Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.06.2010 11:55 - Хайде на опитното поле,... но къде е?
Автор: feq Категория: Други   
Прочетен: 8638 Коментари: 14 Гласове:
16


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Беше време, когато децата в родното училище се учеха на труд и творяха – с ножица, лепило и хартия, с чукче и пила. Имаше ги часовете по трудово обучение, учебен предмет "Труд и творчество".
 
image

Имаше ги училищните работилници и опитното поле. Каква емоция беше точно в края на учебната година часовете по трудово обучение да се провеждат на опитното поле. Всеки клас от даденото училище си имаше определени лехи, в които децата сами засаждаха зеленчуци, копаеха плодородната ни земя с едни малки мотички.
 
image

В часовете на отмора нападахме съседната овощната градина и малиновите храсти. Колко е хубаво да си хапнеш плодове от дървото, малинки и ягодки, макар и не измити…:) 
Винаги в съседство имаше и зоокът с зайчета, патета и пилета. Децата се грижеха за малките животинки с много любов. Часовете в опитното поле продължаваха и през лятото.
А на есен… няма нищо по-вкусно от зеленчуците, които сам си произвел.
Помня ги тези емоции и като ученичка и като учителка.
А вие спомняте ли си: ученическите и студентски бригади, лагерните огньове, нощните походи, пилона със знамето, вечерните проверки, вечерите на отряда, в които се изявяват талантите... Мили спомени...  
Търсих снимки за този постинг и попаднах на един много мил сайт - Нашето детство. Надникнете и си спомнете…

http://detstvoto.com/

image

Сега… След т.н. "Промени" този учебен предмет преименуваха "Труд и техника". После и трудът и техниката съвсем отпаднаха и сега учебният предмет се нарича "Домашен бит и Икономика". И откакто Икономиката като термин влезе трайно и в Географията и в Труда, и във всички учебни предмети настана т.н. Икономическа криза. Всяко безпаричие и своеволие вече се обяснява с нея. На децата се разчита да я разберат и час по скоро да ни изведат от нея…:)
Ммм..., ДА - отговорна задача...
А децата… за труда вече знаят само от приказките. Дали парите или трудът красят човека? Ще трябва доста да поспорите с тях. Аз отговорите им зная. Съвременните деца играят във виртуални ферми, ядат ГМО зеленчуци и плодове и малцина от тях знаят що е мотичка, леха, чукче, пила и трион. Особено ако нямат баба и дядо на село. Опитните полета са запустели и обрасли с трева. Техниката в училищните работилници е или унищожена, или остаряла. 
image

До нови срещи с ретро настроение!




Гласувай:
16



Следващ постинг
Предишен постинг

1. vmir - Боже, аз съм истински щастливец - направил съм си мое собствено опитно поле, а около него съм си насадил и овошки!
10.06.2010 15:10
Всеки ден прекарвам по много часове на него и снемам по стотина стойности на различни величини денонощно в него. Така неусетно си изкарвам отпуска, но и когато съм на работа, също не го зарязвам и ден. Произведеното обикновено се скапва, защото намирам за кощунство да се яде нещо, в което е вложен толкова много труд, но огромните дебели тетрадки с хилядите таблични данни остават... Ужасно е интересно, сигурно съм се вдетинил, а може и никога да не съм пораствал...

