Днес реших да ви разкажа една истинска история.
Провокацията е, нещо прочетено от мен набързо, написано в Нета
от едно 12 годишно момиче:"Тъпо даскало,тъпи учители, скука в къщи,
скука навън,скука навсякъде"...
Нищо ново под Слънцето, веднага ще кажат някои.
Е, да, ама не...
На мен не ми е все едно какво ще чете моето дете.
Ето я, историята...
Елина е най-голямото дете в семейството на Нели и Георги.
Живеят на село, бащата гледа животни в съседното село, за да ги изхрани.
Ели е желано дете, нали е първа, след нея се раждат още три момичета 
през година-две с мотив на бащата:"Искам син",и нали е казано: 
"Който иска получава!".
В семейството се раждат две момчета наведнъж-близнаци. 
Щастието винаги върви ръка за ръка с нещастието, обаче ...
Близнаците боледуват много, често с майка си лежат за дълги периоди по болници.
Бащата трябва да работи, тогава Ели става "малката майка".
Освен това учи в шести клас.
При нея просто няма време за скука.
Става първа, пали печката, приготвя закуска.
И се започва едно дълго обличане. Най-малката сестричка е на детска
градина, на осем годени е Петя, на десет Симона. 
Тръгват заедно, оставят малката в градината и идват в училище.
Отсъстват само, когато са болни. Ако се случи всички да са болни, 
те боледуват лавинообразно (знаете как е при децата!), 
съседката им, възрастна жена ги наглежда.
Не са изоставени деца. Желани деца са. Свикнали са да се борят с 
трудностите сами. Не са отличнички, но не получават и двойки. 
За тях училището е техният втори дом - тук е интересно, забавно,
времето минава неусетно. Споделят с приятели, с учителите.
Родителите, обикновени хора. Едва ли са чели д-р Спок, Макаренко, или
някоя друга педагогическа знаменитост. Тук учител е самият живот,
неволята и желанието им да са заедно. Заедно в най - трудните моменти!

Едва ли може някой да си представи следната картина:
зимна нощ , навън минус 15 градуса студ,
четири сестрички прегърнати пеят, за да не ги е страх...
Не от хората, не от студа- от ТЪМНОТО!