Съвсем същото чувствам и аз, но в моя блог се опитах да обобщя и теоретизирам уж за пълнота, а ти си образно-конкретно изразила идеята и е някак по-ясно.
Благодаря ти за хубавото представяне на тези прекрасни уж не-важни неща.

Не е възможно нито да се степенуват, нито да се изброят до 6

Ето някои неща, които може би пропуснах.
Едно мое стихче писано миналата година:

20.05.2008 18:45
Докосване...

Без думи, без красиви обещания
докосване до красотата...

нежна милувка на пролетен вятър,
шум на вълна,
полет на птица,
някаква стара мелодия,
някакво ново усещане,
споделеност в краткото,
насаме - до сутринта
пиша, пиша отново писма...

За да те докосна,
без думи,
без красиви обещания...

23.08.2008 01:04 -
Заслужен релакс

Планински връх - изкачване...,
море безбрежно с ято птици,
бял кон - невероятна грация,
зелена дъхава трева,
една къпеща се луна,
самотен остров екзотичен,
нежно влюбени лебеди,
планинско езеро на висота,
белоснежна тишина,
прозрачно синя вода,
силна океанска вълна,
делфини скачащи в синхрон,
един безкраен небосклон...

Една галерия пред вас разкрих,
опитах се да я представя в стих,
а вие... като нежен фон -
за настроение,
ще чуете мелодията за релакс...
и нека лека, нежна е нощта!

След като усетих, че имаме допирни точки влязох да разгледам и твоя блог!!! От всичко написано лъха много нежност и топлина!!! Благодаря ти!!!

Радвам се, че ти харесва това, което пиша.

Право на избор е това всеки как да се представя - като Анонимен, полуАнонимен или със собственото си име...
Преди няколко месеца и моето име беше написано в профила ми, но...
предвид някои недоброжелателни хора, предпочетох полуАнонимността.

А стиховете са чудесни! Малките неща, които ни правят щастливи, са толкова много и толкова различни. Първо като се замислиш, изникват едни, а колкото повече мислиш, пред теб изникват все нови и нови неща, които ти се иска да изброяваш, и 6 -те никога не са достатъчни......Поздрави и хубава вечер!

Аз нямам блог и много се замислям дали да не си направя... Но преди няколко месеца започнах да чета творбите на трима човека и така се увлякох, че почти всеки ден влизах в блоговете им. Но не исках да бъда анонимна и затова реших, че мога да си сложа срещу анонимен - името Скарлет. И така си влизам в трите блога, които харесвам. А за другите просто не ги посещавам. От утре съм със семейството си на море, но след 10 дни обещавам, че ще съм редовна читателка и при теб! Благодаря ти за всичко! Хубава вечер!

така като се замисля, всички това е едно цяло и се нарича Любов...
А и не мога Любовта да я разделя на части...

В блога ще откриеш сама много интересни автори.
Приятна и освежаваща почивка.
Всичко хубаво ти желая!

Радвам се, че те познавам, нищо че е само виртуално! :)))

ПП. Приех твоя голям НАмиг ;)))

Засега виртуално,
някой хубав ден - реално!

Лека и прохладна вечер! ;)))

6 (не)важни за мен неща, които ме правят щастлива… Не мисля, че са нито толкова (не)важни, нито толкова малки, че да не заслужат да са важни… по-скоро са достатъчно, за да доставят малко щастие...

Започвам с твоето предпочитание да съм сред хората, които искаш да ти споделят за себе си… От толкова прекрачвали при мен “приятели” са се изтрили думите, с които ме познават…
Второ… Каквото и да е, стига да ме е намерило… заобленият камък от първото стъпало към стара част на манастир, кокошките, които тичат в двора, една оранжева, уханна роза, притихналата тишина на ранна утрин в опушения притвор на църква, молитвата, която чувствам, докато отправят нечии затворени очи, една наивистична представа за Света Великомъченица Филотея върху платно, прехвърлил се извън дувара клон с открадналите свободата зрели праскови, по-силните и от вятъра криле на двойка черни щъркели… Да, вече спирам, за да не досадя с безкрайно изброяване…
Трето… Писмо в електронната ми поща, а може даже кратко съобщение, с което някой да припомни, че не е забравил за към мене пътя…
Четвърто… Излишно е да споменавам музиката и тъй да заемам мястото на нещо по-важно от (не)важните неща… ала не знам дали ще мога да наваксам изброяването с друго…
Пето… Завинаги, докато виждам, ще желая залезите, облаците, дето ги преследват и светлината как заспива по стените и по покривите…
Шесто… Магията на нощното небе с безкрайните си магистрали… Не мога да реша кога, като съм се изгубила с поглед в него, изпитвам щастие с частица “по” отпред – дали, когато ме изпитва сън да преброя изстинали звезди сред зимна нощ, дали когато ме връхлита звезден свят през счупените цигли в сеновал там някъде из планината или когато утрото започва да изтрива този звезден свят…
т.н… Тук влизат думите, които са изплели в стих венец… такъв един различно по-особен ъгъл във фотография, който ми показва този, откъдето всеки ден, от днес, ще гледам стълбище… неописуемата радост от откритието на непознат за мен художник, древен автор, постинг в блог… и всичките, неща, които не порастват, за да не скрият зад голяма форма (не)важността си…
Остана знаеш ли какво?! Благодаря накрая с първото от тези 6 (не)важности!