Поздравления, Феичке!
И КВГ!
цитирай
2. iliada - Много често се връщам към тези далечни спомени
10.06.2010 19:38
Спомените на опитното поле!:)Имаше толкова много смисъл в това.
цитирай
3. milamam - Кой ще ти обърне внимание, друга...
10.06.2010 21:26
Кой ще ти обърне внимание, другарко!
Вик в пустиня.
Някой даже и смисъл не намира в това, написано от теб!
Покрай децата свикнах и с терминологията им, да обяснявам елементарни неща с прости изречения.
Говоря, обяснявам, на ежедневна база - опитвам се да пресъздам нещо ценно, с думите от сега - готино, скапано, кофти, виж сега, мой човек.
Достигам...до някъде.
Относно труда, дето красял човека.
Добре, че все пак наблягам на, учи, за да забогатееш. Ще имаш парички, а и все още вярват на това. Щото иначе е "кауза пердута".
цитирай
4. feq - Воймир, щастливец си... може да приютиш някой клас от помагачи в него;)))
10.06.2010 22:04
Ти си образец за това, как полезното се съчетава с приятното...
Това не е вдетеняване, нито пък признак за растеж.
Това е нещото, което те прави щастлив и ти си улучил шестица от тотото.
Радвам се за теб!
КВГ!
цитирай
5. feq - iliada, радвам се, че събудих милите спомени в теб...
10.06.2010 22:15
Тогава, имаше смисъл всичко в образованието ни.
Имаше дисциплина, отговорност и мотивация...
Имаше човечност.
"Трудът ни избавя от трите най-големи злини: скуката, порока и бедността.” -
това е мисъл на Волтер.
Мисъл за РАЗмисъл...
цитирай
6. feq - Мила, МИЛА,... ти ме разби направо...
10.06.2010 22:34
"
Кой ще ти обърне внимание, другарко!
Вик в пустиня.
Някой даже и смисъл не намира в това, написано от теб!
Покрай децата свикнах и с терминологията им, да обяснявам елементарни неща с прости изречения.
Говоря, обяснявам, на ежедневна база - опитвам се да пресъздам нещо ценно, с думите от сега - готино, скапано, кофти, виж сега, мой човек.
Достигам...до някъде.
Относно труда, дето красял човека.
Добре, че все пак наблягам на, учи, за да забогатееш. Ще имаш парички, а и все още вярват на това. Щото иначе е "кауза пердута". "

Когато започнах работа като учителка разликата между мен и учениците ми беше 4,5 години. Те ме приемаха като своя приятелка, а обръщението "другарко" си беше задължително. Няма да повярваш, че това бяха на-хубавите ми учителски години.

После...
Променяхме се заедно с учениците, времето ни променяше, обстоятелствата и нагласите също...

Не написах това, за да бъде "ВИК в пустиня"...
Аз не пиша, ако ме познаваш, за да се харесвам на някого или да бъда на първа страница.
Който иска да чете,...
за смисъла на СМИСЪЛА дори не искам да споря, образованието си остава болната ми тема.

"Добре, че все пак наблягам на, учи, за да забогатееш"...
Не наблягай... Няма нужда от настояване. "Насила хубост не става". Възпитава се само с личен пример.
Децата знаят вече, че с ПАРИ се купуват дипломи, даже по няколко.
Щом мама и тати имат пари,... няма проблеми!
Да си богат изобщо не трябва да си учен.
Улицата ги учи много повече...
Дипломи и пари ще имат, но не и знания...
От родители, които мислят по този начин какви деца да очакваме?!
Жалко, много жалко...
цитирай
7. vmir - 4. feq,
11.06.2010 14:45
feq написа:
Воймир, щастливец си... може да приютиш някой клас от помагачи в него;)))
Ти си образец за това, как полезното се съчетава с приятното...
Това не е вдетеняване, нито пък признак за растеж.
Това е нещото, което те прави щастлив и ти си улучил шестица от тотото.
Радвам се за теб!
КВГ!


