят в твоя ден!

Живей
с умората на всеки,
сънувай неговия сън!
И ако всичко си отрекъл,
извикай слънцето отвън!

Живей,
когато те разлюбят
светкавици и ветрове
и нежността започне грубо
метални устни да кове!

Живей
с гласа и препирните
на малките си дъщери!
Изстинеш ли съвсем - опитай
ледът искри да сътвори!

Живей
за всичко! А когато
животът вече изгори,
вдигни се пак и без остатък
останките му събери!

Живей,
и всяка адска жега
с капчукова вода полей!
Дори да ти коват ковчега,
живей, приятелю, живей!
цитирай
20. feq - Добре дошла в лятното училище на феите, Скарлет!
18.07.2011 20:56
ckarlet написа:
Какви хубави и мъдри уроци си публикувала, Феичка!
Замислих се, защо няма и в училищата подобни, навярно ще събудят интереса на младото поколение.
Поздрави!


Радвам се, че отново си сред нас!
В реалното училище, Скарлет, няма време за такива лирически отклонения...
"Суха и безинтересна е информацията, скучни и тъпи са даскалите, часовете в даскалото са "АД под небето", - такива са мненията на съвременните тийнейджъри, на които всичко им е скучно...
Не ми се пише...
Болна тема е за мен...

:*
фея
цитирай
21. feq - Благодаря, че добавяш такива ценни материали към нашите уроци...
18.07.2011 21:03
20. mamas - Страхът от Живота -
19:51 той е най-големият страх, събиращ в себе си всички останали.

Живей, приятелю!
Евстати Бурнаски

"Живей,
когато ти се плаче
или до плач си отвратен
от бели вълци и гризачи,
които ровят в твоя ден!...

Този стих е посветен на Матей Шопкин, нали Славе?
Благодаря, приятелко, БЛАГОДАРЯ!
:*
фея
цитирай
22. feq - Имаш ли Надежда, значи си ЖИВ/А/... :)))
18.07.2011 21:31
stela50 написа:
Любовта е освобождение от страха и вярата ни в собствените сили и възможности .
Но когато и ...Напред била Надеждата.
И Свободата ... Чудесен урок ,поздравления ,мила !

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: feq
Категория: Други
Прочетен: 9498640
Постинги: 1410
Коментари: 8408
Гласове: 27050
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031