Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. getmans1
14. apollon
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. getmans1
14. apollon
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. djani
8. metaloobrabotka
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. djani
8. metaloobrabotka
9. iw69
10. rosiela
Постинг
18.07.2011 09:16 -
Урок №12 Амнистия
Вестта за амнистията се разнесла в затвора мигновено.
- Амнистия! Амнистия! - се чувало ту тук, ту там.
Затворниците били възбудени и всеки лелеел тайна мечта, че този път е неговият ред. Надзирателите запазили намусения си вид, но вътрешно също се надявали, че ще освободят колкото се може повече. Затворът бил препълнен и вече недостигали килии.
- А каква е работата? В чест на какво е амнистията? - поинтересувал се младият и глупав Страх от Старостта.
- Ти не дрънкай! Скоро се появи тук, има още да лежиииш, сила да събираш, брада да отглеждаш - присмял му се Страхът от Тъмното. Той бил един от най-старите затворници, прибрали го още в детството.
- И какво сега пък аз? – замрънкал Страхът от Старостта. - Може пък да ме пуснат, а?
- Ей сега! - със садистично удоволствие заявил огромният, разплут Страх от Самотата. - Затворът чий е? Хо-хо! Въобще, знаеш какви са жените ... От старост се боят до самата старост ...
- А в старостта от какво се боят? - не се предавал младият Страх.
- Тогава теб те амнистират, а на мястото ти вкарват Страха от Смъртта. Така че лежи и чакай! - обещал Страхът от Самотата.
Под свода на затвора се чул силен глас:
- Събрание! Събрание! Всички на събрание!
Заскърцали вратите на килиите, затворниците зашумели. Забавленията в затвора били малко, затова обичали събранията. Можеш да се разговориш, да научиш новините, амнистията за обсъдиш.
- Граждани затворници, - започнал речта си Главният Надзирател - Страхове и Страхчета, уведомяваме ви, че стопанката на Затвора реши малко да разпусне. Заради това някои от вас може да бъдат освободени.
- Ти само не ни мотай! - надул се нахално-ирационалният Страх от Мишки и Плъхове. - Говори по същество! Кой на свобода, защо на свобода ...
- Млъквай, теб няма да те огрее, лежиш пожизнено! - отрязал го Надзирателят. - Все едно сам не знаеш кой и за какво те е вкарал! Не знаеш ли?
- А, не знам! Жените са патки! От котки не се боят, от хамстери не се боят, а от плъхове и мишки умират от страх. И ако ги попиташ защо, сами не знаят! А мен момченце ме прибраха за няма нищо. "Таганка, аз съм твой вечен арестант!" - проточил той, но Надзирателят му запушил устата.
- Художествена самодейност ще има на Нова година, сега сме тук заради амнистията. А тя е в чест ето на какво: нашата стопанка си е записала час при психолог, иска да поработи над себе си. Сами знаете, че това винаги завършва с освобождение на част от Страховете.
Затворниците радостно зашумели. Това вече се било случвало и психологът бил на особена почит в затвора.
- Да, освобождение! Но не за всички вас! - строго казал Надзирателят. - Дайте да направим равносметка. На свобода с чиста съвест, така да се каже ... От лявата крайна килия, започвай!
- Страх от Тъмното, лежа от детството - монотонно заизреждал Страхът от Тъмното. - За какво съм вкаран не знам или по-право не помня. Под амнистия не съм попадал.
- Страх от Болката - представил се следващият, изтупан във фрак и с папионка на мършавия врат. - Вкараха ме след апандисита. Сама се докара почти до перитонит, а после аз излязох виновен. Сега се бои от всякаква болка - кеф ти зъбна, кеф ти душевна. А аз редовно и ги предоставям - разсмял се Страхът.
- Как така и ги предоставя? - шепнешком попитал Страхът от Старостта.
- Ама че си задръстен! - възмутил се Страхът от Тъмното. - Всеки Страх, който бъде задържан, привлича ситуации по темата си.
- Защо??? - още повече се изненадал Страхът от Старостта.
- Как така "защо"? - с досада отвърнал Страхът от Тъмното. - За да го пуснат, естествено! Няма страх - няма ситуация! Елементарно!
