Преди много, много време един човек, минавайки през непознат за него град, попаднал в гробищата. Започнал да чете надгробните плочи и това, което му направило впечатление било, че на повечето от тях пишело, че там почива някой който е живял три, четири или две години. На човека му станало много мъчно и се разплакал, като си помислил колко много деца са починали в този град... Една жена от същия град била наблизо, видяла сълзите в очите му и го попитала защо плаче. Мъжът отговорил, че е потресен от това, колко много деца умират в този град. Тогава жената му се усмихнала и казала, че повечето от тези хора са починали като възрастни и то на преклонна възраст. После разяснила мистерията с годините по следния начин:
"В нашия град всички жители си водят дневници, в които записват случките и времето, в което се чувстват щастливи. Когато някой умре, ние събираме всички дни от дневника и така получаваме времето, през което този човек наистина е живял и се е радвал на живота. Това за нас е времето, което си заслужава да се отбележи като изживяно." "А ти, колко време си живял, страннико?" – попитала го накрая тя.

Хорхе Букай  (прочетено от Нета)

а какво става с тези, които не си водят дневници?

Един прекрасен повод ме провокира да ви напиша точно това.
Вслушайте се в думите на песента.
Бъдете щастливи ДНЕС и СЕГА!
Живейте преди смъртта...

Вероятно...
Ако не, да почват да пишат!
Това е ценна информация и данък ЩАСТИЕ все още няма!!!

Дерзайте, приятели!

Нека да участваме, а не само да наблюдаваме !
Поздрави !

в предишния ми коментар иде реч за нещо друго. Въпросът, който задава жената, е некоректен! Онзи човек не е от града и би било нелепо да се очаква, че той също си води такъв дневник, та поне приблизително да знае колко години е живял до момента.
Плюс това, цялата тая история с дневниците е още по-нелепа. Защото всеки човек наистина живее, както когато се радва на живота, така и когато не се радва. Мъката и радостта вървят ръка за ръка и да се разделят една от друга е безсмислено! Та нали, "това, което не ни убива, ни прави по-силни", Фея?! И откъде тогава ще черпим силата да противостоим на злото, ако наистина сме живели, само когато сме се радвали на живота? Човешката цивилизация би загинала почти веднага след зараждането си, понеже не ще има опита за оцеляване и развитие. Ето защо наистина живеем във всеки един миг, час, ден, година...

РАВНОСМЕТКА

Радостта и тъгата
вървят ръка за ръка.
Раните заздравяват,
други се отварят
и така...
Щастието да те виждам
и желая,
и обичам
заедно с нещастие
приижда -
в дълбините ме завлича.
Всичко преходно е!
Докога?
Докато се заличим..
Тъй върви животът
за беда,
а за щастие
ний двама с теб
вървим.

"Раждането не е моментно събитие, а дълъг процес. Целта на живота е да се родим докрай, а трагедията му - че мнозина от нас умират, преди да са се родили докрай.
Да живееш означава да се раждаш всяка минута. Смъртта настъпва тогава, когато раждането спира."

Ерих Фром

* * *
Животът е кратък, за да осъществим всичките си мечти.
Животът е достатъчен, за да познаем всички чувства на света.
Живот ни ТУК на Земята е едно изпитание - само приспособимите оцеляват...
Прашинка от нас живее ВЕЧНО във Вселената...

Интересен спор е подхванал тук!:)
Аз малрко тук под дъба ще поседя ,
ще погледам , ше пжослушам
пък ще тръгна да вървя......
Поздрав за сега!:))

Много задълбочено обяснение си написал. Дали това е история или притча, дали е нелепа и невероятна... това Хорхе Букай би могъл да каже. Но,... със сигурност ни кара да се замислим. Това с дневниците е метафора.
Според мен ценни са онези случки и моменти, в които ние сме се чувствали ценени, специални и обичани от някой.
Животът като биологично съществуване няма смисъл, ако не сме полезни и необходими на някого.
Хензел, дори не можеш да си представиш колко млади хора имат души на старци.
Без грам позитивизъм и жизненост.
Страшно е!
...
Благодаря за стихчето, което си ми оставил. Мисля, че съм го чела при теб.
Харесвам това, което пишеш и умението ти да водиш диалог чрез коментарите. Това е нещо много ценно за общуването.
Харесван, четен и коментиран автор си.
Гордей се със себе си!