Е, да си призная и аз не стоя ОНЛАЙН пред компютъра и това обяснява защо чак сега пускам коментара ти и отговарям...
А ти си ми написала толкова искрено своите истински неща!

Наистина и аз поставих в скоби НЕ, защото не мога да отделя важни от неважни нещата - всичко, което имаме в този живот Е важно:

1. въздухът;
2. водата;
3. Слънцето;
4. огънят;
5. храната;
6. душевният комфорт;
7. любимите хора...
*
*
*
НО,... това се нещата, без които ВСИЧКИ не можем.

Оказва се, че всеки един от нас има и ДРУГИ нещица, които го умиляват и правят за миг щастлив.
ЗАЩОТО... ЩАСТИЕТО НИ Е МИМОЛЕТНО!

Благодаря ти отново - за споделения миг!

Няма неважни неща за мен.
Всяко нещо, което ме прави щастлива е много, много важно.
Прегръщам те с усмивка, мила!:)

"Няма неважни неща за мен.
Всяко нещо, което ме прави щастлива е много, много важно."

Но такова е условието на играта...

Не можа да се ограничиш с 6, естествено са сигурно 600 :)) И моите са много, но предпочитам да ги запазя за отбран кръг хора - засега :)

Но това е условието на Играта...
Кръгът от хора, да ти си знаеш...

Следващата игра вероятно ще бъде:
Нещата, които ни правят нещастни...

Прегръщам те с възхищение!:)

За малките радости в живота ни, ДА БЪДАТ!

1. Любовта и обичта на семейството ми.
***********
2.Разходката с часове
***********

3.Слушането на музика-релаксация си е така
***********

4.Срещите с приятелите.
***********

5.Морето
**********

6.Сутрешното кафе сред природата.
*********


На разочарованите сори.От мен толкова.


feq......това все пак е нещо повече от нищо:)

Иска ми се да чуя щастливите неща на Злика,Никита и Анди


*************
И едно допълнение.................
Истински щастлива съм когато отмъщавам.Все пак не съм света вода ненапита:))))))))))

приемам всяка гледна точка за достоверна;)))

Условието на Играта е обаче близките хора и домашни любимци да не се включват - та те са си НЕОБХОДИМОТО ЗЛО, без което не можем...
ЕДНА ГОЛЯМА УСМИВКА...

* * *
Никой тук не е светец или светица,
не си мечтая за водица ненапита -
и пили сме, и са ни пили
в "игрите" често са ни "били"
и падаме и ставаме отново,
сърцето да прощава е готово!

(и ето тук за пояснение -
написах туй стихосложение,
но моля,... НЕ за отмъщение -
животът знае на кого и как да отмъщава
когато Истината на края ПОБЕЖДАВА!)

1. СУТРИН, КОГАТО ОТВАРЯМ ОЧИ, ВИНАГИ СЕ УСМИХВАМ... И денят ми започва!... Обожавам усещането за нов ден..., за ново начало... Звуците на живота, който постепенно се пробужда..., свежестта на утринта... Много е зареждащо...

2. БОСА ПО ПЯСЪКА, ПО КРАЙ БРЕГА..., ПОСРЕЩАЩА ИЗГРЕВА... Когато съм близо до морето, винаги посрещам изгрева... Ставам сутринта, в пет и половина... Обикновено, с компанията, с която съм на морето, винаги имам приятелка, която идва с мен... Бродим по пясъка...и си мълчим... Това са едни от най-най-неприкосновено щастливите мигове в живота ми... Прекрасно е... Морето, изгревът...и тишината... Царствено хубаво...

