Саможертвена е истинската любов!

Заслужава си да се припомнят подобни случаи, и е голяма грешка да се мисли, че значението им за конкретния човек се променя, ако той вече ги е преживял в емоциите си.

Поздравления, Феичке!

Да, да обичаш някого повече от себе си е най-истинската любов...
Има ли все още хора които обичат така?
...
:*

Макар, че проглеждането е не само физиология, а и духовно извисяване.

Това е история, която показва как човешкият ум се променя, когато се промени светоусещането му. Често хората забравят какъв е бил предишният им начин на живот и кой човек винаги е бил до тях, дори и в най-трудните моменти.
Не трябва да приемаме гаранция за чувствата на хората. В надправарата с времето понякога осъзнаваме, че вместо диаманти сме събирали камъни. В нашата собствена градина...
Историите са за това - да ни накарат да се позамислим и размислим...
Животът е кратък!

и бягаме от верната посока....
поздрави.
Валя

Какво нещо е любовта...
Чела съм я тази притча, но ти благодаря, че отново си я припомних, Фея!

"и бягаме от верната посока...."

И кой ли може да ни гарантира верността на посоката...
:)

по повод си я припомних и тук преразказах за вас.
Многолика е любовта и всесилна.
:*