Живели заедно някога, някъде, а може би живеят и днес, Мъж и Жена. В деня на 30-тата годишнина от съвместното им съжителство Жената, както обикновено, замесила и изпекла хляб.



Този ритуал отдавна се бил превърнал в нещо като традиция за тяхното семейство и тя го правела абсолютно всяка сутрин. И в този ден, докато приготвяла закуската, Жената срязала хляба напречно и намазала двете половинки с масло. И както правела винаги до тогава, посегнала да подаде на съпруга си горната половинка. Но в следващия миг ръката й се спряла и си помислиа:

- В деня на нашата 30-та годишнина самата аз искам да изям тази румена, препечена част от питката. През всичките тези години винаги съм си мечтала за това. В края на краищата, 30 години аз бях примерна съпруга, отгледах му прекрасни синове, бях вярна и добра любовница, въртях цялото домакинство. Толкова сили и здраве отдадох на семейството ни, така че имам това право...

Вземайки това решение, Жената подала на мъжа си долната част на хляба, а ръката й се разтреперила - нали нарушавала 30-годишната традиция!

В този момент Мъжът, поемайки парчето хляб, въздъхнал и рекъл:

- Скъпа моя, днес ти ми направи най-прекрасния подарък! Въпреки, че толкова много я обичам, в продължение на 30 години аз не смеех да си поискам и да ям долната част на хляба, защото вярвах, че тя по право принадлежи на теб...



Това е само една история за взаимоотношенията в семейство, което е съхранило в годините съвместен живот традициите, взаимоуважението и любовта. Разменените филийки хляб и признанието доказват силата на чувствата. Тази история ме накара да се замисля...
Би ли оцелял техният брак цели 30 години, ако още в началото са споделили тези своите желания?
"Никога не е късно" - казват хората. И още казват, че точно малките камъчета преобръщат колата. 
Малките жестове на внимание, дребните и на пръв поглед незначителни неща правят живота ни по-смислен.
Но,... за да разберем човека до себе си... със сигурност трябва да споделяме. Защото, колкото и да обичаш някого, той няма как да знае твоите мисли, желания и очаквания, ако ти не ги споделиш с него. 

Много хубава притча, Фея! Силата на любовта е неизмерима... Но винаги съм си задавала въпроса какво би представлявала след 30 г. брак...Съгласна съм с теб, че никой не може да прочете мислите ни и желанията, затова е необходимо поне да подскажем за тях...
Поздрави и прекрасни почивни дни ти желая!

Любовта оцелява и е силна и истинска ...и след 30 години брак .
Повярвайте ми .
Благодаря ти ,Фея , чудесен постинг !

Приготвихте ли закуската за любимите ви хора?
Припечените филийки хляб, маслото, ароматното кафе...
Общата трапеза, споделянето, общуването сближават...
Малките жестове на внимание, баналните думички "Обичам те!" стоплят сърцето.
Не ги забравяйте и днес.
"Посей Любов и ще жънеш Любов!"
Да научим и децата си на човечност и уважение.
Това са най-ценните уроци на живота!

След 30 години съжителство остават уважението, приятелството и общите отговорности... вероятно и едни прекрасно възпитани деца, които ще станат добри родители...
Добродетелите трябва да се ценят и предават от поколение на поколение.

Някъде бъркаме във възпитанието щом на децата вече не им се учи и излизат на протести за по-дълга ваканция...
Вместо в класните стаи стоят в кафенетата, на улицата, в квартирите...
Или на 15, 16 години стават "Звезди от кориците" на мъжки списания...
Какви родители ТЕ ще бъдат?
Много, много въпроси...

За да се научим всички на търпение, зачитане правата на другия и себеуважение.
Трябват ни точно такива примери от живота.
Особено сега, в днешното ни трудно ежедневие!
Дори мисля, че сме изпуснали безвъзвратно нещо много важно - вярата в Доброто и в Любовта!
:)))

Само жестовете не винаги са достатъчни, при голямата любов по някога няма нужда от думи, но неизречените неща болят. Хубава и влюбена вечер!

със сигурност трябва да споделиш и чувствата си!
Благодаря за пожеланието ти...

че добрата комуникация и доверието между партньорите стои в основите на добрия брак. И най-възвишените чувства, и най-добрия секс отмират и не могат да задържат двама дълго заедно, ако го няма взаимното разбиране (защото всеки продължава да живее сам в собствения си свят и не се изгражда ЕДНО).

Поздравления!

вярно, Фея! Но в "трябва" няма сигурност днес...