Ако идваш наесен - лятото ще отстраня - с усмивка и с досада - както се пъди муха.   Ако след години дойдеш - месеците наред ще навия на кълбета в моето чекмедже.   Ако векове те чакам - с пръсти ще ги броя - докато паднат пръстите - на голата земя.   Ако съм докрай сигурна че ще те видя отвъд - бих захвърлила живота си - като люспа на път.   Но без да разбирам времето, то ме боде с бяс - една оса прокълната - сама се жиля аз.

Емили Дикинсън ( 1830 - 1886 )