- И аз какво? Трябва да привличам Старостта ли? А как?
- Проста работа! - възкликнал Страхът от Мишки и Плъхове. - Ще и показваш нови бръчки в огледалото. И целулит. И сиви коси. Колкото повече се плаши, толкова по-силен ще ставаш ти. Нейният уплах е твоята храна, глупако!
Дошъл редът на следващия.
- Страх от Самотата. Постъпих на 25. Когато се омъжи, ми дадоха амнистия. Една година на свобода. После се разведе и отново съм в килията.
- Някакви жалби? - попитал Надзирателят.
- Не, никакви, стопанката ме храни редовно. Ежедневно се страхува, даже когато спи.
- На свобода искаш ли? - омекнал Надзирателят.
- Искам, разбира се! - натъжил се Страхът от Самотата. - Кой не би искал?! Само че няма да ме огрее ... Тя вече е много зависима от околните. Страх я е да остане сама даже за час. Ту виси на телефона, ту тича при приятелки, ту ги кани вкъщи. Мъже, някакви смотльовци, се навъртат ... И колкото повече ме храни, толкова повече Самота има в живота си. И колкото повече Самота - толкова повече страх! Вече така се раздух, че едва се побирам в килията. Трябва да съм на диета, а тя само ме тъпче. Писна ми! - изплюл се с досада Страхът от Самотата.
- Мда ..., ти само не унивай! - прокашлял Надзирателят. - Надеждата, както казват, умира последна. Давайте нататък!
- Страх от Грешки - пристъпило напред дълго, слабо старче с клиновидна брадичка. - Постъпих в 9 клас, когато учителят по математика я взе на подбив. В института, благодарение на преподавателите, ми удължиха срока. А откакто започна работа при началник-звяр, пет дни в седмицата получавам тройни порции.
- Е, уредил си се - завидял Страхът от Старостта.
- Не завиждай, нищо хубаво няма - мрачно го изгледал Страхът от Тъмното. - Да живее човек без грешки е невъзможно, това е просто опит. А като се боиш от грешките, това живот ли е?
- Казват, имало такъв маниак-убиец Страх от Живота - замислено споделил Страхът от Самотата. - Той е най-страшният Страх на света. Ако него го вкарат, тогава се почва ...
- Какво се почва? - заинтригувал се Страхът от Старостта.
- Парализа от живота, това се почва. От това се боиш, от онова се боиш. Страх те е да си жив. Тоя и нас ще ни заклещи тук вечно. Тогава няма амнистии. Ще се бутаме един в друг, затворът няма да ни побира. Ще ни хранят на воля, естествено. И от това ще стане още по-лошо, защото ще се разрастваме, а затворът не е гумен. Ще започнем сами да се задъхваме и да душим стопанката ...
- Ужас! - потръпнал младият Страх.
- Тихо там! - наредил Надзирателят. - Кой е следващият?
- Страх от Осъждане - представил се невзрачен мъж в смачкан костюм. - Още родителите ме вкараха - "А какво ще кажат хората?", "Какво мнение ще създадеш за себе си?", "Никой няма да те обича!" От детството лежа, а така страстно искам на свобода. Съдействайте ми, моля! - разхлипал се той.
- Ти какво, пиленце? - съчувствено го изгледал Надзирателят. - Все едно не знаеш, че Стопанката сама решава с кого да се раздели и с кого-не?!
- Какво ли? - възкликнал мъжът. - Сам и подсказвах как да се раздели с мен. Трябва просто да плюе отгоре ми и ще започна да се топя. А тя да плюе не ще!
- Не плачи, не плачи! - започнали да го утешават другите. - Ти си ветеран, ние всички те обичаме ...
- Наистина ли? И не ме осъждате? - поуспокоил се той. - Е, тогава ще потърпя още.
- А ти кой си, досега не съм те виждал? - с подозрение се обърнал Надзирателя към мазен субект със завити мустачки, в черна пелерина и шапка с широка периферия.
- Аз съм извратен, - скромно споделил новият - Страх от Страха.
- И такова извращение ли имало? - зачудил се Страхът от Старостта.