Привет, Феичке!
Не знам дали моето опитно поле може да е полезно за децата, защото е общо взето, високотехнологично и целта му не е образователна, а проучвателна, като най-съществени за процесите са предимно подземни енергийни потоци, и влиянието им върху растенията.
Полето е малко – 60 квадратни метра, в които освен обичайните неща, имам и слънчев панел, тръби, маркучи, кранове, няколко сонди, ел. инсталация, резервоар, помпа, евапотранспиратор, електронни средства за пропъждане на подземни и надземни вредители, инструмменти, приспособления и лабораторно оборудване за измервания на нараствания, температури и влажност, съдове и земеделски инвентар и оборудване закопано до няколко метра дълбочина. Всяка година увеличавам площта с по 10-тина квадратни метра, което не е много, защото полето е върху строителни отпадъци, които разчиствам на канали с дълбочина 80 сантиметра, които след това запълвам с почва от други места.
Хлапетата в двора от години непрекъснато искат да помагат, но накрая успяваме да се спазарим – аз да ги подхвърлям във въздуха по 10 пъти, а те или да се откажат да ми помагат, или да копаят, но извън опитното поле, отработихме си за целта и ключова дума, когато дойдат и кажат “фъррр”, това означава “подхвърляй ме, за да те оставя на мира”, и аз подхвърлям, къде ще ида, въпреки, че вече станаха към 8-10 годишни и почнаха да ми натежават почти непоносимо.
Иначе местенцето е неописуемо красиво, обградено отвсякъде с плътна, висока зеленина, от 3 години се появиха и доста лияни и стана като в джунгла, а на височината около 750 метра над морското равнище изглеждат като предвестие за климатичните промени, с които все по-осезателно се срещаме напоследък. Наоколо съм си посадил череши, кайсии, една праскова тръгва сега, сливи и най-много вишнички (които са доста едри и сладки), има и две-три ябълки и една круша, два лешника и един орех, но те не са мое дело. Една десетина метрова джанка, която превърнах в едра синя слива ми прави необходимата сянка докато изчаквам времето между последователните измервания, но не се изкушавам да слагам маса, нито дори стол, защото си е чиста загуба на време само да стоиш и единствено да си пиеш ракийката или да псуваш когото ти падне, предпочитам да съм непрекъснато в движение и да върша нещо друго, ако не полезно, поне приятно като да се наслаждавам на приятния дискретен гъдел на вятъра, да слушам денонощните концерти на славеите, чучулигите и разни други сладкопойни птички на метри от мен, или да си раздвижвам кръвта в изтръпналите от клякане и патешко вървене крака с правене на лицеви опори под сливата, докато любопитни гущерчета си въртят главичките, за да ме изучат по-добре. Накратко – често имам чувството, че се намирам в кътче от рая, че пропуснах таралежите, костенурките, совите, бухалите, кучешките и конските визити, дори котешки посещения, не променя нещата.
КВГ!
цитирай
8. feq - Воймир, описал си твоето райско кътче с много любов...
12.06.2010 00:08
...чак ме размечта и ми се прииска да го видя твоето опитно поленце.
Може ли да направиш няколко снимчици и да ги пуснеш при теб?
Това си е гордост.
Радвам се, че докато работиш си близо до природата и Бога.
Това е страхотен релакс.
Дано не те сполетява градушка и проливен дъжд, че целия ти труд да отиде на вятъра.
Лек и приятен уикенд!
КВГ!
цитирай
9. vmir - 8. feq,
12.06.2010 11:34
feq написа:
...чак ме размечта и ми се прииска да го видя твоето опитно поленце.
Може ли да направиш няколко снимчици и да ги пуснеш при теб?
Това си е гордост.
Радвам се, че докато работиш си близо до природата и Бога.
Това е страхотен релакс.
Дано не те сполетява градушка и проливен дъжд, че целия ти труд да отиде на вятъра.
Лек и приятен уикенд!
КВГ!


Разбира се, че си добре дошла на опитното ми поле, но първо да ти кажа някои подробности, за да не се изненадаш неприятно. Наоколо е много красиво, но опитното ми поле не е нещо, което грабва окото и радва сетивата на случайния наблюдател, дори обратното – отпраща погледа на по-приятните места около него. Почти всичко ценно е закопано на дълбочина до 3 метра, а умишлено разхвърляни стари кофи и различни отпадъчни материали покриват системите за управление и отчитане на наблюденията или придават безпорядъчен и отблъскващ изглед на мястото. Няма и следа от растително многообразие, цветно-растителна феерия и игра на багрите, няма и избор на различни вкусни произведения на майката – Земя, с които да те нагостя любезно в опитното поле, обратното – възможно е да подскоча като ужилен, ако направиш някое несъгласувано с мен движение, защото незабележимите условности тук са няколко и всяка от тях предизвиква определени последствия, някои от които никак няма да ти харесат. Липсата на атрактивност е целенасочено постигната и поддържана, за да не бъдат осуетени резултатите поради циганско любопитство или харесване на част от оборудването. Обектите за харесване тук са методиките, редица корифеи са идвали да ги огледат, даже една професорка от университет във Виена непонятно за мен се озова тук и дотолкова се възторгна от видяното, че не спести суперлативи, а после ми изпрати подробната им методика за изследване на кореновата система, но като не ползвам немски, не успях да се възползвам от помощта й.

