Повода да напиша и копирам тези неща за вас са РазМислите на един дълбоко мъдър съ-Блог-ер.
..."В днешно време романтика може да откриете у жените, грозни като смъртта, а също така и у мъжете, които не могат да печелят достатъчно мангизи...
...при нормалния човек романтиката е средство за възстановяване на душевното равновесие, при откачалката - начин на живот"...

Оставям коментара на вас...
Намерих в Нета и това определяне на ситуацията Следживот, допадна ми и реших да го копирам тук:

Следживот наричаме това състояние, в което ни се иска да сме повече мъртви, отколкото живи.

Следживот живеем, когато мечтите ни вече са си заминали, или сме ги превърнали в пари.

Следживот живеем, когато няма за какво да се борим.
Част от мечтите сме си изпълнили, от други сме се отказали.
А най-лошото е, че колкото и да се борим, нищо около нас няма да стане по- добро.

Следживот живеем, когато около нас останат само неколцина приятели.
Враговете ни са измрели или са ни забравили отдавна, а всеки нов човек с който се запознаем започва да ни се изповядва и дири в нас решение на проблемите си.
Следживот живеем, когато всички са забравили, че имаме сърце и душа.
Когато любовта стане нещо, което се случва само на другите и те ни се оплакват редовно от болките й.
Следживот живеем, когато децата ни пораснат и най-милото им обръщение към нас е - "онези старите".

Следживот живеем, когато ни е страх повече от миналото, отколкото от бъдещето.
Следживот живеем, когато даже нямаме право да умрем, а сме длъжни да живеем заради някого, най-често тези, за които не сме нещо много по-различно от ходещи портфейли. Следживот живеем, когато сутрин на възглавницата до нас спят прегърнали се болката и самотата. 

Следживот живеем, когато ... 
когато вече не живеем, а само съществуваме.



"Морски възел" - снимка на Евгений Генов

За всички мои приятели, които вярват в Романтиката, в Мечтите, в Доброто и Чудесата на Живота е тази красива мелодия на Е. Мориконе. http://www.zazz.bg/play:6fc05b93 

дА ПРАВИЛНА ФИЛОСОФИЯ СЛЕДЖИВОТ , НО ВИНАГИ ИМА ИЗХОД ГРаФ МОНТЕ КРИСТО Е БИЛ ОКОВаН И ВЪПРЕКИ ВСИЧКО УСПЯВА ДА ОВЪЗМЕДИ
ВЛАСТИМАЩИТЕ може и във вас да тлее гарафа ..!
Да се обеденим в бойкот на всички избори!

ДА АААААА! УВИ ТОВА ГО ГОВОРИ ПРАГМАТИКА В МЕН НО РОМАНТИКА УСПЯВА ДА ГО "НАДГОВОРИ"(ПОНЕ ЗА СЕГА).

Аз мисля, че това не е философия, а констатация някаква, която идеално пасва на дадената ситуация в държавата и душите на някои хора към днешния момент.
Следживот е безвремието - тогава, когато нищо не се случва!/ или се случват абсурдни, нелогични неща!!!/
Следживот е ситуация, в която всеки неволно е попадал. И..., ако я няма романтиката и вярата - ти просто си загубен!
А избора... /от всякакво естество!!! /е важно нещо - и аз не го бойкотирам!

прагматичен ум + романтика = красиво съчетание

Продължавай да пишеш! Чета твоите неща...

Живота е като огледало: Усмихваш ли му се, и той ти се усмихва; мразиш ли го, отвръща ти с омраза. Но има едно допълнително свойство: Връща повече, отколкото му даваш - любов, омраза, романтика, чудеса.
Жална му майка, на който очаква повече единствено хубави неща, защото не се е потрудил, за да му бъдат върнати. Как ще ги види тогава?!
Всичко най-добро! :)))

Утрото е вече ден за мен.
Животът е чудо - това е и моето мото!
Чудото, че ни има, че дишаме, че обичаме, че ни боли... значи - живи сме!
И Романтиката е в нас самите, нещото... както Любовта и Приятелството, което не се купува с пари...
Романтиката не е само вечеря на свещи, подарък с форма на сърце, въздишките под звездите и красивите слова...

Романтиката е в малките, дребни жестове на внимание, които правим всеки ден към хората, които обичаме...
За малките жестове,... тук... в Блога, Воймир, за това, че се четем и коментираме...
Благодаря ти!

Аз изобщо не съм съгласна с подобен изказ , от страна на уважавания ни съблогър. Според него нормалните хора , било то и жени , са грозни .
Но щом така мисли , нека си живее живота ,както сам си избира.
Поздрави и романтична луна !

са си индивидуални и субективни определения!
Един поет преди време беше написал:
" Да пием за страстните грозни жени"...
И може да е прав,... в тях има повече страст и чувства, отколкото в една напудрена, гримирана, силиконова кукличка.
Все пак - поведението на Човека е важно!
С грозни постъпки няма как да се спечели доверие...лично мое мнение.

са се обърнали на машини за пари и не са усетили никаква светлинка в душата си. Наистина е жалко за животът им. Те не са разбрали и дали ще разберат, че трябва да дават на света и на хората около тях най - доброто, което имат , въпреки всичко. Мисля и съм убедена, че и за това не го получават.

За жалост обаче, тези хора са все повече в реалния живот. За тях, ние сме: идеалисти, мечтатели, откачалки,...
Те, реалистите имат други ценности - парите, колите, властта и една единствена цел - личното облагодетелстване. Ако това е мерило за щастие, то аз съм най-нещастната жена на света.

Радвам се, че тук намерих мои съмишленици. Добре дошла и ти при нас.

Рано
или
късно!
Беше ми приятно!
Усмивка!

но си мисля, че това романтичното си е заложено в човека - или го има, или не!
Би било страшно зле за този, който не може да се зарадва на малките жестове на внимание...
Благодаря, че се отби при мен!

на СЕЗАРИЯ ЕВРОПА -най-великата етно певица в света

Пред микрофона застана тя,
на вид безлична, обикновенна.
Тяло пълно, натежало,
с нозе-боси, на световна сцена.

Пред микрофона застана тя
и сякаш залата замръзна на мига.
Хипнотизирани хиляди очи,
към нея, без суета- една жена.

Пред микрофона застана тя
и гласът и се понесе с лекота.
И в него откриваш светове,
невиждани, недокоснати до сега.

Очите -слънца безброй,
ръцете-вълшебници рисуват.
Гласът до костите пронизва
и ти стоиш в магията обсебен.

Пред микрофона застана тя,
на вид невзрачна, посредствена жена.
Но не, тя бе богиня от мига,
когато запя, превзе и те отнесе.

10.11.2007
ДЖУЛИЯ БЕЛ

Чела съм го това твое стихче. Обикновената жена, магията на гласа й, невероятната сила на музиката...
Разкошно е!

Неромантичните и те остаряват...а казват, че тогава човек се "вдетинява"...Децата винаги са романтични нали?
А на богатия тогава му става тъжно...за живота.:))
И това си е вид романтика...
Понякога, така се шегувам.
Усмивки!

и аз обичам...
включени са в добрините,
без смях и шега,
какво е света...
най-вече с приятели добри!

mnoo tupoo