Беловлас старец срещнах на един кръстопът, веднъж когато за дълго се бях отклонил от пътя си и с много усилия го открих отново. Седеше там той, облечен просто, с дълга бяла коса и наблюдаваше една птичка кацнала на ръката му. Очите му за миг се спряха върху мен, неописуеми очи, ярки и безкрайно живи, преизпълнени с вътрешна светлина, като очите на дете. Запътих се към него с надеждата, че ще може да ме упъти, да ми подскаже накъде продължава моят Път и накъде отива. - Добър да е денят ти човече, косата ти е по-бяла от сняг, ала очите ти са по-живи от тези на дете, не знам името ти и не знам как да се обърна към теб по друг начин. Дълго се лутах из шубраци и пущинаци загубил Пътя, сега съм на кръстопът и не знам накъде да тръгна, страх ме отново да не изгубя Пътя и да се лутам отново с дни, месеци и години под жежкото слънце докато го открия. - Добър да е денят ти, Пътнико, сърцето ти търси, но очите и умът ти са замъглени, затова губиш пътя и се луташ дълго време, затова на всеки кръстопът не знаеш накъде продължава Пътя ти. - Мъдър човек си, и мъдрост пропива словата ти, моля те научи ме как да не губя Пътя от взора си. - Ако търсиш Пътя само с очите си ще се изгубиш, защото той не рядко се простира там където те не виждат дори козя пътека, не винаги пътят който те виждат е този, който ти трябва да следваш. - Но как да следвам Път който дори не се вижда? - На три тояги трябва да се подпираш, техния път трябва да следваш, на където те сочат на там трябва да вървиш. - От къде да намеря тези чудни тояги, мъдри човече, на кое дърво те растат къде да ги търся ? - Търси ги на дървото, което расте в твоето сърце, подхранвано от твоите дела. Дървото що има три имена и три лица. - Кое е дървото що расте в сърцето човешко, и кои са имената му ? - Имената му са Любов, Истина, Мъдрост. - Но нима това дърво расте у всички хора ? - Не, не във всяко сърце е пораснало дърво, но във всяко има от семената му, ако те намерят добра среда и получат добра храна, грижи покълват и се превръщат в кичесто дърво. Ако пък не намерят стоят и чакат, спят. Сърце, в което няма дърво е пусто, пустош, пустиня - жежка и огнена. Притежателят на сърцето е всякога неспокоен, защото няма как да се скрие от изпепеляващите лъчи на слънцето носещо имената Безпокойство, Страх, Ярост... Тези лъчи изпепеляват цялата душа и я превръщат в пустинята Ненавист. Храна за семената, са делата човешки, ако храната е добра то и дървото израства и жежките лъчи само му придават сила и му помагат да избуява, защото то ги поглъща и трансформира в хармония, и плодове Любов, Истина, Мъдрост. Храни твоето дърво добре, грижи се за него и то ще порасне. Короната му ще те пази от жежкото слънце, плодовете му ще те хранят. Три яки негови клона ще преплетеш в едно, от три клона ще си оплетеш опора, жезъл които да те води и да ти показва пътя... Усмихнах се щастлив, защото разбрах думите на Мъдреца, познах го, познах и дървото под което беше седнал. Три клона от дървото откърших и в един жезъл ги сплетох, Любовта, Истината и Мъдростта в едно Учение сбрах, което да ме води и да ми сочи Пътя. Причината поради, която заставах на кръстопът и не знаех на къде да тръгна беше, че слънцето на Страха, Безпокойството и Яростта заслепяваше очите ми. Когато се скрих от него в сянката на дървото пораснало в моето сърце, когато от клоните му си сплетох жезъл видях, че не слънце е това, а огнен страж пазещ кръстопътя, че неговия фалшив заслепяващ блясък е скривал от очите ми Пътя. Истинското слънце бе скрито в очите на стареца Учител, то бе в неговите думи - семена, от които покълваше Дървото на живота.