Има, разбира се и малко растения, които са под стриктно наблюдение. Тук почти всяка тревичка е под денонощен контрол и се записва как, накъде и с какви темпове и под влияние на какво нараства. Около растенията има големи защитни зони и площадки за разполагане на мобилните уреди и пособия за измерване и отчитане. Настоящите растения са получени от около 20 годишни практически загинали или поне неизползваеми семена, които са “съживени” по моя методика. Съживяването не е цел, а само начален етап на опита, при който изследвам въздействието на редица фактори върху жизнеността, състоянието и продуктивността на растението. Естествено е продукцията де не е нито от най-едрите, нито от най-атрактивните на вид неща, но това също беше водещо съображение при избора на растенията, защото в противен случай циганетата щяха да отнесат или унищожат достатъчно, за да изгубя контрол и дори представа върху надеждността на резултатите.

Не ми се говори особено по тези въпроси, защото винаги се намират всезнайковци или готованци, които ще кажат, че още баба им или дядо са носили вода от 9 дерета, но те няма как да знаят, че ако баба им е носила вода от девет дерета, значи някой преди нея вероятно е проверил 999 дерета, за да открие правилните за селото й дерета. Да се спори с такъв си е чиста загуба на време и пропускане на реални възможности, поради което спирам до тук и вярвам, че ще ме разбереш защо не бързам да се гордея с такива неща и няма да публикувам снимки. Ако обаче много настояваш, мога да ти пратя лично, например да видиш конструкциите, с които за секунди предпазвам растенията при започване на градушка.
КВГ!
цитирай
10. feq - Воймир, толкова подробно си описал всичко...
12.06.2010 20:15
Радвам се, че ти доставя удоволствие да анализираш резултатите от измерванията. Дано и други учени се заинтересуват. Спомням си, че ти бях дала данни за влажността в коментар на един постинг. Имам справочници и ще се радвам да ти бъда полезна с някои данни. Съавторство не искам,... шегичка ;)
Все някога тези изследвания трябва да видят "бял свят", нали! Току виж, си получил Нобелова награда /съвсем сериозно!/
КВГ!
цитирай
11. blagovestie - А клипа е
12.06.2010 22:32
страхотен :)))
цитирай
12. vmir - 10. feq,
13.06.2010 08:04
feq написа:
Радвам се, че ти доставя удоволствие да анализираш резултатите от измерванията. Дано и други учени се заинтересуват. Спомням си, че ти бях дала данни за влажността в коментар на един постинг. Имам справочници и ще се радвам да ти бъда полезна с някои данни. Съавторство не искам,... шегичка ;)
Все някога тези изследвания трябва да видят "бял свят", нали! Току виж, си получил Нобелова награда /съвсем сериозно!/
КВГ!


