За Любовта... не днешната, а онази, другата… всесилната и истинската, побеждаваща дори смъртта, една истинска история предавана от век на век.   Живели в средновековен град девойка и младеж, които се обичали много. Имало война, глад и мизерия, а и чумата нападнала града. Безумие било да се излиза от къщи, когато наоколо се издигали планини от трупове. Останалите, които можели да се движат напускали града. Но любовта на тези млади хора била тайна: не можели да избягат заедно, нито пък да се разделят. Всяка вечер, минавайки през купища мъртъвци девойката тичала при своя любим. Прегърнати здраво очаквали смъртта, но тя така и не идвала при тях. С утрото девойката отново се прибирала в своя дом. И така много нощи те преодолявали заедно страховете си. Отминала епидемията, хората започнали да се връщат в мъртвия град. Какво било тяхното учудване, когато открили, че единствените останали живи са двамата влюбени.Сметнали това за велико Чудо, за Божие знамение.


Защо епидемията ги е пощадила?
Защо са оцелели единствено те? Отговорът е ясен може би за всеки.
Силата на Любовта ги е направила безстрашни и смели.

Пожелавам на всеки от сърце такава истинска любов за да има какво да топли душите ни в това толкова напрегнато и стресиращо ежедневие

Благодаря ти, Анонимен!!!

силата на любовта. Нека всеки я носи в сърцето си!

Любовта е за двама...
всеки да намери своята половинка!

:):):):):)

*

Да, за много от младите хора, че и за не толкова млади... тази история може да се стори наивна, нереална и измислена... Тази Любов няма нищо общо със значението на думата, което влагат в днешно време хората.
Любов - изкуствена, лицемерна и продажна...

Щастлив е този, който се е докоснал до Истинската...

Красиво чувство!

КВГ и :*
;)))

*

А зашо любовта им е била тайна и едва чумата я е направила явна? Сред мъртъвците...
Питам се.

Вероятно тя е била бедна, а той от заможно семейство...
или от два враждуващи рода...
/както Ромео и Жулиета/

Бедствието е направило невъзможната Любов -
реална и тържествуваща над смъртта.
Това е изпитанието, което съдбата поднася понякога...

Чудесна история!:)Поздравления!:)

Желая ти много любов, по възможност Възможна и изпълнена с Щастие!Всичко добро!

ФЕ, МОЯ ПОЗДРАВ ЗА ВСИЧКИ С ИМЕТО ЮЛИЯ...
http://yuliya2006.blog.bg/poezia/2009/07/16/az-peia-pod-dyjda-pozdrav-za-vsichki-s-imeto-iuliia.364862

Ти си много досетлива.
По принцип не празнувам Имен Ден. А в края на месеца е рождения ми ден...
Вече май и него пропускам...
Просто, детето е на преден план.

Радвам се, че си моя съименничка.
Жива и здрава бъди.
Нови вдъхновения и много емоции през лятото!