 

Хубава приказка, поздравления!
:-)))

Притчите са хубаво нещо и ни карат да се замислим за нещата от живота...
а те са толкова лесни...
КВГ и :*

винаги в блога си ни зареждаш с мъдрост!
Благодаря ти !
Чудесно !

колко полезен би бил навикът всеки ден да се припомня една хубава притча...

КВГ и :*

притчите, мъдростите и басните, които поствам тук...
Нека всеки направи поука за себе си!

Приятна, релаксираща почивка, Илианка!

Един зъл и властен цар заповядал да изтребят всички възрастни хора в царството му. Само един от поданиците скрил баща си.
Настанали лоши години за царството – глад, войни, епидемии.
Възрастният човек казал на сина си да проследят пътя на мравките. В мравуняците открили зрънца пшеница, посели, пожънали, спасили се от гладна смърт...
Тръгнали войните да търсят нови земи, пътят им минавал приз пустинята. Свършили запасите от вода. Синът си припомнил бащината заръка – „Там където камилите ближат пясъка, има подземна вода”. Изкопали кладенец, спасили се от жаждата…
Около двореца имало голямо езеро, на дъното на което се виждал златен кръст. Много смели мъже се гмуркали да го извадят, но намирали смъртта си. Отишъл сина при баща си и го попитал:
–„Защо никой не успява да извади кръста?” - Поклатил глава мъдрият старец и казал:
- „ От алчност, сине, тези хора виждат само златото на дъното, а това е само отражението на истинския кръст, който се намира горе – на върха на планината. Там се намира съкровището” .
Старият човек отново спасил живота на младите мъже със своята мъдрост…
Разбрал за това царят и отменил заповедта си. Възрастните хора станали на почест в царството и оттогава ги постигнало благоденствие и щастлив живот.

Така че, възрастта НЕ е порок и възрастните хора НЕ са "лош материал".
Само който почита старостта ще достигне до дълбока старост...

подхожда на медитацията за щастие - там точно това правим засаждаме семенцето на бъдещето дърво на щастието(живота) Много ми хареса.

впечатлявали най-много в детството ми. И може би по същата причина породиха някои от най-сериозните ми резерви. Но, това е в реда на нещата, стига да не се губи мярата...
Благодаря ти!

браво, мила ми вълшебна фейьо

че ти хареса...
помъдряваме бавно, НО славно, нали!

когато Човек успее да я прилага в живота да себе си...

а във Вселената е събрана цялата мъдрост. Прочетох твоят разказ за жената с трите жълти торби. Тя е открила нещата, които я правят щастлива...
Да,... странни ни изглеждат хората понякога, но трябва да ги приемаме такива, каквито са - с предимствата и недостатъците им!

за нас някои неща с ани странни или някой човек е лош, за друг може да е всичко.... Благодаря ти за коментара за жената. Наистина тов асе случи днес сутринта. И някак си ми приповдигна настроението и аз й си усмихнах. Тя бе наистина щастлива. И човек като се замисли - наистина би могъл да събереш в 3 торби живота си и всеки ще си сложи рзлични неща- някои само дрешки, други само книги, 3-ти само снимки.....

Ето къде откриваме мъдростта: "Страхът от Господа е начало на мъдростта!"

Тук пък наготово ни се казва къде е истината и как да открием пътя си, дори няма нужда да ги търсим: "Аз съм Пътят, Истината и живота!"

А Любовта дали я имаме, или не - се познава по делата ни.

Всъщност и истината, и мъдростта, и нежността, и... са производни на Любовта!
И те се откриват при Извора на Любовта, Който е Бог.:)

Благодаря ти, Вселена!

Прочетох при теб "Върни се в къщи!"...

http://slavei.blog.bg/izkustvo/2009/08/12/vyrni-se-vkyshti.378679

Няма по-сигурно място във Вселената от родния дом!
Няма по-безкористна обич от майчината Любов!

за оценката - то бе вътре в мен, в очите и душата ми, а ръцете ми го изваяха в материалното-постинг :)))