- Все още не съм постъпил, - продължил непознатият - наминах с познавателна цел, така да се каже.
- Кой те вкара? - Надзирателят се хванал за палката.
- Стопанката ме пусна, спокойно. Но още с нея не сме се сдушили, така да се каже. Може би по-натам.
- Да не дава Господ! - Надзирателят завъртял очи към небето.
- Махай се! - зашумели страховете. - Само извратени ни липсваха! И така ни е тясно и обидно.
- Е, добре, тръгвам си, но може скоро да се върна - гърбом се заизмъквал към изхода новият. Но си личало, че се е стреснал и само се перчи.
Надзирателят облекчено прибрал палката.
- Да свършваме - казал той. - Но преди това да си припомним още веднъж правилата за вътрешния ред.
Страховете бодро зарапортували правилата:
- Страховете попадат под арест само по желание на Стопанката.
- Страхът действа по вдъхновение: настъпва, издига се, души, дави, притиска, парализира, в зависимост от реакцията на Стопанката към ситуацията.
- Страховете съществуват, докато Стопанката не реши да се раздели с тях.
- Всеки Страх може да получи допълнителен срок или да бъде амнистиран по всяко време.
- Страховете се хранят с емоциите на Стопанката. Ако не се подава храна, Страхът умира.
- Пуснатите на свобода Страхове отново се превръщат в Чиста Енергия на Живота.
Страховете се почувствали небивало единни. Надзирателят бил доволен.
- Е, граждани Страхове, хайде по килиите! И дружно да чакаме амнистията.
Страховете се надигнали от местата си.
- И все пак не разбирам! За какво сме и ние? - недоумявал Страхът от Старостта. - Толкова енергия хаби за нас.
- Всичко е просто, млади човече, - пояснил тих, интелигентен Страх с големи печални очи и още по-печална плешивост. - Ние сме и нужни, за да не би случайно да стане щастлива. Тя мисли, че да си щастлив е ... неприлично. Та в света има още толкова много нещастия!
- Що за глупости? Откъде го измислихте?
- Повярвайте, младежо. Знам го със сигурност. Аз съм Страхът от Щастието ...
Младият Страх искал да попита още нещо, но развълнуваната тълпа ги разделила и ги понесла в различни страни… А напред била Амнистията. Напред била Надеждата. И Свободата ...
Елфика
http://prit4ite.blogspot.com/
Тагове:
1.
feq -
Добро утро, добри хора! Днес е ден за АМНИСТИЯ на нашите собствени страхове...
18.07.2011 09:26
18.07.2011 09:26
Преброихте ли колко СТРАХОВЕ и СТРАХЧЕТА сте затворили през годините в собствения си затвор?
Не сте... Та кой ли няма страхове?!
Направете го още днес. Освободете ги...
Само тогава ще се почувствате свободни!
И аз смятам да дам Амнистия на моите страхове... Още днес!
Дълго време лежаха...
цитирайНе сте... Та кой ли няма страхове?!
Направете го още днес. Освободете ги...
Само тогава ще се почувствате свободни!
И аз смятам да дам Амнистия на моите страхове... Още днес!
Дълго време лежаха...
:))) Аз мисля да амнистирам само един :)) Страхът от това да съм щаслив :))))))))))
Останалите ще се стопят като лед на слънце от неговата липса ;))
цитирайОстаналите ще се стопят като лед на слънце от неговата липса ;))
Не знам цитирам ли точно името на книгата, но е вярно.
:))))))))))))))))
Хубав ден от мен.
Валя
цитирай:))))))))))))))))
Хубав ден от мен.
Валя
karambol5 написа:
:))) Аз мисля да амнистирам само един :)) Страхът от това да съм щаслив :))))))))))
Останалите ще се стопят като лед на слънце от неговата липса ;))
Останалите ще се стопят като лед на слънце от неговата липса ;))
Кажи сбогом на твоят страх:
..."Пуснатите на свобода Страхове отново се превръщат в Чиста Енергия на Живота."
yotovava написа:
Не знам цитирам ли точно името на книгата, но е вярно.
:))))))))))))))))
Хубав ден от мен.
