Нужно е да поемаме рискове. Ще можем да си обясним чудото на живота само тогава, когато позволим на неочакваното да се случи. Всеки ден Бог ни дава освен слънцето и един миг, в който можем да променим всичко онова, което ни прави нещастни. Всеки ден се преструваме, че не разбираме кога настъпва този миг, че той не съществува, че днешният ден е същият като вчерашния и няма да е по-различен от утрешния. Но който внимава ще открие вълшебния миг... Понякога щастието е благословия, но в повечето случаи е завоевание. Вълшебният миг на деня ни помага да се променим, кара ни да тръгнем да търсим мечтите си. Ще страдаме, ще преживеем трудни моменти, ще се сблъскаме с много разочарования - но всичко това е преходно и няма да остави следи. Затова пък един ден ще можем да погледнем назад с гордост и вяра. Горко на онзи, който се страхува да поема рискове. Той може би никога няма да изпита разочарования, нито пък ще страда като тези, които следват мечтите си. Но когато погледне назад - защото все някога поглеждаме назад - ще чуе сърцето си да казва: "Какво стори с чудесата, чиито зрънца Бог пося в дните ти? Какво стори с дарбите, които твоят учител ти повери? Погреба ги в дълбока яма, защото се страхуваше да не ги изгубиш. И сега единственото, което ще оставиш след себе си, ще бъде сигурността, че си пропилял живота си." Горко на онзи, който чуе тези думи. Защото ще повярва в чудеса, ала вълшебните мигове в живота му вече ще са отлетели.

"Край река Пиедра седнах и заплаках" -
Паулу Коелю

Не оставяйте нищо за утре.
Времето е по-ценно от парите и властта!
Времето изтича като пясък между пръстите ни, и никога не се връща назад!
Днес и СЕГА!
:*

"Погреба ги в дълбока яма, защото се страхуваше да не ги изгубиш. И сега единственото, което ще оставиш след себе си, ще бъде сигурността, че си пропилял живота си." - тръпки да го побият човек...
Поздрав, феичка!

...Вълшебният миг на деня ни помага да се променим, кара ни да тръгнем да търсим мечтите си. Ще страдаме, ще преживеем трудни моменти, ще се сблъскаме с много разочарования - но всичко това е преходно и няма да остави следи. Затова пък един ден ще можем да погледнем назад с гордост и вяра...
Прекрасен постинг , Феичка !

Вече мога да кажа собственото си мнение - Да, за щастието се бориш, мечтаеш, мослиш, жадуваш и ...когато го получиш, си го заслужил напълно. С труд, борба, състезание и любов!
Поздрави, Фея, бъди щастлива!:)

"...Всеки човек на земята има свое съкровище, което го очаква - добави сърцето му. - Ние, сърцата, рядко споменаваме за тези съкровища, тъй като хората вече не искат да ги откриват. Говорим за съкровища само на децата. После оставяме животът да упъти всеки към собствената му съдба. Но, за съжаление, малко са тези, които следват начертания им път. И тъй като хората мислят, че светът е пълен със заплахи, той наистина се изпълва с такива. Тогава ние, сърцата, започваме да говорим все по-тихо, ала никога не замлъкваме съвсем. И се молим думите ни да бъдат чути: не искаме хората да страдат заради това, че не са послушали гласа на сърцето си..."

Из "Алхимикът"
Паулу Коелю

В това е очарованието на живота.
Да приемаме предизвикателствата, които ни поднася ежедневно.
Да отстояваме себе си, да се доказваме...

И го правим, правим го неуморно...
:*

И това е смисълът...
Казват, че пътят е важен, а не самата цел...
Пролетно настроение и много светлина :*