Животът. . . :: Още една притча за Любовта

Категории

Новини
Забавление
Лайфстайл
Бизнес
Хоби
Технологии
Музика
Спорт
Видео
Изкуство
Лични дневници
Политика
Тя и той
Регионални
Туризъм
Други
Поезия
История
Рецепти

Нови блогове

stenlynet
ochilata
vivasingh852
kakdanapravqtova
christie
ateliezapodaruci
abitoserali
venus3768
oyostepperit
annarose

Най-четени

1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. deathmetalverses
14. tota

Годишна класация

Най-популярни

1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6

Годишна класация

Най-активни

1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. mimogarcia
8. samvoin
9. bateico
10. sekirata

Годишна класация

Blog.bg

Регистрирай си безплатно блог в Blog.bg

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

20.08.2009 17:08 - Още една притча за Любовта

Автор: feq Категория: Други

Прочетен: 6220 Коментари: 1 Гласове:

Имало едно време един остров, на който живеели всички чувства. Щастието, Тъгата, Познанието и всички други, включително и Любовта. Един ден на чувствата било съобщено, че островът ще потъне, затова всички приготвили лодките си и отплували. Единствено Любовта упорствала да остане до последния възможен момент. Когато островът бил почти потънал, Любовта решила да помоли за помощ. Богатството преминало покрай Любовта... Любовта казала: - Богатство, вземи ме със себе си. - Не мога – отговорило Богатството... – Имам много злато на кораба си и няма място за теб. Любовта решила да помоли Суетата, която също преминала в красив кораб: - Суета, моля те помогни ми. - Не мога да ти помогна, Любов, цялата си мокра и може да повредиш кораба ми. – отговорила Суетата. Тъгата била наблизо, затова Любовта я помолила: -Тъга, позволи ми да избягам с теб. - Не мога, Любов. Толкова ми е тъжно, че имам нужда да остана сама. Щастието също преминало покрай Любовта, но било толкова щастливо, че дори не чуло, когато Любовта го повикала. Внезапно се чул глас: - Ела, Любов, аз ще те взема със себе си. Гласът бил на непознат възрастен. Любовта била толкова развълнувана и щастлива, че забравила да попита за името му. Когато пристигнали на сушата, той продължил по пътя си. Любовта, осъзнавайки колко много му дължи, попитала Познанието: - Кой ми помогна? - Помогна ти Времето – отговорило Познанието. - Времето? – почудила се Любовта, - Но защо Времето ми е помогнало? Познанието се усмихнало и с дълбока мъдрост отговорило: - Защото само Времето е способно да разбере колко велика е Любовта! Мартин Стоянов (http://misli.hit.bg/lovestory.html)

Нагоре

Тагове: мъдрост,