Валя
:))))))))))))))))
Хубав ден от мен.
Валя
Когато децата са малки нямат страх от Тъмното, от Огъня, от Водата, от влечуги и насекоми... /бебе може да удоши змия, да изяде червей или буболечка!!!/...
НО,... започнат ли да им четат приказки за вещици, баба Яга, вампири, върколаци, страшни вълци и мечки, зли магьосници... у тях се пораждат и първите страхове.
Излиза, че ние възрастните в стремежа си да ги защитим, сами им създаваме СТРАХОВЕТЕ, които те носят затворени в себе си - понякога ЦЯЛ ЖИВОТ!
И страхът се явява едва ли не, придобита защитна реакция на организма!
Съвсем не е лесна работа да застенеш лице в лице със Страховете си!
Да опитаме!
:*
фея
Благодаря, прекрасна Феичка, за чудесния урок!
Желая ти прекрасна седмица!:)))
цитирайЖелая ти прекрасна седмица!:)))
ivankalilova написа:
Благодаря, прекрасна Феичка, за чудесния урок!
Желая ти прекрасна седмица!:)))
Желая ти прекрасна седмица!:)))
При нас не валя и капка дъждец, имаше прашна буря, но вятърко ни донесе и свеж въздух от Запад... днес жегата ще бъде по-поносима.
Време е за СВОБОДА!
:*фея
когато не показваш страх - не те нападат, така имам възможност да снимам пчели, оси и други "страшни" обитатели на моята градина.
А на моето дете никога не съм му внушавала страх.
:))))))))
цитирайА на моето дете никога не съм му внушавала страх.
:))))))))
Амин! :))
цитирайСтрахът от неизвестното е най-вече това, което ни блокира, за да случваме нещата по друг начин. Той трябва да се убие . С него няма бъдеще.
цитирайyotovava написа:
когато не показваш страх - не те нападат, така имам възможност да снимам пчели, оси и други "страшни" обитатели на моята градина.
А на моето дете никога не съм му внушавала страх.
:))))))))
А на моето дете никога не съм му внушавала страх.
:))))))))
Поздравления за безстрашието и правилното възпитание на синчето - нали ще става мъж, трябва да е безстрашен!
;)
"bven - Напред била Надеждата. И Свободата ... "
Амин! :))
цитирайАмин! :))
"10. nikstan - Като си мисля, всеки страх ,ако няма страх да погледне правдата в очите и ще е на друто място
14:48 Тия страхове са се учили от някой да са такива???"
Да си припомним какво приемат на своето събрание Страховете:
"Страховете бодро зарапортували правилата:
- Страховете попадат под арест само по желание на Стопанката.
- Страхът действа по вдъхновение: настъпва, издига се, души, дави, притиска, парализира, в зависимост от реакцията на Стопанката към ситуацията.
- Страховете съществуват, докато Стопанката не реши да се раздели с тях.
- Всеки Страх може да получи допълнителен срок или да бъде амнистиран по всяко време.
- Страховете се хранят с емоциите на Стопанката. Ако не се подава храна, Страхът умира.
- Пуснатите на свобода Страхове отново се превръщат в Чиста Енергия на Живота."
Днес им даваме АМНИСТИЯ!
Напред... само напред!
:*фея
цитирай14:48 Тия страхове са се учили от някой да са такива???"
Да си припомним какво приемат на своето събрание Страховете:
"Страховете бодро зарапортували правилата:
- Страховете попадат под арест само по желание на Стопанката.
- Страхът действа по вдъхновение: настъпва, издига се, души, дави, притиска, парализира, в зависимост от реакцията на Стопанката към ситуацията.
- Страховете съществуват, докато Стопанката не реши да се раздели с тях.
- Всеки Страх може да получи допълнителен срок или да бъде амнистиран по всяко време.
- Страховете се хранят с емоциите на Стопанката. Ако не се подава храна, Страхът умира.
- Пуснатите на свобода Страхове отново се превръщат в Чиста Енергия на Живота."
Днес им даваме АМНИСТИЯ!
Напред... само напред!
