Носенето на мартеници е български народен обичай.
На първи март стопанката на дома ставала рано, измитала двора и запалвала буен огън. Скоквали от сън децата и тичали да прескачат огъня, за да ги болест не вестява, да им е весело през цялата година. После им връзвали мартенички от усукани бели и червени конци. Когато долитала първата лястовичка или щъркел, децата сваляли мартеничките и ги закачали на първата клонка. Според друго поверие мартениците се слагат под камък и след девет дена се гледа, какво има под него. Ако са се настанили мравки ще е богата годината с овце, ако пък има други по-едри буболечки - сполука с едър добитък и др.
Това е било някога...

И сега хората се кичат с мартенички, за да си честитят пролетта. И до днес е запазен този свиден народен обичай.

Мартеницата е символ на мир и любов, на здраве и щастие. В белия цвят е втъкана ЧИСТОТАТА и искреността на отношенията, а в червения - ТОПЛОТАТА, на приятелството и ВЗАИМНАТА ОБИЧ.

С красота срещу злото - как хубаво го е измислил НАРОДЪТ!
   
Ето и легендите за мартеничките запазили се във времето...
  
Аспарух вече бил на десния бряг на Дунав. Брат му Баян и сестра му Хуба го чакали на левия бряг и търсели брод за България. Вързали края на бяло кълбо за крака на сокола, за да полети и им покаже брода, по който да минат. Хазарска стрела пронизала Баян. Бликнала алена кръв, която обагрила бялата връв, която трябвало да послужи като знак за Аспарух, че скъпите му брат и сестра идват при него.
След като получил скъпата вест, Аспарух късал конци от бяло - червената нишка, връзвал ги на ръцете на войниците си и повтарял:
"Нишката, която ни свързва да не се прекъсва никога.
Да сме здрави, да сме весели, да сме щастливи, да сме БЪЛГАРИ"…

Бил ден първи, март, лето 681.

Една друга легенда разказва,че хан Аспарух имал четири братя и една сестра. Тя се казвала Калина. Аспарух завладял земите, върху част от които сега живеем ние и положил основите на днешната ни държава. Братята му се пръснали в различни посоки, а Калина останала в старата родина на прабългарите на територията на днешна Русия.
Щастлив пълководец бил Аспарух, радвал се на успехите си, но дълбоко в сърцето му оставала тъгата по сестра му. Един ден той седял под едно дърво натъжен, когато над него кацнала една лястовичка, погледнала го и с човешки глас проговорила:
- Защо си тъжен, господарю, сега ти си богат и силен.
- Държава съградих, а сестра си оставих сама, няма кой хабер от мен да и занесе, че съм жив и здрав.
- Не тъгувай, господарю, аз познавам Калина. Зная къде се намира и старата ти родина. Гнездото ми беше под стряхата на стария ти баща Кубрат.
Щом изрекла тези думи, литнала в небето и след три дни и три нощи стигнала Кубратовия дом. Кацнала на рамото на красивата Калина и разказала за Аспарух.
Зарадвала се много Калина, решила и тя да изпрати хабер на любимия си брат. Откъснала първите пролетни цветя от градината, свила китка с два пресукани конеца - бял и червен, вързала я за тялото на лястовичката и заръчала да я отнесе в далечната земя.
Три дни и три нощи летяла лястовичката, намерила хана тъкмо, когато давал курбан в чест на новата си държава.
Зарадвал се той от сърце.
Взел китката и наредил на този ден всички да се закичват с китка, вързана с бял и червен конец.



Това се случило на ПЪРВИ МАРТ и затова тези китчици били наречени „мартеници”. Те са свиден спомен от старото отечество на първия ни хан, както и обичая с който се отбелязва края на зимата и настъпването на пролетта.
Месец март получил женско име Марта, а обичаят да се правят и подаряват мартеници е за радост на Баба Марта и да носи само добрини на хората.

Рано пуснах този постинг за мартениците, но те са вече навсякъде - по сергиите, павилионите, магазините. Тази година има още по-голямо разнообразие и количество. Оказва се, че това е доста доходен бизнес. А и децата в училище изработиха вече своите мартеници за близки и познати.
Традициите са затова, да се спазват...

Бели да са ни дните и червени бузите!:)
Поздрави!:)

Мартенички

Мартеничка правя сам.
На кого ли да я дам?
Ще направя още трички
да зарадвам вкъщи всички.

Тази мъничко е крива,
но за котето я бива.
Ето втора, хоп и трета -
за козлетата братлета.

А пък тази от коприна,
купих я от магазина.
Най-красивата, защото
е на мама за палтото.

Да зарадваме хората, които обичаме.
Да им пожелаем ЗДРАВЕ, ХУБОСТ и ТОПЛОТА в отношенията!
Благодаря ти, tit!
В тези трудни времена имаме нужда от добри думи и разбиране...

а това е и най-хубавото !:)
Да си бяла и червена
и винаги засмена!~:))

Сякаш вчера четох за мартениците в блога и съжалявах, че няма от къде да си купя тук мартеница. Накрая сама направих няколко, но децата познаха, че не са "професионални". Важното е да си пожелаем здраве и то да се сбъдне, нали така?

ако още малко се затопли, природата ще избухне в зелено!
Аз видях вече цъфнал дрян.
Хубави пожелания си ми написала, Илианка!
Усмивките в днешно време са дефицитна стока, а усмихващите се ги смятат за "извънземни"
;)))
Просто КРИЗА...

сменят се сезоните,... и ето идва дълго чаканата ПРОЛЕТ!
Здравето е най-ценно наистина,... защото само здравите хора могат да мислят позитивно...
Легендите, които тук прочете са копирани от миналата година при мен, а постинга е озвучен и украсен.
Смятам утре да пусна и мои снимки на мартеници направени от учениците ми.
Творчеството и фантазиите са много ценно нещо.
Важното е да вярваме в традициите.