"Лъжлив Съби" - Чудомир

(народна приказка) 
Имало едно време един работлив и умен старец. Събрал той тримата си сина на смъртния си одър и им казал:      -  Синове мои, дойде време да поемете своя път сами в живота. Ще ви разделя каквото имам. На най-големия оставям къщата, която градих с много труд и обич. На средния оставям кръчмата с виното. На най-малкия оставям земята, с която се борих цял живот. Заживели тримата братя с бащиното имане, кой както разбира живота. Най-големия се разположил в просторната къща и заживял спокоен, че има сигурен покрив над главата си. Спял си до късно, топлел се на бащиното огнище и не подхващал никаква работа. Скуката го обхванала още повече и той станал още по-мързелив. Но времето си летяло. Идвали есен и зима, ветровете брулели къщата, дъждове и снегове я затрупвали, лятото слънцето я напичало и обгаряло боята по фасадата и прозорците. Най-големия брат само скучаел. Не се хващал да стегне къщата, да поправи покрива, оградата, да постегне вратите и прозорците. Само лежал и скучаел. Малко по малко, къщата овехтяла и се разрушила. От мързелуване и скука, тялото на най-големия син залиняло, мускулите му отслабнали, а лицето му погрозняло от завист и страх, че ще остане на улицата.       Втория брат, дето получил кръчмата и виното се настанил в нея. Започнал да продава от виното и най вече да пие с приятели и женски компании, да играе на комар с надеждата, че изведнъж ще спечели много пари. С една дума отдал се на пороци и не усетил кога бащиното вино и готовите пари за търговия се стопили. Постепенно, доскорошните му приятели, мъже и жени се оттеглили. Останал сам и оглупял от многото пиене. Лицето му почерняло и се  набръчкало от алкохола и цигарите. Нещо повече... Стигнало се до там, че от алчност и неразумност, лъжливите му приятели го изиграли на карти и той загубил и кръчмата.        Най-малкия, този дето получил нивите, макар и да бил слаб и още неукрепнал се захванал здраво за работа. Спретнал си една малка колиба и започнал с труд и пот да обработва земята. От тежкото рало и работа тялото му заякнало. Станал здрав и силен, красив и умен. Постоянно се учил как да обработва земята, какви зеленчуци и плодове да произвежда, как да ги съхранява. Намирал време в  кратките почивки  и книжка да прочете. Научил  се, как най-добре да продава плодовете от своя труд. Започнал  да търгува!  Спечeлил пари. Разширил стопанството си. Построил си нова и красива къща, ходел чист и спретнат и не спирал да се учи, да въвежда новости. Станал най-личния момък на селото. И както си му е редно се оженили с най-красивата мома. Родили им се деца и заживели влюбени и щастливи. Всички го уважавали и обичали.       Той бил потвърждение на народната мъдрост: "Трудът краси човека!"

Още народни пословици и поговорки за безделието и мързела:
http://feq.blog.bg/zabavlenie/2008/04/30/za-bezdelieto-i-myrzela.188263 

Обичам приказките, Фея, от дете! Благодаря ти, че ми припомни този хубав момент!!!

Преразказвали са се от уста на уста, от поколение на поколение и всеки е добавял по нещо свое.
Казват, че човек поне по три пъти в живота си чете приказки. Веднъж като дете, на своите деца и на внуците си. Никога не е късно човек да посегне към това народно богатство. Данък "Народно богатство" все още не са приели, нали?
Усмихнат ден, Скарлет!

Голям сладур си !:)
Усмивки!:)

селата пустеят, трудът не струва вече и пукната пара.
Хората строят огромни къщи, молове, наливат се в кръчмите с фалшив алкохол...
Трудът не краси човека, а го превръща в мошенник.
Как ли следващите поколения ще приемат тази действителност?

Тъжно ми е да приема такава действителност и да й се усмихвам.
Направо ми се плаче.
Никой в България не работи това, което иска и което може (или почти никой).
Трудът, ако го има, е само средство за оцеляване.
...
Днес се усмихвам на пролетта, цветята и синьото небе - все още са безплатни;)))
:)))

поздрави за постинга и за истините и поуките от него...Колко вярно си написала в коментарите нашата действителност..."Тъжно ми е да приема такава действителност и да й се усмихвам.
Направо ми се плаче.
Никой в България не работи това, което иска и което може (или почти никой).
Трудът, ако го има, е само средство за оцеляване." Споделям твоите виждания и се опитвам колкото мога поне малко да променям ..Но възможно ли е? Когато всички казват: говори за пари, а не за книги...Има проблясъци и дай боже да сттават светлина, та младите да открият посоката на своя вървеж...Хубав ден, Юлия!
...

Всичко това и в живота се случва по същия начин, но не всеки го забелязва, защото човек вижда онова, което търси.

Ако го наричаш приказка, това е чудесна приказка, за изнамирането на която те поздравявам!


КВГ и :*

Да бъде Светлина!

"Трудът ни избавя от трите най-големи злини: скуката, порока и бедността." Волтер

Според член от конституцията /не знам си кой!?/ "Всеки има право на труд".
Държавата не ни позволява да ползваме правата си, а само ни задължава... да плащаме данъци.

Къде е днес ТРУДЪТ се питам...
Къде са трудовите хора?
Я колко "красота" фалшива се кипри в барове и дискотеки...
учили, недоучили, но не можеш устата им да затвориш.
...

Усмихвам се на наивницата в мен.
:* КВГ