:*фея
14. анонимен - Амнистията е акт на Народното събрание
16:47
Сама разбираш, че тук ИНДИВИДА е НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ,
щом той е заключил в себе си всички страхчета и СТРАХОВЕ през годините в собствения си затвор, само той е в правото си да ги освободи!
За да бъде щастлив!
За да живее пълноценно!
Благодаря, че се отби ТУК, Натали!
:*
фея
цитирай16:47
анонимен написа:
С амнистия се заличава престъпния характер на определен вид извършени деяния или се освобождава от наказателна отговорност....
поздрави за юридичесеската тема :)
Наталия Георгиева
поздрави за юридичесеската тема :)
Наталия Георгиева
Сама разбираш, че тук ИНДИВИДА е НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ,
щом той е заключил в себе си всички страхчета и СТРАХОВЕ през годините в собствения си затвор, само той е в правото си да ги освободи!
За да бъде щастлив!
За да живее пълноценно!
Благодаря, че се отби ТУК, Натали!
:*
фея
15.
amore -
Привет, феичка!
18.07.2011 17:57
18.07.2011 17:57
Не бях присъствала скоро на по-увлекателен и опознавателен урок към свободата. Обикновено е много трудно да се говори за страха, защото повечето хора са го пуснали на свобода, оказвайки се те затворниците вътре. Само Любовта и осъзнаването ни като истинските господари на себе си, ще ни върне свободата и щастието. А така и ние ще върнем всички неправилно разбрани енергии към естественото им състояние - чиста, светла божествена субстанция. :)) Много ти благодаря за урока. Беше много занимателно и образователно. Лек ден, мила!
цитирай
16.
feq -
Уроците трябва да са интересни, атрактивни и креативни... Това е и целта на семинарното обучeние ;)
18.07.2011 18:18
18.07.2011 18:18
amore написа:
Не бях присъствала скоро на по-увлекателен и опознавателен урок към свободата. Обикновено е много трудно да се говори за страха, защото повечето хора са го пуснали на свобода, оказвайки се те затворниците вътре. Само Любовта и осъзнаването ни като истинските господари на себе си, ще ни върне свободата и щастието. А така и ние ще върнем всички неправилно разбрани енергии към естественото им състояние - чиста, светла божествена субстанция. :)) Много ти благодаря за урока. Беше много занимателно и образователно. Лек ден, мила!
Чест за мен е, че точно ТИ одобряваш моят избор за днешния ни урок.
Всичко най-добро за теб!
:*
фея
Любовта е освобождение от страха и вярата ни в собствените сили и възможности .
Но когато и ...Напред била Надеждата.
И Свободата ... Чудесен урок ,поздравления ,мила !
цитирайНо когато и ...Напред била Надеждата.
И Свободата ... Чудесен урок ,поздравления ,мила !
Какви хубави и мъдри уроци си публикувала, Феичка!
Замислих се, защо няма и в училищата подобни, навярно ще събудят интереса на младото поколение.
Поздрави!
цитирайЗамислих се, защо няма и в училищата подобни, навярно ще събудят интереса на младото поколение.
Поздрави!
той е най-големият страх, събиращ в себе си всички останали.
Живей, приятелю!
Евстати Бурнаски
Живей,
когато имаш всичко
или от всичко си лишен
и късаш думите на срички,
за да не паднеш в техен плен.
Живей,
когато от тревата
орониш първата роса
и търсиш в утрото приятел
на детските си небеса.
Живей,
когато ти се плаче
или до плач си отвратен
от бели вълци и гризачи,
които ровят в твоя ден!
Живей
с умората на всеки,
сънувай неговия сън!
И ако всичко си отрекъл,
извикай слънцето отвън!
Живей,
когато те разлюбят
светкавици и ветрове
и нежността започне грубо
метални устни да кове!
Живей
с гласа и препирните
на малките си дъщери!
Изстинеш ли съвсем - опитай
ледът искри да сътвори!
Живей
за всичко! А когато
животът вече изгори,
вдигни се пак и без остатък
останките му събери!
Живей,
и всяка адска жега
с капчукова вода полей!
Дори да ти коват ковчега,
живей, приятелю, живей!
цитирайЖивей, приятелю!
