Който не работи, не трябва да яде българска народна приказка

Когато Галинка се зажени, нейната майка поръчваше на старите сватове:
- Мамината дъщеричка не бива да се трепе, тя не е научена да работи. Пазете ми я. Не й давайте метлата къщата и двора да мете, защото ще си напраши очите. Не й давайте менците вода да носи от чешмата, защото нейното рамо е крехко и не е научено да мъкне пълни менци. Сложете под главата й пухена възглавничка, защото тя е научена да спи на мекичко.
Старите сватове се спогледаха, но нищо не казаха.
- Обещайте ми, че никога няма да й казвате лоша дума. Нейните уши не са научени да слушат лоши думи.
- Колкото за лоша дума, недей се тревожи, в нашата къща такова нещо няма - проговори старият сват и се качи на каруцата. До него се намести свекървата, а отзад седнаха младоженецът и Галинка. Потеглиха за другото село. Цял ден пътуваха, защото селото беше далеко.
Вечерта, щом пристигнаха, свекървата запретна ръкави, приготви една баница, закла пиле, свари го в тенджерата, слезе в зимника и наточи вино. А Галинка седеше на едно столче, скръстила ръце, и си думаше:
"Ах, каква чевръста жена е тая моя свекърва, също като майка ми. Добър живот ще живеем тук".
Навечеряха се хубаво и легнаха да спят. Изтърколи се нощта.
На другия ден старият свекър се дигна рано и събуди всички:
- Хайде - викна той, - ставайте да вървим на нивата!
- Какво ще правим там? - потърка сънените си очи Галинка и почна сладко да се прозява.
- Ще копаем царевица.
- С мотики ли? - попита мамината дъщеричка.
- То се знае, че с мотики - обади се свекървата.
- Аз няма да дойда.
- Защо? - запита младоженецът.
- Защото мотиката е тежка, а пък аз не бива да вдигам тежки работи.
- Остави я - рече бащата. - Нека разтреби къщата и приготви ядене за довечера. И тук трябва човек.
Отидоха домакините на нивата, а младата невеста остана вкъщи.До пладне се излежава. Като се дигна, тя усети, че е изгладняла, и почна да търси нещо за ядене, но не намери нищо в тенджерите.
- Нищо не ми оставили, забравили са ме - протегна се Галинка и влезе в градината да погледа цветята. - Ах, че хубави цветя! - викна тя, почна да ги къса и да ги мирише.
Малките пчели летяха бързо от цвят на цвят и радостно бръмчаха.
- Тези пък защо ли са се разбързали? - рече Галинка и тръгна лениво към близкото черешово дърво.
Полежа на тревата под дървото, пресегна, както лежеше, откъсна няколко череши, за да залъже глада си, и почна да се прозява. Тъй прекара деня.
Вечерта тримата копачи се върнаха объхтани от работа, капнали от умора. Озърнаха се и що да видят: къщата неразтребена, в менците няма вода, огнището угаснало, кокошките заспали ненахранени.
Свекървата хвърли мотиката и най-напред грабна менците. Донесе вода от чешмата. Накладе огъня, сложи картофи в тенджерата и замеси една бяла погача. Набързо приготви вечерята. Галинка я гледаше, седнала на един стол, и си клатеше краката.
Когато вечерята беше готова, свекървата покани всички:
- Хайде сядайте да вечеряме!
Галинка се намести първа. Свекърът взе погачата и я разчупи на три парчета. Едното даде на жена си, другото - на сина си, а третото остави за себе си.
- А на невестата? - обърна се към него свекървата.
- Тя не е гладна. Който не работи, не огладнява.
Галинка прехапа устни, нацупи се и стана от трапезата. Прибра се в стаята си и почна да плаче. Цяла нощ не можа да заспи от глад.
На сутринта се повтори същото. Тримата работници отидоха да садят зеленчукова градина. Галинка не рачи да тръгне с тях.
- Слънцето пече много - рече тя, - ще почернея.
Оставиха я пак вкъщи. И този ден разгалената невеста не пипна нищо. Намери под една паница крайщник сух хляб, оставен за кучето, изяде го и пак се излежава до вечерта в градинката. И нали не донесе вода да я полее, хубавите цветя почнаха да вехнат.
Късно вечерта тримата работници се върнаха пак, капнали от умора. Свекървата, навъсена, замеси погача и когато седнаха на трапезата, свекърът отново раздели погачата на три парчета. Галинка остана с празни ръце.
- Защо не даваш хляб на невестата? - попита свекървата.
- Защото, който не работи, не бива да яде! - отвърна свекърът.
Цяла нощ Галинка се въртя гладна в леглото и дълго мисли. Задряма призори. Щом пропяха трети петли, тя скочи. Потърси с очи свекъра, свекървата и мъжа си, но не ги видя, защото бяха излезли на нивата още по тъмно. Тогава Галинка запретна ръкави. Разтича се насам-нататък. Измете къщата и двора. Донесе вода от чешмата, поля цветята в градинката, накладе огъня и сготви ядене за работниците. Замеси брашно в нощвите. Изпече една погача. Като свърши всичката къщна работа, грабна хурката и седна да преде на прага. Вечерта уморените работници, като видяха какво е свършила невестата - очите им светнаха. Галинка сложи трапезата, подаде погачата на стария сват и с трепет зачака да види какво ще направи. Свекърът пое погачата и я разчупи на четири къса. Най-големия подаде на Галинка и рече:
- Яж, чедо, ти заслужи хляба си, защото днес си се трудила здравата!
Галинка пое хляба и почна да яде. Никога не беше яла такъв сладък хляб.



