Цветовете при залез

Залязващото слънце най-често е червено, но небето има повече цветове. Когато Слънцето постепенно клони към хоризонта , западната половина на небесният свод започва да приема жълти и оранжеви оттенъци. А когато Слънцето се превърне в един огнено червен диск, небето на запад свети с преливащи се цветове над целият хоризонт, от жълто - оранжеви до лазурно - зелени. И накрая на около 25 дъгови градуса над западния хоризонт се появява розово сияние. Това сияние (учените го наричат пурпурен лъч) се появява, когато слънцето вече е слязло под хоризонта и е особено ярко около 15 до 40 минути след залеза. Възможно е след угасването на първото светене да се появи и „втори пурпурен лъч”.
(още снимки на залези на адрес: 
sun.gramophon.com/index.php?op=ViewArticle...)

 

Синият цвят на небето

Най-често задаваните въпроси на всички времена, свързани със светлината са: „Защо небето е синьо? Защо синевата е различна? В коя част на небето синьото е най-тъмно?”

Физиците обясняват това с разсейването на Рейли. Забелязвали ли сте, че когато слънцето залязва, небето около зенита (т.е. най-високата си част) става тъмно синьо. При пълнолуние небето не е синьо. Ако сте живели на село, може би сте забелязали, че цветът на облачното небе се мени според годишното време. Хората твърдят, че през лятото  облачното небе е малко по-зелено, отколкото през зимата. Зеленикавият отенък се дължи на отражението от зелената растителност. Подобно появяване на светлина и образуване на фигури върху облачно небе се наблюдава и при т.н. "небесни карти".

И още, знае се че небето на планетата Марс е синьо само в най-ниската си част над хоризонта и е черно  в горната си част.

http://aryansunforums.21.forumer.com/viewtopic.php?t=243 
 

Вълшебни слънчеви камъни 

Дихроичните кристали се оцветяват различно, когато върху тях пада светлина с различна поляризация. Кристалът може да е светъл, с едва жълт отенък при една поляризация на светлината и тъмно син, когато поляризацията се промени с 90 градуса.

Предполага се, че викингите са използували дихроичен кристал (кордерит) за определяне посоката към Слънцето, когато то е било скрито от погледа им. За това разказват и легендите, в които се споменава за някакъв "вълшебен слънчев камък", с помощта на който викингите са могли да намират Слънцето, дори когато то е било зад облаци или под хоризонта. В местата с голяма географска ширина Слънцето и по пладне може да е под хоризонта, затова този "вълшебен слънчев камък" трябва  да е бил много ценно средство за навигация. С насочване на кристала и следене на цвета му викингите са могли да определят поляризацията на небето. Този кристал има две поляризиращи оси. Ако кристалът е прозрачен, то падащата светлина е с поляризация, успоредна на една от двете оси. Кристалът е тъмно син, ако светлината е с поляризация, успоредна на другата ос. Обаче този кристал става безполезен, когато небето е облачно, тъй като се нарушава поларизацията на светлината.

http://www.club.bg/news/index/nid/210782/  
 

Ориентиране на насекомите 

Пчели, мравки и някои други насекоми използуват на небесната светлина, за да се ориентират в пространството. Как те успяват да определят ъгъла на поляризация на светлината? И как използват тази своя способност, за да се ориентират в пространството?  

Откриването на поляризацията става с помощта на ултравиолетови детектори, разположени в окото на насекомото. Тръбичките, които изпълняват функцията на световоди към тези фото рецептори, са усукани - едни в една посока, други в друга. Направлението на максимална чувствителност към поляризацията на падащата светлина при двата начина на усукване се различава с около 40 градуса. Следователно съвместното действие на две тръбички е достатъчно за определяне на поляризация на падащата светлина, а нейният интензитет се определя с ултравиолетов детектор, който не е чувствителен към поляризацията. Тази информация ориентира насекомото по отношение на небето.

Тези и други забавни, интересни факти може да прочетете в книгата на  Джеръл Уокър - "Летящият цирк на физиката"

(Jearl Walker - THE FLYING CIRCUS OF PHYSICS)

Този постинг е своеобразно продължение на постингите на Вишничка и Воймир - за което им благодаря!

до като четях постинга.

Спокойна вечер Феичке.

Цветовото многообразие при изгревите и залезите, както и цвета на небето са потвърждение на теорията на Гьоте за цветовете като резултат от срещата между светлината и тъмнината. За съжаление, тази теория не стъпва на общоприетите физични понятия и величини, поради което не подлежи на анализ, изчисления и проверки. Остава ни да се чудим дали не е възможен друг начин за построяване на физиката, който да даде живот и развитие на поетичните възгледи за светлината, природата и вселената.
Поздравления за интересния постинг и успешен ден!

Хубаво допълнение е твоя постинг за света на цветовете, усещаме ги всеки ден от съществуването си. Може да е една от най-красивите илюзии на окото, но магията и въздействието им върху природа, животни, човек в постинга ти е очевидна.
Благодаря за интересните и полезни линкове, желая ти цветен ден, пък и слънцето е щедро, усмихнато днес, небето е ведро, като на снимката, такова да е настроението и при теб!:)

Аз се радвам повече от учениците...
Да бъде тишина!
Спокойствие и много време да имам за себе си...
Не искате ли едно космическо пътешествие да си спретнем, а?

Поезията, както и Любовта са Магия.
Това са усещания, възприятия и... химия.
Всичко това в комплект с интелект и знания са забърква хубавичко на ниво елементарни частици и ето ти една чудесна субстанция Живот!
Простичко и елементарно...
(света е толково просто устроен, само върху една, две теореми и няколко аксиоми... ние сами си го усложняваме със съмнения и терзания...)

мнозинството към усложняване. А стремежа към усложняване е важен, за да изглеждаме важни.

Аз сега се опитвам да превърна непрекъснатия честотен спектър в прекъснат, но да не му личи. Ако успея, всички ще кажат, че предлагам нещо очевидно или елементарно.