"Ако не можеш да дадеш любовта си на този, който искаш -
 подари я на този, който има нужда от нея" - 
някой беше написал това, не помня къде...
Сега се замислям, че всъщност няма нужда като сибирският кедър човек да задържа светлината в себе си. Не предадена тази светлина умира вътре в нас.
И кому е нужно това?
Скрити, дълго пазени чувства за даден човек, тлеещи бавно във времето изгарят душата. Така е, знаем го...и в една красива легенда за птицата, която пее най-сладко умирайки... Птиците умират сами.
И все пак...и все пак...

Една красива песен на Bryan Adams - "Have you ever really loved a woman"...