Благодаря Феичке, ще съм доволен и на много по-скромно признание. Всъщност, не мога да се оплача от признание и интерес към работата ми, но това не може да помогне особено, ако шефа ти е шушумига и се опитва всячески да омаловажава и възпрепятства всичко онова, което може да го засенчи и да насочва всички ресурси единствено към недомислените и направо сбърканяшките начинания. Повечето хора у нас са позитивни и коректни, но проблемът идва от малкото екземпляри с абсолютно задръстено въображение и без всякаква способност за свободно и независимо мислене, които компенсират интелектуалното си безплодие със свръхактивност в създаването на собствени полезни връзки и подходи към всеки, който може да им бъде полезен. Некадърниците и завистливците са навързани като кремвирши и за съжаление, с някои свои похвални умения, успяват да създадат впечатлението, че без тяхната активност, свътът ще спре да се върти. Всъщност, единствената им реална грижа е да поддържат атмосферата на посредственост, полуграмотност и безрезултатност на работата, защото са убедени, че това е средата, която могат да управляват безпроблемно и да разчитат на подкрепата и съдействието на всички тарикати, които те прикриват, докато критикуват всеки, който влага усилие, хъс и дух в работата си. А българинът като цяло е все още стресиран от прехода и кризата, и когато опре до сигурността му и отношения с шефовете, обикновено забравя обичайните си разбирания и ръкопляска на глупостите на шефа си, за да не бере ядове после. Така едни се скъсват от притеснения и претоварване, докато колегите им рано-рано се изнизват към частните си начинания, и така нито служебното, нито личното върви, а това идеално устройва шефчетата, които искат да си останат вечно такива, за да не допуснат работата да потръгне, че току останали без шефско местенце. Досега много колеги са ме уверявали в безкрайни симпатии и съпричастност, но не съм попаднал и на един шеф, който да ме запита: “А, кажи сега какво не ти достига, за да решим проблема както си записал в плана”. Обратното е бивало винаги – манкирания, обструкции дори от най-безумен характер, абсолютно неизбежното омаловажаване с театралното уж нехайно “и какво от това” или “ама ти искаш всички да работят за теб”, а когато кажа, че това или онова от плана не може да бъде изпълнено и ще го напиша в отчета, започват едни тръшкания, не е за разправяне.
Абе, мъка си е да имаш такива шефчета и да искаш да работиш. Достатъчно е да видиш само биографичните справки, които пишат тези шефчета (и да познаваш описаните), за да разбереш защо още 100 години няма да има нобелист у нас, ама карай, нали всички ние си ги искаме каквито са си, ако не ги искахме, нямаше и да ги крепиме такива и това нямаше да бъде по-лошо за тях, защото щяха да се принудят и да мислят, вместо да се чудят само кого да избутат, за да не ги засенчи...

Извинявай за не съвсем неделните мисли, но два часа съм на моето опитно поле тук и ми е прекрасно, КВГ!

P.s. Иначе имаме много красиво и действащо служебно опитно поле, от което ще останеш очарована, но там е много трудно да се правят опити и наблюдения, защото е превърнато в поле за пропагандна изява на някои и източник на благинки за други.
цитирай
13. vmir - И като не успях да избегна въпроса за ръководството, нека да обобщя кое понякога ме вбесява в нашенските шефчета.
13.06.2010 11:13
Това е типичното тарикатско ПАЗАРЕНЕ за почти всяко съдействие, и ПРИРАВНЯВАНЕТО МУ С ЛИЧНА УСЛУГА. Сякаш ШЕФЧЕТО е поставено не да организира изпълнението на задачите, а ДА ПРЕЧИ или поне да САНКЦИОНИРА всеки, който се опитва да работи. (Така неведнъж съм виждал хора, които се мярват на работа един-два пъти в месеца за да си получат заплатата, да се радват на много по-голям рахатлък от онези, които ходят на работа с надеждата да си заработят заплатата)
цитирай
14. feq - Власт и привилегии трудно се сдават, Воймир!
13.06.2010 19:33
Много точно си описал образа на ШЕФА. Този индивид е непоклатим и почти до живот свързан с поста си. Нещо повече - около него има преданна роднинска гвардия, до девето коляно, която пък има връзки с всички ключови институции...
Направо желязо - бетонна конструкция...

Всичко ме вбесява вече, Воймир!
Не мога и аз като теб да се примирявам с лъжите и лицемерието.
Но и изход не виждам.
Като че ли, това е народ, който си заслужава съдбата... още петстотин години ще търпи да бъде роб...

Та... да се върнем на темата за училищните опитни полета. Те учеха децата на труд, да бъдат отговорни, любознателни и изобретателни.
Вярно е, високите технологии навлизат много бързо в живота ни. Децата имат съвременно и глобално мислене. Всичко им се поднася "на тепсия". Научихме ги на лесно учене, бележкарство и корупция.
Всички сме виновни - родители, учители, общество.
Не е достатъчно само да търсим вина.
Поколения вече са осакатени - ДУХОВНО!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: feq
Категория: Други
Прочетен: 8533626
Постинги: 1334
Коментари: 8371
Гласове: 26679
Архив
Календар
«  Декември, 2022  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031