Имало някога една мида ,
чуйте нейната съдба..
Веднъж песъчинка се настанила
в черупката и на шега.

Изглеждала толкова малка,
а болезнено дълбаела...
макар да ни се струват жалки
и мидите чувства питаят..

Как мислите ?
Започнала ли съдбата си да оплаква превратна,
което до това състояние я довело безпомощно?
Дали държавниците проклинала,
или се впуснала в изборна борба?
Дали гневни лозунги издигала,
че подкрепа от морето не дошла?

Съвсем не - тя в черупката свита твърда
решение взела премъдро
Песъчинката щом не може да изхвърли
в нещо по добро да я превърне..

Годините търкаляли се кротко......
времето богатство трупало бавно..
и на мидата края настъпил жестоко -
познахте , станала на супа..

А от песъчинката омразна,
която тревожно я бодяла
разкошна перла израстла
тъй нежна и сияйна цяла!

Приказката си има и поука!
Не намирате ли , че е прекрасно
туй , което мидата стори
с едно пясъчно зрънце?

Всичко можем да постигнем,
ако сложим начало
и оползотворим богатствотото
на нашите дух и тяло !!!


 

като жертви или като авантюристи:)))))

Мечтата на една песъчинка. Можеш да я намериш в Литернет. Там има нещо подобно от гледна точка на песъчинката. Мидата жертва ли е или творец?

затова никога няма да спра да се боря!Авантюризма ми е чужд, слава богу!
Благодаря за интересния пост!

...свети в морето на нашите мечти
бисерче малко, което ни прави по-добри.
А где ли е туй бисерче светло?
Не знаем и винаги го търсим.
Аз мисля, че се крие в сърцето
вълшебното бисерче на доброто...

Разбира се - творец! Как иначе ръбатата песъчинка ще засияе с красотата си. В приказките мъдростта и добрината побеждават винаги, нали?

Да победим със силата на Словото! Продължавай да пишеш! Ти можеш! И го правиш прекрасно!