Аз съм ЖЕНА. 100%
Имам стабилно образование, всички специализации, квалификации, обща култура. Макар късно, продължих родословното ни дърво с една прекрасна дъщеря. Имам неколцина верни приятели. Обличам се с вкус. Нося раничка - джобен формат в единия си джоб, в другия - кърпичка с вързани чувства. Сама си плащам сметките, поправям бушони, кранове и други ремонти в къщи. Ценя достойнството си.

А бе, какво да се хваля - направо съм мъжко момиче! ОБАЧЕ…? От време на време някакви си 20% от самочувствието ми се губят. От колегата, който ми подарява изкуствена роза за 8 март. От шефа, който ме гледа една педя под брадичката и си оправя панталона. От нахалния мъж, дето се бута да мине пред мен през вратата, или на касата в супермаркета. Или тоя, който диша във врата ми, когато се возя в обществен транспорт. Мъжът пред мен, който плюе и хвърля угарка в движение..

Да изброявам ли още? Май ще станат повече процентите. Но нищо, все пак са повече от половината. Пък и 100 %- ви неща няма. Да не се идеализираме сами !

Супер си......:)))
Поздрави и усмивки от мен.....:)))))
Хубав ден...:)))

Знаеш ли , ти ме замисли ... , май и аз съм от същата група на оправните , образованите и с прилична обща култура жени , които пазят последния остатък надежда , че не всичко е загубено !