Постой, почини и помисли...
Не водим спор, просто пишем своите гледни точки.
Аз уважавам много и ценя мнението на Хензел.
При него и при теб е винаги приятно посещението ми.

"Какво трябва да направим, за да сме щастливи?
Според Хорхе Букай (аржентински психолог и психиатър), за да тръгнем по правилния път, трябва да си отговорим на следните въпроси:
Кой съм? Къде отивам? С кого?
Не бива пътят да определя кои сме ние, нито пък човекът, който ни придружава, да решава къде отиваме. По пътя трябва едновременно да се забавляваме и да се учим, да оценяваме това, което имаме, и без да преставаме да вярваме в себе си, да започваме отначало и по различен начин "всеки път, когато се наложи". Това са уроците, които психотерапевтът Хорхе се опитва да предаде на студента Демиан, отишъл при него да разреши житейските си дилеми. Той получава отговори под формата на истории, които Дебелия (това е прякорът на необикновения терапевт) черпи както от живота, така и от антични митове, дзен мъдрости, притчи на суфите, народни приказки или автори като Екзюпери и Лафонтен. Тези истории ще ви трогнат, разсмеят или просто ще ви накарат да се замислите, но едно е сигурно: няма да ви оставят безразлични."

Това е написано за него по повод издаването на неговата книга "Нека ти разкажа" на български език. Писателят определя книгата си като сборник с "приказки за приспиване на деца и събуждане на възрастни".
За мен беше интересно да прочета този автор.

МЪДРОСТ СИ СЛЪНЦЕ И БЛАГОДАРЯ!

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

Мислим си , че много сме живели...

Мъдростите се трупат с годините, но с тях трупаме и печал.
Така е и според древните източни народи...
Сигурно е така и според нас, нали?

Не стига никога един живот...
За това, за свое успокоение, хората вярват в прераждането.
Колко би било добре да изживееш няколко живота, докато постигнеш всичко за което си мечтал, нали?
Но не би...
Теорията за прераждането е колкото приемлива, толкова и абсурдна...

Открито е мекотело - вид мида, която живее до 400 години.
Дълго живеят и крокодилът, слоновата костенурка и щуката - до 200-300 години.

Хензел, фактите говорят, че водата наистина удължава биологичното съществуване. Не случайно ти подсъзнателно си се насочил към този елемент - ВОДА!
Адмирации!
Дълголетие ти пожелавам!

Една притча никога не се приема буквално... Това си е т.н. на чист български ГАТАНКА... Отговорът не е еднозначен. В Източните Притчи / защото точно от там я е заимствал и Хорхе Букай/ съществуват Дзен-Коани, чрез които всеки човек може да постигне Просветление...
Дневниците за щастливите мигове са само напомняне, че МИСЪЛТА Е ТВОРЕЦ... Умножава се това, за което мислим. Затова в Паметта е добре да запишем с главни букви щастливите и добри мигове, за да привличаме енергии, сътворяващи още такива мигове... Така, постепенно, светът се променя към ДОБРО. За всички, не само за отделният човек. Но всеки човек може да промени само своята нагласа за възприемане на света, възпроизвеждането на щастливите моменти в живота и красивите емоции породени от добротата и обичта!!!
Желая успех - на всички нас - в припомнянето на тези вълнуващи мигове!!!

А толкова е важно да живеем така, че като се обърнем назад, да установим, че си е струвала всяка минутка от това време.....

Всеки има свой прочит и свое възприемане. Първото впечатление, когато прочетем текст е най-вярно и най-точно. Затова коментарите са толкова ценни - те спонтанно изразяват чувствата, които предизвиква дадения текст у нас.
Радвам се, че прегърна моята идея за 1 Юни.
Какво е една идея без последователи?
:)

а е толкова лесно и просто...