Къде живеят днес:
трудът и неговият брат - мързелът?
Кое краси човека и кое го грози?
Къде ехтят дружните ни песни?
И кога олеКВА на сърцата ни?

Въпроси, въпроси... а отговорите...
оставям на вас!

Даже повече и по-качествена храна яде...
Аз вече не зная къде живее днес трудът, но със сигурност зная къде живее мързелът... по казина, барове и дискотеки, луксозни апартаменти и яхти...
и още:
- че не трудът краси човека, а скъпите маркови дрехи, пластичните операции и модерните коли...
- че "дружните ни песни" днес ЕХтят на концертите на чалга - певиците по стадионите...
- че на сърцата на някои хора олеКВАт след солидна доза алкохол или наркотици...

Ако не е така, оборете ме!

ама аз знам и една друга такава, че от работа се гърбавее, а не хубавее... Иначе за проблемите, които споменаваш в коментара си, съм съгласна, но не виждам скоро да намерим лек за тази болест на ценностната система на обществото, която май започва да се превръща в безнадежден случай! Дано не съм права, но...

затъваме в блатото все повече...
не Културата,
Халтурата живее днес!

Понякога едни плачкат и бачкат,
а пък други - само мачкат.
:)))

Ей тъй, между два празника в РАЗкрачка!!!
Месец МАЙ е богат на празници:
- ден на труда;
- ден на агънцата, армията и храбростта;
- ден на ПОБЕДАТА /чия обаче?!/;
- ден на народната просвета 24 - май / ще пеем пак "Върви, народе,"... ЗАБЛУДЕНИ !!!
Към светла тъмнина върви, върви - не спирай!...

Воймир, туй нещо - за мачкането, май не го разбрах...
( нали знаеш, на даскалите повече трябва да им се обяснява???)
Вселенски ГУШ и голям наМИГ от мен!!!

Не мога да отрека, че това е един много педагогично зададен въпрос...
Отговора ми е, че всеки мачка каквото намери под ръка...

Ченодупков ГУШ и вакуумен наМИГ!!!

Празник е все пак...
не позволявай обстоятелствата да те мачкат!

Прекъснахме космическото пътуване заради празниците, народа иска да е с близките си хора -тук на Земята.
Аз съм си в кораба самичка на една планета, при междинно кацане. При подходящ момент и другите ще дойдат и продължаваме към Тау...
Не съм се отказала...
Пътуването продължава до целта!!!
Пъстроцветни фотони от мен и един лазерен лъч да те извади от дупката и пренесе през вакуума...

Протуберансен пранзичен сМИГ тогава!!!
:)))

завихриха в мен желания едни / не ти е работа.../;)))
веднага влизам в кухнята
и се залавям с тенджерите и тиганитe...
до после пак,
клавиатурата...

:)))

в нечии блогове, Воймир, с нашите Гуш и наМИГ!
Но на мен не ми пука...
...
има хорица, които търсят, намират и "плетат" навсякъде интриги и клюки...
имат желание да смачкват, окалват, рушат
всичко различно от тях...
има и такива хорица -
подли и жалки!
...
Да ги направим по-добри!

За злобарите – сух преситен газообразен ритник!

:)))