Евстати Бурнаски
Живей,
когато имаш всичко
или от всичко си лишен
и късаш думите на срички,
за да не паднеш в техен плен.
Живей,
когато от тревата
орониш първата роса
и търсиш в утрото приятел
на детските си небеса.
Живей,
когато ти се плаче
или до плач си отвратен
от бели вълци и гризачи,
които ровят в твоя ден!
Живей
с умората на всеки,
сънувай неговия сън!
И ако всичко си отрекъл,
извикай слънцето отвън!
Живей,
когато те разлюбят
светкавици и ветрове
и нежността започне грубо
метални устни да кове!
Живей
с гласа и препирните
на малките си дъщери!
Изстинеш ли съвсем - опитай
ледът искри да сътвори!
Живей
за всичко! А когато
животът вече изгори,
вдигни се пак и без остатък
останките му събери!
Живей,
и всяка адска жега
с капчукова вода полей!
Дори да ти коват ковчега,
живей, приятелю, живей!
ckarlet написа:
Какви хубави и мъдри уроци си публикувала, Феичка!
Замислих се, защо няма и в училищата подобни, навярно ще събудят интереса на младото поколение.
Поздрави!
Замислих се, защо няма и в училищата подобни, навярно ще събудят интереса на младото поколение.
Поздрави!
Радвам се, че отново си сред нас!
В реалното училище, Скарлет, няма време за такива лирически отклонения...
"Суха и безинтересна е информацията, скучни и тъпи са даскалите, часовете в даскалото са "АД под небето", - такива са мненията на съвременните тийнейджъри, на които всичко им е скучно...
Не ми се пише...
Болна тема е за мен...
:*
фея
20. mamas - Страхът от Живота -
19:51 той е най-големият страх, събиращ в себе си всички останали.
Живей, приятелю!
Евстати Бурнаски
"Живей,
когато ти се плаче
или до плач си отвратен
от бели вълци и гризачи,
които ровят в твоя ден!...
Този стих е посветен на Матей Шопкин, нали Славе?
Благодаря, приятелко, БЛАГОДАРЯ!
:*
фея
цитирай19:51 той е най-големият страх, събиращ в себе си всички останали.
Живей, приятелю!
Евстати Бурнаски
"Живей,
когато ти се плаче
или до плач си отвратен
от бели вълци и гризачи,
които ровят в твоя ден!...
Този стих е посветен на Матей Шопкин, нали Славе?
Благодаря, приятелко, БЛАГОДАРЯ!
:*
фея
stela50 написа:
Любовта е освобождение от страха и вярата ни в собствените сили и възможности .
Но когато и ...Напред била Надеждата.
И Свободата ... Чудесен урок ,поздравления ,мила !
Но когато и ...Напред била Надеждата.
И Свободата ... Чудесен урок ,поздравления ,мила !
Търсене
Блогрол
1. Сбогом Котанка! :(
2. Невъзможна любов
3. Най-четеният ми постинг - Интересно за рибите
4. Какво си, ЛЮБОВ?
5. Ася - усмивка
6. Ако бях...
7. Ин и Ян
8. За споделянето...
9. Мисис Съдба
10. Тайната...
11. Нещо като приказка...
12. Хорхе Букай
13. Тренировъчен полет до Юпитер
14. Космическо пътешествие - 2008
15. Галактиките
16. Мъглявините
17. Уроците на живота
18. На цветята - с Любов!
19. Адажио - вълшебство от звук и картини от Космоса!
20. Синя роза за теб, моя любов!
21. Мои стихове
2. Невъзможна любов
3. Най-четеният ми постинг - Интересно за рибите
4. Какво си, ЛЮБОВ?
5. Ася - усмивка
6. Ако бях...
7. Ин и Ян
8. За споделянето...
9. Мисис Съдба
10. Тайната...
11. Нещо като приказка...
12. Хорхе Букай
13. Тренировъчен полет до Юпитер
14. Космическо пътешествие - 2008
15. Галактиките
16. Мъглявините
17. Уроците на живота
18. На цветята - с Любов!
19. Адажио - вълшебство от звук и картини от Космоса!
20. Синя роза за теб, моя любов!
21. Мои стихове