3. ПЕСНИТЕ НА АНДРЕА БОЧЕЛИ ме даряват с чувство за... свобода, влюбеност, летежност, щастливост, вдъхновеност, поривност... Сигурно съм пропуснала някое още...;))

4. ПЕЯ СИ..., ОТКАКТО СЕ ПОМНЯ...:) Толкова ми е приятно... Не става въпрос за хорови формации и групи/в които наистина съм била/, а за пеене, ей така..., за мене си, защото ми е хубаво...Пея си в къщи, на концерти пригласям, пея в студиото с някои гости... Навсякъде, където може да се сетите...:)))

5. ПОЕЗИЯТА... МНОГО Я ОБИЧАМ... Знам много стихотворения наизуст, просто защото ми харесват... Десетки, може би и стотици... Още от съвсем малка, си спомням, си имах един голям бележник, в които си преписвах любими стихове... От приятели, от библиотеката, от мои книги дори, си отделях стихове и - в бележника!... Нещо като колекция от любими стихове! Пазя си го и до днес...
А иначе, в едно интервю, ме бяха питали за любими поети... Тогава отговрих, че са двама с името Иван... Иван Вълев и Иван Пейчев...:) Наистина и двамата са ми много любими..., но имам още мнооооого... Няма да ги изброявам, не е възможно... И в тази връзка, много се зарадвах, когато книгата "Свободни поети в блог.бг" видя бял свят... Поезията трябва да има своя полет... Стиховете трябва да достигат до хората... А книгата си остава най-скъпоценния формат за такива неща...:)

6. КОГАТО ИМАМ МОЕ СИ ВРЕМЕ, ДА РАЗТВОРЯ ЕДНА ОТ НЯКОЛКОТО КНИГИ, КОИТО СЪМ ЗАПОЧНАЛА и да си чета... Това обикновено става нощем, след 12 часа... Е, сега през лятото ми се случва и през деня...:) Но обичам да чета по няколко книги и според настроението си, да разтворя някоя от тях... Дори в момента мога да ви кажа какво чета... "Търговецът" от Джефри Арчър - много интересен роман... Действието се развива в началото на миналия век, Първата, Втората световна война...за това, как детската мечта на едно бедно момче може да се превърне в реалност...Стига да я следва неотклонно...:)
Чета още "Победителят е сам" на Паулу Коелю..., почти я дочитам... И в сравнение с другите му книги е доста различна... Реален..., стигащ до жестокост, анализ на човечеството, стремящо се към славата на всяка цена...
Чета "Поръчки до вселената" на Бербел Мор... и ви я препоръчвам! Тя е нещо като наръчник за изпълняване на желания... :) Написана е достъпно, заразява с оптимизъм и увереност...
И още една книга съм захванала "4аt или сбогуване с Аркадия", на моя колега от телевизията Петър Краевски. Много интересна и като форма, и като съдържание... Един разговор със самия себе си..., под формата на чат....:)

А ти чела ли си:
- Арчибълд Кронин - "Замъкът на шапкаря"; "Пътят на д-р Шенън"; Цитаделата"; "Дървото на Юда" и др.
- Стайнбек - "На изток от Рая" ...
- Г. Башкирова - "Насаме със себе си"...
*
*
*
ох, толкова са много...
И как ужасно с теб обичаме едни и същи неща...
макар че, виждам имаме разлика във възрастта...

ДУШАТА НЕКА ДА Е МЛАДА!

БЛАГОДАРЯ - отново и отново, мила Ася!

писах на много места какво обичам в топ 10 и за дребните радости в топ 6, които правят живота ни по-добър...
Ще постна нещо при мен и ще визуализирам така отговорът си и на твоето предизвикателство...
Благодаря ти!:)))

Лека вечер, мила приятелко!

От тези неща съм щастлива.Ако я няма първата точка тогава коя съм,къде съм.

,,Любовта - без която не можем,, - както се пееше в една песен...

Приятна вечер, мила!

И... всичко това е Любов!

и е страшно приятно!Много любов и усмивки!!!

"А ти си ми написала толкова искрено своите истински неща!"...
Мила Фея, фалшиво ли трябваше да пиша тук?!

А аз благодаря ... за маргаритката с капчица роса!

Написах го със съжаление, че късно съм прочела и пуснала този коментар...
Зарадвах се на твоята искреност и индивидуалност.
При мене фалша е забранен...
Да и се е сторило тук нещо в моите писания фалшиво?
Лицемерието е едно от нещата, които ненавиждам...
Всяка моя дума си тежи на мястото и не бих казала нищо излишно, Ина!
Точно ти, би трябвало вече да ме познаваш!
Извини ме, ако понякакъв начин съм те засегнала.
Аз държа на теб и твоето мнение!
Лек ден, Ина!

Моля за извинение, но възприех това изречение, за искренността, като учудване за нещо, дето е дотолкова искрено, че повече клони към наивно... Обещавам да продължа да избягвам коментари, за да не предизвиквам с тях недоразумения!
Прощавай, Фея!
Лека нощ... или добро утро!

Съжалявам,че погрешно си ме разбрала.
Само истински творец може да бъде толкова чувствителен.
Не ми обещавай...
Прощавай, но няма за какво да ти прощавам, по-скоро ти ме извини за импулсивната реакция.
Вече пуснах коментарите без преглед и няма да ги задържам.
До скоро, Ина, до много скоро!