Животът. . . :: За езика, който използваме. . .

В началото бе словото… Така започва най-мъдрата книга. Вече единадесет века езикът ни се усъвършенства и развива. Нашият, роден, благозвучен, български език „ Звук най- свиден… Като чета обаче съвременните писания на нови, прохождащи автори
започнах да се притеснявам, че в скоро време няма да мога да го позная. Псувни, жаргони, епитети и сравнения-кое от кое по-цветисти и шарени.
Такъв бил живота.
Такава била разговорната реч.
Колкото повече интересни думи, толкова повече ще се чете поста ви. Нали е близо до народа. Ама чакайте, бе хора ! Кой народ имате предвид? Тези умници, които по цял ден стоят по барове и ресторанти,
бистрят политиката и все са
недоволни от нещо. Тези, които не са прочели и една книга през живота си,
но са успели с далавери да си осигурят по-добър материален живот. Тези ученици, които копират от Нета готовите текстове,
защото не четат произведенията и не могат да напънат малко сивото си
мозъчно вещество. После този и онзи учител са им виновни? Настръхвам, когато млади момичета и момчета пишат в личните си
дневници „откровения”от рода: ЗА ГАЗОВЕТЕ В СТОМАХА, ДЕБЕЛИТЕ ЗАДНИЦИ И... „ Не искам да имам дете”… Истината е, че децата ме отвращават” „ не обичам живота”… „Не мога да ги понасям когато плачат. Или трябва да се изнеса
или по някакъв начин да им затворя устите и да млъкнат.
Както знаете, това не винаги е възможно, защото те си имат
собствени причини да плачат. Не мога да ги понасям и когато
се лигавят и капризничат. Искам това, искам онова, тропване
с крак, инати, рев... „ А после сте затворили самодоволно страничката, защото това всъщност не се
случва във Вашия двор и нито дори го виждате от онази камбанария, на
която кацнали самодоволно веете гащите на своя си морал.” Подобни постове обаче се класират в избрани. Вече не зная на какъв
принцип става това? Къде е градивното, позитивното мислене? Вярно, има свобода на словото. Нека я има. Но не слободия.
Не ХУЛИ по нечий адрес и тотално ОПЛЮВАНЕ, за да се правим
на интересни. И ако на някой му се сторят моите думи лицемерни,
то вината се е в него самия! На човек, който в нищо не вярва, всяка дума, жест,
ще се сторят лицемерни.

БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК
Иван Вазов
Език свещен на моите деди
език на мъки, стонове вековни,
език на тая, дето ни роди
за радост не - за ядове отровни.

Език прекрасен, кой те не руга
и кой те пощади от хули гадки?
Вслушал ли се е някой досега
в мелодьята на твойте звуци сладки?
Разбра ли някой колко хубост, мощ
се крий в речта ти гъвкава, звънлива -
от руйни тонове какъв разкош,
какъв размах и изразитост жива?
Не, ти падна под общия позор,
охулен, опетнен със думи кални:
и чуждите, и нашите, във хор,
отрекоха те, о, език страдални!

Не си можал да въплътиш във теб
създаньята на творческата мисъл!
И не за песен геният ти слеп -
за груб брътвеж те само бил орисал!

Тъй слушам си, откак съм на света!
Си туй ругателство ужасно, модно,
си тоя отзив, низка клевета,
що слетя всичко мило нам и родно.

Ох, аз ще взема черния ти срам
и той ще стане мойто вдъхновенье,
и в светли звукове ще те предам
на бъдещото бодро поколенье;

ох, аз ще те обриша от калта
и в твоя чистий бляск ще те покажа,
и с удара на твойта красота
аз хулниците твои ще накажа.
Пловдив, 1883

Нагоре