Снежна утрин. Слънцето се отразява в малките снежни кристалчета и те приличат на куб строшени, цветни стъкълца. Дърветата са целите в скреж, а снегът скрипти под краката ти. На път за работа минаваш през градския парк. Люлките и пейките  са завити в бяло одеало и врабчетата са се сгушили някъде на топло...
И на теб ти е топло, вървиш и се усмихваш...
Мислиш си за бъдещето...
Какво ли е скрил животът зад ъгъла?
Мислиш си за приятелството...
Колко лесно е да се наречеш приятел, а колко трудно е всъщност да бъдеш такъв!
Казват, че животът е това, което ти се случва, докато го чакаш да започне!
Катеричка, бягайки по клоните изсипва шепа сняг върху главата ти. Закачливите снежинки се разтапят по лицето ти. Красиви са и са различни по форма... стопявайки се те знаят, че техният живот е кратък. 
И още нещо знаят,... че животът е най-голямото вълшебство!
И ти го знаеш...
затова от снежинките, които се надпреварват да галят бузите ти, ти става все по-весело. От мисълта, че имаш приятели ти става по-топло...
И тръгваш по следите... напред към новото начало...