Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.05.2010 10:39 - Човекът, който не вярвал в Любовта
Автор: feq Категория: Други   
Прочетен: 3632 Коментари: 4 Гласове:
8

Последна промяна: 31.05.2010 20:12

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
    Искам да ви разкажа една много стара история за човека, който НЕ вярвал в любовта. Той бил съвсем обикновен, досущ като вас и като мен, отличавал го само начинът му на мислене.
Този човек смятал, че любовта НЕ съществува. Разбира се, имал достатъчно опит в търсенето на любов и бил наблюдавал хората около себе си. Голяма част от живота му преминала в опити да намери любов, само за да открие, че тя НЕ съществува.
    Където и да отидел, разправял на хората, че любовта Е измислица на поетите и религиите, с която да манипулират податливите умове на хората, да ги контролират, да ги накарат да вярват. Казвал, че любовта НЕ Е реална и затова никой не може да намери любов, колкото и да търси.
Този човек бил много интелигентен и невероятно убедителен. Четял много книги, посещавал най-добрите университети и станал уважаван учен. Можел да се изправи на всяко обществено място, пред всякакви хора и логиката му била извънредно силна.
    Човекът не спирал да изрежда всички доводи в полза на твърдението си, че любовта НЕ съществува и казвал на слушателите си: "Вече съм правил всичко това. Повече няма да позволя някой да манипулира ума ми и да контролира живота ми в името на любовта".
Доводите му били логични и думите му убедили много хора. Любовта НЕ съществува...
     Един ден мъжът се разхождал в парка, а там на една пейка стояла красива жена и плачела. Като я видял да плаче, той почувствал любопитство. Седнал до нея и я попитал дали може с нещо да й помогне. Поинтересувал се защо плаче. Можете да си представите изненадата му, когато тя отвърнала че плаче, защото любовта НЕ съществува.
"Това е изумително - помислил той – жена да смята, че любовта не съществува?"
Разбира се, пожелал да научи повече за жената.
     Те толкова си приличали, че станали много добри приятели. Имали чудесна връзка. Уважавали се и никога не се обиждали. Каквото и да предприемали заедно, чувствали се щастливи. Нямало завист или ревност, нямало командване и собственическо чувство. Връзката им продължавала да се развива. Обичали да са заедно, защото, когато били заедно истински се забавлявали. Когато били разделени, липсвали си един на друг.
       Един ден, мъжът отсъствал от града и му хрумнала най-странната мисъл: "Хмм…помислил си той - може би това, което изпитвам към нея Е любов. Но то е толкова различно от всичко, което съм преживял досега. Не е каквото го описват поетите, нито пък религията, защото не се чувствам отговорен за нея. Не взимам нищо от нея, не изпитвам нужда тя да се грижи за мен; не желая да я обвинявам за трудностите си или да изкарвам недоволството си върху нея. Прекарваме си чудесно заедно, приятно ни е един с друг. Уважавам начина й на мислене, чувствата й. Тя не ме смущава и изобщо не ме притеснява. Не изпитвам ревност, когато е с други хора, не завиждам на успехите й. Може би, любовта все пак съществува, но НЕ Е това, което хората си мислят."
Нямал търпение да се върне у дома и да поговори с нея, да й разкаже за странната си идея. Веднага щом заговорил, тя казала: "Знам точно за какво говориш. Същата мисъл ми хрумна още отдавна, но не исках да я споделям с теб, защото знам, че не вярваш в любовта. Може би любовта наистина съществува, но не е каквато си я представяме".
Решили да станат любовници и да заживеят заедно и изумителното е, че нещата не се променили. Продължавали да се уважават, да се подкрепят и любовта им ставала все по-силна. Дори най-обикновените неща изпълвали сърцата им с обич, защото били невероятно щастливи...

* * *
Ето го и продължението... 
   Сърцето на мъжа било толкова преизпълнено с любовта, която изпитвал, че една нощ се случило истинско Чудо. Той гледал звездите и открил най-красивата сред тях. Любовта му била толкова силна, че звездата започнала да се спуска от небето и скоро се озовала в ръцете му. Тогава се случило второ Чудо - душата му се сляла със звездата. Той бил неимоверно щастлив и нямал търпение да отиде при жената, да й подари звездата, за да докаже любовта си. Щом положил звездата в ръцете й, жената за миг изпитала съмнение. Този подарък бил толкова невероятен и неочакван... 
В същия миг звездата паднала от ръцете й и се разбила на милиони парченца...

*  *  *
    И до ден днешен един старец броди по света и се кълне, че любовта НЕ съществува. Една красива старица чака в дома си този мъж и рони сълзи за Рая, който някога притежавала, но е загубила заради миг колебание.
    Те били щастливи, заради извиращата от сърцата им Любов. В мига, когато я направил отговорна за своето щастие, тя разбила звездата, защото не повярвала в Чудото. Не понесла да носи отговорността за щастието му.

А Щастието никога не идва отвън...

Peppino Gagliardi - "Un Amore Grande" (1984)




Тагове:   щастие,   вяра,   обич,


Гласувай:
8



Следващ постинг
Предишен постинг

1. diana12 - ;)
31.05.2010 10:53
Дааа,по-интересното навярно предстои довечера...
Приятен ден от мен!
цитирай
2. feq - Интересното е винаги накрая...
31.05.2010 11:33
до тогава,... размисъл...
"И заживели весели, щастливи..."
така завършват приказките, но в живота...
така ли е?
цитирай
3. diana12 - :)
31.05.2010 13:17
:)
цитирай
4. trjufelihayver - оО
13.02.2011 20:10
Останах в захлас,а иначе трудно е да ме грабне нещо свързано с - Любов.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: feq
Категория: Други
Прочетен: 9497560
Постинги: 1410
Коментари: 8408
Гласове: 27050
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031