Днес е ден за национална гордост. Национален празник на България. Като изключим протоколните чествания, помпозните речи на видни държавни мъже, различните тълкувания на псевдо-историците за този ден... бихте ли си отговорили сами: каква е цената на Свободата? Имате ли основание да се гордеете, че сте българи?
Кой човек е патриот в днешно време?
Докато мислите по тези въпроси, прочетете началото на стихотворението на Иван Вазов:

Опълченците на Шипка

11 август 1877

 

Нека носим йоще срама по челото

синила от бича, следи от теглото;

нека спомен люти от дни на позор

да висне кът облак в наший кръгозор;

нека ни отрича исторъята, века,

нека е трагично името ни; нека

Беласица стара и новий Батак

в миналото наше фърлят своя мрак;

нека да ни сочат с присмехи обидни

счупенте окови и дирите стидни

по врата ни още от хомота стар;

нека таз свобода да ни бъде дар!

Нека! Но ний знаем, че в нашто недавно

свети нещо ново, има нещо славно,

що гордо разтупва нашите гърди

и в нас чувства силни, големи плоди;

защото там нейде, навръх  планината ,

що небето синьо крепи с рамената,

издига се някой див, чунтовен връх,

покрит с бели кости и със кървав мъх,

на безсмъртен подвиг паметник огромен;

защото в Балкана има един спомен,

има едно име, що вечно живей

и в нашта исторья кът легенда грей,

едно име ново, голямо, антично,

като Термопили славно, безгранично,

що отговор дава и смива срамът

и на клетвата строшава зъбът. 

О, Шипка!
...

 

И още нещо, което може би не знаете:
  
 * Александър II се нарича Цар Освободител,

не защото освобождава българите от турска власт, а защото на 3 март 1861 издава указ за освобождаването на крепостните селяни в Руската империя.

* Между 1877 и 1878 г. на бойните полета на бъдеща България загиват повече от 200 000 руски, финландски и румънски войници.

* Заедно с отстъпващите османски войски от българските земи в страх за живота си побягва и над половин милион мирно мюсюлманско население. Смята се, че в Константинопол емигрират и хиляди евреи, уплашени от антисемитизма на временното руско управление.

* Заради Освободителната война Международният червен кръст се разделя на Червен кръст и Червен полумесец. Дотогава кръстът в емблемата на хуманитарната организация не се възприема като религиозен символ, а като знамето на винаги неутралната Швейцария с обърнати цветове  - знак, че медиците на организацията ще помогнат на всички ранени независимо от позицията им в битката.  След Руско-турската война от 1877-1878 обаче турците започват да гледат на емблемата като на кръстоносен елемент и настояват за учредяването на мюсюлмански еквивалент. 

* Освобождението през погледа на:
 „Дунав в пламъци (Дневник на кореспондента) .

Репортажи (1877-1878 г.) на Николай Николаевич Каразин.
http://muza.blog.bg/viewpost.php?id=294334 

Честит празник, българи!

Днес е ден за национална гордост...
Благодаря!:)

и поздрави за честолюбивия пост!

Честит национален празник,феичка!Тача си го аз този ден!:)Даже държах да ми е почивен:)))

поздрави!

Винаги трябва да помним този ден!:)
Аз все засъснявам и затова пак с наведена глава се извинявам ,!:)))))
Хубав ден скъпо !:)

Благодаря на всички прочели този постинг, на всички, които ценят дарената ни Свобода!!!

Вярвам,че няма да дапуснем да потъпчат националналната ни гордост.
Огъват се само слабите!
Ако съчките са заедно в сноп - те няма да се счупят. Помните заветите на Крум, нали?
Лек ден на всички!